А, за нищо - просто копирах линка, от който го свалих:) Поздрави с едно приятно клипче в Ю-Тъпа -
http://www.youtube.com/watch?v=yVbzUm2G_Ig&feature=relmfuИ бонус малко факти за One OK Rock (да оправдая благодарностите:)
Бандата е кръстена на японския развален прочит на „One O'Clock” - часът, в който момчетата се събирали за репетиции.
Най-“възрастният“ член на групата е набор 87 (барабанистът Томоя). Т.е. на средноаритметична възраст на членовете от 22 години бандата вече има... 5 албума!
Така е пял в News като невръстно поп-идолче, продължавал е после да се занимава с „лека“ музика и е решил да се пробва в рока само заради постоянния
тормоз от страна на Тору, който буквално го преследвал с молби да се включи в бандата:) Доколкото може да се съди по интервютата, Така в момента му е благодарен за тази маниакална настойчивост.
Петият член на групата (Алекс) напуска състава, след като бива обвинен за... опипване на непознато момиче в градския транспорт. Реално погледнато китаристът на пияна глава барнал някаква за бедрото, а тя вместо да се зарадва или да му зашие един шамар, извикала полиция:) По-късно Алекс постига извънсъдебно споразумение с въпросната истеричка, но въпреки това напуска бандата – на изгряваща група със стотици невръстни фенки далеч не й е нужен „агресивен сексуален маниак“ в състава... Просто ще е кофти PR.
При това групата изглежда не търси нов китарист и с радост се отдава на свежото усещане да бъде квартет. Китарите в последния албум са записани и композирани изцяло от Тору. В интервюта той споменава, че откак са четирима „всеки има възможността да изпъкне повече“ и че сега музиката им е станала „по-проста и по-рок“. Което донякъде си противоречи с двете „нежни“ парчета в албума и изказванията на Така, че иска да потърси „по-чистото сливане между само китара и глас“.
Както самият Така признава, много от „странните“ думички, които използва в текстовете си, всъщност не таят конкретен скрит смисъл. „Аз просто съм глупав и не знам много думи, затова те ми звучат толкова интересно. Ако някой знае какво е касетофон и го види, ще си каже - Ами ето, това е касетофон. Но ако не знае какво е, може да си мисли каквото си иска – че това е робот или нещо друго... Даже мисля, че когато науча повече думи, вече няма да мога да пиша текстове“.
Албумът „Kanjou Effect” е наречен така, защото... по време на създаването му момчетата били запалени по емо-рока („kanjou” = емоция, чувство) и според тях албумът бил „емо-повлиян“. Банд-мембърите всъщност са запалени меломани и се бъзикат, че „ако си забравя iPod-а, направо прекъсвам турнето и се връщам да си го взема“:) One OK Rock споделят, че продължават да търсят и да слушат музика, опитвайки се да научат нещо и да открият нови хоризонти в развитието си.
А момчетата определено са „търсещи“ натури – 1. Тору (основател на групата) преди нея участвал в хип-хоп банда; 2. Рьота също бил затънал в хип-хопа и засвирил на бас, само след като Тору му отправил предложение от типа „Абе пич, я се научи да свириш на бас и ще напра`им рок-банда“:); 3. Зорлем присъединеният към състава Така казва: „мислех, че рокът не може да ми предложи вокалните възможности, които търсех. После разбрах, че не е така“; 4. Момчетата все още не могат да се уточнят какъв конкретно стил свирят (освен общото понятие „рок“), нито в каква насока ще поемат занапред.
За четирите си години съществуване групата губи един член и това е май единственият „назадък“ в кратката й засега история. Междувременно One OK Rock издава общо 5 успешни албума, 2 EP-та и 9 сингъла, прави редица турнета на територията на Япония и заснема няколко клипа, най-новият от които май е „No scared”. По всичко личи, че клипът е заснет извън Япония и с достатъчно висок бюджет. Други признаци на прогрес – Така очевидно пее по-уверено, по-вярно и по-СИЛНО, отпуснал си е гласа, което си личи много добре на лайв-изпълненията; Томоя също е надобрял, барабаните са станали по-малко „дънещи“ и при това по-разчупени, с повече добре уловени акценти и прецизно подбрани удари; Тору е заместил рапирането между вокалните партии с по-съсредоточено свирене, в което аз лично не виждам нищо лошо; Английският на Така става все по-добър, както от гледна точка на съставяне на изреченията и разбиране на думичките (хъ-хъ), така и от гледна точка на произношение.
С оглед на всичко това, има доста добри изгледи след 10 години да изпадна в пълна и окончателна нирвана от музиката на тая банда:)