http://angeloid--alpha.deviantart.com/#/d4m5nk5 9 опашчици
http://angeloid--alpha.deviantart.com/a ... alpha&qo=0 след още 1 час рисуване

Това което е втори вариант си е по-добре, а това kyubi-girl не ми харесва като цяло- "типичния " аниме профил никога не ми е харесвал

Не можах да рисувам много тези дни но успях вчера вечерта да нарисувам едно "Yuri"
http://angeloid--alpha.deviantart.com/a ... -280029906

http://angeloid--alpha.deviantart.com/a ... -280030408 ето защо евтините моливи не струват нямат достатъчно видове цветове

По принцип не си падам много по юри, но последното ^^ определено ми грабна интереса!

Нещо яко докато гледах 1-вите 6 епизода на Death Note.
Може още да го пипна за да бъде завършена скица, но в момента главно ме терзае въпроса дали да го оцветя?
http://angeloid--alpha.deviantart.com/a ... -280844605

Защо не направиш още една. Едната я остави така , а другата я оцвети.

Много ми харесва...оцвети го!!!^.^

Последната тоя път не ми харесва, особено ръката му, а и някак си е далеч от настроението на истинския Рюк. Ако му пооправиш ръката би било добре и оцветено .

Правилно ръката не е добре.По принцип ръцете му са доста големи заради това реших да държи с върха на пръстите си ябълката.
Сега докато гледам още 6 епизода ще се съсредоточа да видя как точно изглежда като цяло.
Няма да казвам, че някой неща наистина съм ги направил отвратително грешно като очите например, сравнение с анимето моите са доста по-различни и не мога да я оставя само така все едно е изрязано трябва да я дорисувам, идва ми идея как да стане.
Edit: Ето 2 мои рисунки от днеска сутрин.
http://angeloid--alpha.deviantart.com/a ... -281265116
http://angeloid--alpha.deviantart.com/#/d4nghed

На първата косата не ме кефи много , а втората е просто убийствена. Личи си , че си падаш по ечи , не че има нещо лошо . А за Ryuk , ако извъртиш ръката на другата страна , може да изглежда сякаш , Light му дава ябълката.

Днеска си поиграх малко и нарисувах това.
http://angeloid--alpha.deviantart.com/#/d4nl3co

Edit:Е всички ли искате да рисувам неща от натура не е честно

Това вече е друго .. пъти по- яко от тъпите аниме момиченца.

Да не си изневерявам на любимото ми а именно да рисувам по в аниме стил.
Та ето двечки.
http://angeloid--alpha.deviantart.com/a ... -281538577 Оцветих го и се пробвах да го попроменя ама не си играх да правя малки части от тялото и ръката на Кира така, че не се знае той му подава ябълката.
Ето я и Хатсуне, но не със особено голям успех.Даже сега като я гледам просто се хващам за главата как успях да я направя така зле...
http://angeloid--alpha.deviantart.com/#/d4nlxwc
Сещате се коя песен съм слушал докато се пробвах по памет да я нарисувам както във клипа http://www.youtube.com/watch?v=vkjTq_nHB90

Опит да направя войниче
http://angeloid--alpha.deviantart.com/a ... -281543416

Edit:Новичките рисунки от този уикенд.
http://angeloid--alpha.deviantart.com/#/d4nyuks
http://angeloid--alpha.deviantart.com/a ... -282309116
http://angeloid--alpha.deviantart.com/a ... -282308695

Така нека ви представя моята нахвърлена история която нарочно съм я направил по този начин за да напомня на автора (мен) на какво да наблегне докато я рисува.
Намазвайте.

Long Story (не е име на историята)

Някъде в япония.
Покрайнините на един град.
Действието се развива в къщата (под наем) на едно момче.
Той точно се събужда от звънеца (алармата) и в главата му все още стои спомена от
сън-я който е сънувал през изминалата нощ, в този момент той се обръща и вижда едно момиче
гледащо го ококорено до леглото.Изведнъж той се стряска и веднага пита: "Дяволите те взели,
коя си ти?" с тупкащо сърце като на подплашено зайче, защо ли?
Тя му отговаря очудено: "Е не си ли спомняш?"В този момент ги виждаме 2-мата стоящи един
до друг в една стая и естествено момчето леко подплашено, но опитващо се да се сети
от къде я познава. (или нещо от сорта)
Изведнъж сцената замръзва и в този момент някой казва:"Сега ще ви разкажа как се стигна
до това!"
Връщаме се няколко часа по-рано около 19:00 миналата вечер.Главния герой прави обичайното
за него, по това време на деня, играенето на онлайн игрички, пред компютъра си.Имаме кадър
с неговата стая която е класически разхвърлена за такъв тип хора като него, с всякакви
разхвърляни неща по пода.Тук таме се чуват звуци, как той се провиква вживявайки се в играта
която играе.По едно време тя свършва и той се обръща наляво към прозореца който е закрит от
пердета, по принцип той ги дръпва и наднича през него, но този път е малко по-различно.
По средата се спира и си казва на ум: "Дали ще имам късмета някога да видя истинско НЛО?"
и в същия момент се връща на земята и си казва: "Няма начин това да се случи точно на мен!"
И продължава да играе без да разбере, че на вънка има нещо странно, което ние читателите
виждаме.След по-малко от 5 мин от последната му игра той прави отново този номер съвсем по
енерция и пак дръпва пердето и се заглежда.Този път вижда нещо странно да се рее из вече
тъмното небе, първоначално си помисли, че това е пак някой самолет който захожда да каца към
градското летище, но това "нещо" нямаше обичайните жълтеникавобели и червени светлини
които мигат на интервали от около секунда.Изведнъж без да иска, като тик казва на глас:
"Мамка му това ще да е НЛО!" в същото време се замисля на ум: "Не съм толкова кьорав ще трябва
да го заснема ама се чудя какво ще е това, не е нищо друго освен непознат летящ обект.
След крадко наблюдение и разсъждение на това което вижда и няколко снимки от 4-5 минути се
решава да го погледне по-отблизо.
Докато той е грабнат от случващото се и разсъжденията които направи съвсем забравя за играта
която играе със едни от най-добрите си приятели.
След като взе това решение, той поглежда играта и прочита възможно най-бързо това което е
попуснал и казва "Аз изчезвам, защото току що видях нещо изумително, ако имам късмет утре
ще ви пратя снимки!" и забързано поглежда през прозореца дали нашето нещо си стои на мястото,
но за негова беда вече бавно е отпрашил към съседната горичка която се намира точно близо до
неговия квартал.Веднага си казва: "Няма начин да пропусна този шанс!" и веднага грабва
телефона си което е едниственото нещо което може да снима във къщата и хуква да издирва
нещото което е видял, дори забравя да си изгаси играта.Точно когато излиза от дома си
поглежда към близката горичка и точно вижда как обекта се скрива зад по-високите дървета,
и веднага пали оборотите и започва да бяга със все сили да не земе да изпусне нещо изумително.
Веднага след като стига края на квартала и е на път да влезне във гората той се спира поради
страха и вълнението което го облива в момента и си казва на ум: "Какво си мисля че правя!"
Поглеждайки към ръцете си осъзнава че те треперят от напрежението което се е вкоренило в него,
но се замисля какво ще стане ако се откаже и се прибере и как ще съжалява после за решението
си и решава да продължава напред към неизвестното...
Не след дълго той се оптваше да си представи на къде е отишъл обекта според последните си
спомени от неговия път.Докато се опитва да разреши тази дилема без да се изгуби в гората
той забелязва един силует пред него не много на далеч, но вероятно той още не го е забелязал.
Веднага той се скрива зад едно дърво и надничайки се опитва да събере повече информация за
човека който е пред неговия път.След един момент си казва: "Това ще е някой от съседите в
квартала." поради факта, че сега е пълнолуние и всичко дори в гората пак можеше да се види нещо.
Взема решение мигновено да се покаже сякаш не се е криел зад дърво и веднага пита леко
нервно: "Кой си ти?Какво правиш толкова късно в гората?" В отговор се чува женски глас
който тарикатски контраатакува със "Аз мога да попитам същото!" с което той с леко
очудване и предпазливост в изражението на лицето му казва: "Да ама аз те попитах 1-ви
така че правото е мое!"Тя отговаря: "Добре, мен ме наричат Рейку"
В отговор той също казва моментално своето: "Аз се казвам Шинта"
Тя веднага запитва: "Все пак какво те води тук в гората?" На него му става леко неловко
защото не може просто да каже нещо от сорта, "На лов съм за НЛО, точно някъде тук трябва
да е кацнало!Ще ме помисли за някакъв хахо ако го кажа" и в крайна сметка казва "Забелязах
нещо странно преди около 10 минути от мястото където живея, и любопитството ми ме тласна да
видя какво е то!"
В отговор тя казва: "А така значи" и след лек жест на замисленост предлага
"Защо да не го потърсим заедно?Хе хе а и все пак виждам напрежението което просто излиза от теб."
-"Много проницателно момиче нищо не й обягва на нея" си казва на ум, и със примирение и леко
облекчение че няма да е сам той приема офертата й: "Добре, нямам избор, а на къде предлагаш
да тръгнем?" Казвайки го с облекчение на сърцето.Тя един вид с подогравателна усмивка казва:
"Е от къде да знам аз?Ти си човека който е видял това "нещо" тук в гората." И със ококорено
изражение на нетърпеливо очакване за отговор от момчето.Леко нервно, поради това че го
правят на глупав отговаря:"Е престани вече с това!"и измънква"от притеснение и аз какви глупости казвам"
веднага тя го посреща с:"Какво имаш предвид под "това"?" и той вече нервен казва: "Престани!"
тя просто се усмихва нахално и казва: "ОК"
Вече с поразчупена обстановка от този "спор" той сериозно казва: "Ако е това което си мисля,
вероятно ще е на около 600-700 метрам мякъде в тази посоооо.. ка... " (оглеждайки се за
индикцация на къде се бе запътил...) след момент казва: : ...ето насам!"Тя го пита:
"Сигурен ли си?" със леко недоверие в лицето й.През това време той не изпуска шанса да се
заяде със нея (както тя направи с него преди секунди) и казва:"Е нали ти самата, каза че
само аз знам на къде е полетял обекта?!"Същото време тя казва "Да така е."
Той вече доволен, че е спечелил няколко точки тръгва уверено напред, следван от момичето.
Не след дълго той забелязва нещо да свети, закривано от гъстата гора.Той пита:"Видя ли това
което и аз виждам?" тя от своя страна съвсем спокойно отговаря "Да." продължавайки да го
следва.Като леко доближат, светлината, гората започва да оредява и той забелязва леки
очертания, които подсказват формата на обекта.Веднага се оръща да види как я кара неговата
нова приятелка в това "изследване".И му става странно, че тя не проявява никакви показатели
за притесненост, която го стиска за шията от както бе видял светлината на обекта.За да скрие
този негов страх и за да не остане по-назад да не би момичето да го сметне за голям бъзльо
той казва:"Айде почти го стигнахме!" като забързва крачката тя без да каже и дума го следва.
Не след дълго тя пита:"Не те ли е страх?"Леко стреснато на висок тон той казва:"Че и питаш?!"
веднага последвано от "А ти пък си като от стомана!" Тя нахално казва: "Много ясно!" но вече
страха така се е проникнал в неговото тяло че не обръща внимание на отговора и започва да
усеща някакво странно чувство:"Имам гадно усещане сякаш идва от тази "чиния".Има някакъв
успокояващ или... , не, не по скоро приспиващ ефект."В същото време си казва на ум:
"Ех добре, че адренала ми е на макс и не го усещам така силно!" В същото време те бяха
напреднали толкова, че вече обекта беше на няколко метра, като се усети за това той веднага
се скри и започва да наднича за да види дали случайно няма "зелени човечета" които да кръжат
около обекта.За негово очудване около тази "елипса" беше пусто, с почти никакви следи освен
това че сякаш вятъра е бил сплескал всичката трева която е имало.Все едно хеликоптер каза на
поляна.Също така не пропусна да разгледа и "чинията" опитвайки зад леко заслепяващата
светлина да види от какъв материал е обекта.Той разбира, че повърхноста му рефлектира все
едно е направена от огледало, но в сребрист отенък.Странното беше, че обекта също така нямаше
никакви издатини, странни образувания подсказващи за някаква специфична функция на дадена
зона, изглежда този обект е изваян като речен камък, перфектна елипса и на всичкото отгоре
се рееше на около един лакят разстояние от повърхноста.Увлечен в това описание той съвсем
забрави за еговата спътничка и още по-важното за този приспиващ ефект който излъчвал обекта.
Поради тази причина той съвсем несъзнателно изпада в безсъзнание...
След като губи съзнание се връщаме в утрешния ден със сцена в която главния герои , точно след
като го питат "Е не си ли спомняш?" в този момент го заболява главата и полуачава сякаш като
"видения" цялото лутане в гората предишната вечер, сякаш всичко вървеше на забързани кадри и
оттичащо се като в канал, докато не стигне момента в който той припада.
Не след дълго той се свестява, сякаш той бе спал с часиве защото очите му едва можеха да се
отворят, след като ги разтърква за да види по-добре той веднага се осъзнава, че лежи на пода
на една "стая" цялата празна.(той съмия се намира леко към едната и "страна")Първоначално той
си рекъл: "Какво е това по дяволите!?" но като се загледал малко разбрал че "стаята" ако може
дака да я опише въобще не приличаше на такава.Тя нямаше никакви ъгли нито пък някакви издътини
или пък прозорци.И стаята бе осветена изключително силно от няколко светещи "тела" които се
намирали на тавана.Той се опитва да опише и светлината която излъчват: "Светлината ми
наподобява тази на бял неон, но светлината й е твърде силна за да бъде такава..." в същото
време поглежда директно към една от светлините и бива заслепен по изключително странен начин
и го описва" ...толкова е интензивна светлината, че заслепява моментално, дори не може да се
види дали идва от някакъв източник." Също така той вече бе установил че няма никой при него,
изправя се леко притеснен и почва да "души" наляво надясно за някакъв изход.Минават 5-10-15 мин
в търсене на отвори но без резултат, единственото което му направило впечатление
е че стаята в която се намира е доста голяма и също така се опитва да разбере колко е голяма.
Променя гледната си точка и с неговото "ястребово" око дава приблизителни размери.Височина
около 2,5-3 метра, и широка около 5-7 метра.Започвайки да го обхваща кофти чуства той сяда
по неволя в центъра на стаята, почесва се по брадичката и губейки надежда той затваря очите
си и си казва: "Как ще изляза от тук?!" и без да мисли се просва по гръб на пода и какво да
види малка част от "покрива" "хлътва" нагоре докато не се покаже изгледа на небе.
Първоначално прави физиономия тип: Какво по дяволите!? , и от там се показва лицето на
момичето което бе видяло малко преди да припадне.Със усмивка казва "А ти се събуди!".
Той от своя страна разбиращ в ситуацията в която се намира, и параноята която го обхваща
веднага се провиква: "Какво си ти!?"Какво ще ми направиш?!" Междувременно тя не си губи
времето и таман скоква от 3-те метра височина сякаш са нищо без изобщо да обръща внимание на
отзивите му.Изправя се и се обръща към него със сериозно изръжение от което го побиват тръпки,
ледено тя казва:"По първия въпрос, аз съм най-големия ти кошмар, а по втория, не би
искал да го чуеш, но като за начало ще те съблека, ще изкарам най-болезнените си
експериментални прибори, които ще ги приложа бавно и мъчително върху теб, и за капак ще те
парализирам за да не шаваш като опитна бяла мишка!" бавно настъпвайки към него.С чуването на
тези думи на момчето направо му побеляха косите от страх и почти не се паникьосва опитвайки се да
държи дистанция.Неговата умелост да си представя изключително реалистично всичките
експерименти за които е чувал по филмите върху себе си са също така един сериозен шок за него.
Вече като е притиснат в ъгъла и физически и психически, целия потящ се, гледайки я в очите й
и пред ръба на нервната криза тя изведнъж се засмява и казва "Ама вие хората наистина имате
уникално въображение!Това да не е някакъв филм от златните годините на 20 век със класическото Близки
срещи от 3-ти вид".Момчето още в шок си помисля "Тя се ебава с мене" и извиква почти същото
"Не се ебавай с мене!Едва не гушнах букета от страх!" а сърцето му биеше в ритъма на кючек
барабанче, на нея пък пак и е смешно и му се измива "Ха-ха-ха!"
"Смей се ти смей се!" извиква нашия герой с възможно най-сериозния тон!
-Да изнеса фактите на масата.Ти си извънземно!Тогава защо си тук и защо точно мен?Какво искаш?
-Все едно съм длъжна да ти отговарям.Не очаквай да ти кажа всичко което знам, освен ако не ми
се докажеш?!
-Да се докажа?!(Да не би този целия този фарс да е било само тест?" в мислите си "вероятно да")
А и какво е ползата, ако после ми "изтриеш" паметта?
-Прекалено много се филмираш, все пак винаги си мечтал да срешнеш извънземно и да говори с него.
-Но как разбра за това!?На никой не съм казвал, още по малко намеквал за това!
-Ние си имаме начини да разбираме каквото искаме, точно поради това сме тук!
-Какво има предвид под тук?В тази "летяща чиния" ли?
-Не съвсем, предпочитам да видиш какво има отвънка.
-И как ще стане това, ще направиш дупка в стената ли?Аз не мога да бъда спайдърмен да се покатеря
на покрива, да не говорим за твойте скачания от ей там!
Тя просто се усмихва и в този момент той без да разбере се издига на 2 пръста от под-а и изведъж
полита нагоре към дупката.Веднага след като премина през отвора енерцията му свърши и започна
стремглаво да пада надолу.По инстинкт той веднага се хваща за каквото може и едва отървава кожата.
През това време тя скача и се озовава най-отгоре на "летящата чиния".Момчето веднага извиква.
-Ама ти луда ли си замако да умра!
-Не разбира се.Казва със задоволителен поглет и продължава.Разчитах на това че ще успееш да се хванеш
за нещо.Явно си успял все пак.
-Добре, помогни ми тогава!
След като се изправи той веднага я сграбчва за да се увери че няма да падне и се в същото време се осъзнава,
че за 1-ви път е в такъв близък контакт с момиче или да го нарече извънземно момиче.Наум си казва "Страхотно,
това извънземно ли е!?Това си е 100% наторално момиче, аааа започвам да се възбуждам!" опитвайки се да се
да се отдалечи от нея."Това си е извънземно няма дачин да го дървя независимо от коя раса е!"И съвсем не забелязва
че е пекнало страхотно лятно слънце.
-Къде се намираме? пита той като се опитва да замаже положението.
-Огледай се и сам че разбереш.
Той се обръща да види хоризонта и извиква:
-Какво!?Как се озовахме на другата част на земята!?"

Край на 1-ва част.

Чакам 2-ра част =w=