Топиците които включват отделни традиции или подобни, моля да се пишат както съм направил заглавието
:х: Държава: Празника/традицията 
ВЕЛИКДЕН
(Пасха)
Ой, великденче — Слънчице,
живота е пиленце — червено и шарено,
от тебе изквачено!
Народна песен
Великден, или още както го наричат Пасха (от староеврейски - означаващ „преминаване"), е празник, който води началото си още от древността - скитащите номадски, семитски и тракийски племена го празнували, радвайки се на пролетта, на събуждането на природата и живота. С възникване на християнството празникът се свързва с възкръсването на Исус Христос и затова отначало празникът на евреи и християни съвпадал по време. Но през 325 г. на Никейския събор е взето решение великден да се празнува на първата неделя след пролетното пълнолуние. Затова и досега празникът няма определена дата в календара. Трите тържествени дни се честват през времето от 4 април до 8 май.
Днешно време:::
=======================
ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК
Седмицата преди великден българите наричат „великата" или „Страстната неделя" и тя е свързана с редица забрани и ограничения за хората. През цялата седмица не се пеят песни освен черковни, не се играят хора и музика не свири, а който не изпълни това, според народната вяра ще му излезе цирей на някое деликатно място. От този ден започва голямото великденско чистене.
-=-=-=-=-=
Велики Вторник
Тогава моми и невести ходят за „мълчана" вода. Това е прясна вода, донесена от три извора, и през цялото време докато се носи, не трябва дума да се проговори. Такава ритуално пречистена вода сред народа се смята за целебна. После мият главите си за здраве, като във ведрото слагат и „мълчешна" вода.
=-=-=-=-=-=-=-
Велика СРЯДА
На този ден жените не работят женска работа - не шият, не предат, не тъкат. децата берат здравец и балдаран, правят ги на китки и ги подготвят За вапцването на яйцата на следващия ден.
-=-=-=-=---=-=-=
ВЕЛИКИ Четвъртък
В ръкопис от X век, който се пази в манастира „Св. Анастасий" край Солун, е казано: „Християнският обичай да се поднасят вапиани яйца съществува от апостолски времена и е получил своето начало от Св. Мария Магдалена. Тя, по предание, като дошла в Рим, явила се пред императора Тиберий, подала му червено яйце и казала: „Христос воскресе!" По този начин обявила своята вяра. А християните от тогава започнали да й подражават. в друго предание се раз-казва, че след смъртта на Христос седем юдеи се събрали на пир. На масата била сложена печена кокошка и твърдо сварени яйца. По време на гощавката един от юдеите казал, че Исус ще възкръсне на третия ден. Стопанинът възразил: „Когато кокошката на масата оживее, а яйцата станат червени, тогава ще възкръсне и топ!" в същия миг яйцата изменили своя цвят, а кокошката оживяла.
Обичаят да се боядисват яйца в нашите земи е заимстван от славяните през втората половина на V и началото на VI век. в Западна България шарените яйца наричат „перашки". Някои изследователи смятат, че името „перашка" е производно от праславянската дума „пер" със значение „бия, удрям, бие град, удря гръм", като възлиза към по-стара дума „квер" със значение „дъб", от която е произлязло името „Перун" - названието на бога на гръмотевиците. При това по дребните български земи четвъртъците са тачени като дни против гръм и да не бие град по нивите. Защо-то четвъртък се е смятал за ден на Перун, името „Перундан" (Перунов ден) е със значение „четвъртък" в езика на по-лабските славяни. в това е и унаследената традиция яйцата да се боядисват в четвъртък.
Стопанката на дома боядисва яйцата, като първите две са винаги червени. Те са най-пресните, взети от полога в ранно утро същия ден. Не се чупят, лечебни са и първото стои до иконата, а следващата година се заравя в първа-та бразда на нивата. С второто червено яйце жената отрива лицата на всяко дете за здраве, после го скътва и с него лекува хора и животни.
В стари времена рисуването на великденските яйца ставало предимно в селата. За града това било нетипично явление. изключение са били гравюрите на монасите от по-големите български манастири, иначе боядисването и изписването на яйцата било задължение еднакво за моми и за възрастни жени и продължавало и в събота, но тайно, за да не бъдат урочасани яйцата от зли очи.
Най-използваната боя в миналото е червената, получавана от отвара от растителност или от варзия. в Родопите са използвали и отвара от изсушеното насекомо „кощенил" или стръкове риган, бран по Еньовден. Пак там е използван и специален резец, „писалка" с восък и туткал. „Писалката" е изработвана от малка куха тръбичка от сух бъзак или камъш, с писец от свита на руло и заточена на камък сребърна паричка. Орнаментиката на обагрените великденски яйца включва растителни мотиви, преплетени със соларни свастики, 300-морфни изображения на пеперуди, риби, пилета, стилизирани форми на змии и паяци, както и геометрични и схематични антропоморфни изображения. Естествено изписвачката никога не забравя да Закодира и ортографските елементи на народния поздрав „Христос воскресе".
-=-=-=-=-=-=--=-=-=-=-=-=-=-=-=
ВЕЛИКИ ПЕТЪК
Народът го нарича още „Разпети петък". Това е голям празник. Никой нищо не работи, защото вярват, че ако се наруши забраната, голям град ще бие реколтата. в някои селища на този ден момите изписват с въглени и писци боядисаните в четвъртък яйца.
В една легенда се разказва, че в петък, когато Христос се качвал към Голгота с огромния кръст на плещите, като минал край една жена, която перяла, й поискал малко вода, за да накваси своите напукани устни. Тя гребнала помия и му подала. Топ я изпил, но нищо не рекъл. По-нататък от един дом, в който печели хляб, му подали къшей топъл хляб. Когато изкачил Голгота, Христос промълвил: „Проклета да бъде жената, която пере в тоя ден, а благословена оная, която при-готвя хляба!" Затуй в петък не се пере, а моми и жени правят великденските кукли и хлябове. Но първо са подновили кваса, защото великденските краваи се правят с нов квас. в миналото къща без квас не оставала, че ако се изгуби квасът, къщата остава без берекет през следващата плодна година. Подновяване-то става, като в омесеното тесто не се поставя стар квас, а се оставя на топло само да вкисне. От тоя квас се правят обредните хлябове и от него се пази за следващите замесвания.
Обредните хлябове за великден са разнообразни - кръгли, с дупка в средата, елипсовидни или във вид на плетеница, но навсякъде в тях се поставят чер-вени яйца. Тези обредни краваи задължително се месят от омъжени млади, чисти жени, с пшеничено брашно. Брашното нарочно се пресява три пъти и по време на втасването на тестото в него се поставя прясно откъсната зеленина - коприва или здравец и стръкче босилек.
-=-===--=-=-=-=-=-=-=-=-=-
ВЕЛИКА СЪБОТА
Българите я наричат още Одушна или Погребенна, защото в този ден жените обикновено посещават гробищата. Преливат и прекадяват, палят свещи, раздават боядисани яйца, варено
жито и хляб за душите на мъртвите близки. в някои селища в събота вечер размотават преждата от кроена и мотовилки, за да има повече дъжд и берекет.
-=-=--=-=-=-=-=-=--=-=-=
ТОМИНА НЕДЕЛЯ
Неделята след великден наричат Томина неделя — по името на Тома — един от дванайсетте апостоли на Исус. в една легенда се разправя, че Тома не повярвал на Христовото възкресение и за-това Спасителят се му се явил след няколко дни и позволил на апостол Тома да сложи пръст в раните му. Затова и наричат апостол Тома още Неверни.
Тази седмица от стари времена е наситена с много момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда. в много сели-ща на този ден момите играят Мара-Лишанка. Правят кукла-булка от чехлите на млада булка, женена през Зимата /единият е жълт, а отгоре - червен/. Тая кукла обличат с мъжка риза и тази риза именно е онзи знак, който подсказва, че това е пра образ на великото двуполово /андрогинно/ божество, според нашата фолклорна митология, от което е произлязъл човекът.
=============================
Както сте забелязали, този празник е бил грубичко взет и използван от християнството, но какво пък - за който и каквото и да празнуваме, за нас - важно е да празнуваме, нали така 
