Dmb не тролвай,Borrator не му обръщай внимание



Страхът е най-силната емоция.Няма място за сравнение с любовта,тя е просто химичен процес (а и не бъркайте привързаност с любов),който изчезва след време.Страхът е вечен,страхът те кара да правиш много неща,човек развива много повече потенциала си под стрес отколкото когато е влюбен.И въобще каква сила има чувство което те прави слаб и зависим?!

Такава,каквато очевидно не разбираш...И защо пък страха да е вечен?Много хора преодоляват страховете си за известно време...А и мисля,че когато човек се страхува от нещо не прави "много неща,които не би направил по принцип",ами стои ужасен и неподвижен(или пък хуква да бяга).Но ако мнението ти е за страх>любов съм съгласен.

Страхът е нещо далече по вродено от ефтините емоции които придобиваме с времето ,някои да е чувал израза "инстинкт за самосъхранение"

А ти да си чувал за преодоляване на страха?

...аз лично гласувах за безразличието,защото то доминира при мене,така че от години не съм изпитвал първокачествен страх, но да се опитваш да преодолееш нещо от което мозакът ти крещи ОПАСНОСТ е по блиско до глупост отколкото храброст.
Страхът не е само силна но и важна емоция!

Е...ти в момента говориш за фобия,а не страх.Може да се преодолее страха и ще ти дам пример: Снощи бях на работа и отивам в 3 часа да се разходя из обекта.Както си ходя и изведнъж от тъмнината чувам някакъв лек шум.Осветявам мястото с фенера и 3 сови внезапно излитат с шумно пляскане на крилете.В първия момент се стреснах,после още около 10 секунди имах сърцебиене,но след това ми мина...Как мислиш дали е било от "глупост","храброст" или просто владеене на духа?

Фобиите не се ли пораждат от страх или психологични травми?Стреснал си се защото работата ти изисква от тебе да си нащтрек така че е нормално,но въпреки това страхът които си изпитъл ти е изострил сетивата и умът, нима мислиш че не е така?

фобията е ирационален страх

може и така да е,но става въпрос,че страха,породен от стряскането си отиде сравнително скоро,не ми "изкара ангелите" и не ме накара да правя каквото и да е НЕнормално...Темата е доста относителна,затова продължението на спорът би бил безмислен,но лично аз ако се бях ядосал истински за нещо,нито страхът ме би възпрял,нито нещо друго.

Still is...

Добре нека оставиме страхът настрана,но неразбирам защо мислите че безразличието е емоция,не е ли тично обратното, липса на такава?

То,че не е - не е. Сложих го като допълнение.

Да, например когато те е страх, че завинаги ще останеш страхливец, и затова преодоляваш някакъв по-малък страх.

На вятъра ли обяснявахме досега, че яростта е вид страх? пак говориш за по-силен страх преодоляващ по-слаб

^Bullshit.

Self-reference?