Изгледах филма и анимето. Прочетох книгата и вече мога да кажа, че имам някаква представа за цялата история.
Доста странен разказ, който се оказа, че ме е пленил със своята необяснимост и загадъчност. На пръв поглед мрачен и подтискащ, разглеждащ въпроси, свързани със самоубийството на човека.
След края на филма останаха неизяснени моменти, които получиха отговор едва след като завърших анимето. В него имаше разказвач, който уточняваше повечето случки.
Изводът ми е, че и двете линти са отлични адаптации на краткия роман на Дадзай, който е дълъг само 120 стр. и се смята за своеобразна автобиография на Осаму Дадзай. Общо взето, филмовото произведение се движи успоредно с книгата, за разлика от анимето, което не подрежда хронологично събитията, а някои от тях са дадени под формата на спомени (това е интересн похват, който много отива на анимираната версия).
В историята главният герой е представен като клоун, нечовек, който винаги носи маска и не показва чувствата си в истинската им светлина. Само че за разлика от анимето, което понякога се опитва да изкара Йозо чудовище (там първия опит за самоубийство е предаден по-различно), а друг път го представя като призрак - обаке, тук образът му и е изграден по-приемливо, но в края всички източници стигат до извода, че главния герой е бил ангел, който не е проявявал грубост спрямо останалите хора. Той просто се е борил със собствените си демони и разбирания (в анимето това е предадено много интересно, чрез следващия го призрак от собствената му картина).
* Картините на призрака са различни в анимето и филма. Тази от анимацията прилича на детски призрак, докато филмовата е наистина плашеща.
* Във филма имаме един добавен образ, който не откриваме в анимето и книгата - това е поетът Чуя Накахара, историческа личност. Неговата роля е малка и обяснението, което имам за появата му е следното: режисьорът го показва като противоположност на главния герой. Желанието на Йозо е да се самоунищожи, докато Накахара се стреми с всички сили да живее.
* Шицуджито също е внедрен образ, който се появява в анимето и филма. В романа има подобен персонаж, който е роднина на Йозо и върши почти същата работа. Но друго е когато използват шицуджи и неговото обръщение botchan.
* Краят във филма е освежаващ, въпреки цялата тежест на творбата. Музиката също ме впечатли.
* Използваните цветове са много подходящи. Нюонсът, прилаган за пресъздаването на Токио в началото на миналия век съжителства с черно-бяло-сив оттенък на места. Запомяща се е последната сцена, която в първия момент показва Йозо като възрастен, а след това лицето му става младежко.
Прекрасни изпълнения от всички артисти. Браво на Тома! Юске си го знаем. Го Морита беше страхотен, женските роли също бяха много силни.
Миналата седмица, на Панаира на книгата, си купих романа, по която е правен филма. Тя е преведена на български, благодарение на Японската фондация и освен въпросния кратък роман, съдържа още 9 произведения на Осаму Дадзай. Най-известните му творби, сред които Бягай, Мерос и Жената на Вийон, са събрани в над 300 стр. От издателството казаха, че има голям интерес и се е наложило да печатат допълнителни копия.
