Изгледах и спешълите най-накрая. За 6 мин. на спешъл се забавлявах повече отколкото на 26 еп. анимета...Особено на 2рия бая се посмях.

Yojouhan Time Machine Blues ep. 1-3 - от една страна се забавлявам добре с това шоу, защото светът е същият, персонажите са същите, звучат по същия начин и се държат характерно, има ги резките завои и сюжетни обрати, а още звуковият дизайн и музиката са на място.
От друга страна в ядрото си, това е различна история и въобще различен тип шоу, което не се цели в теми от оригиналния сериал, а просто поставя героите в странни ситуации и прави от това цирк.
Като безалкохолна бира е, някак позната на вкус и нелош дижестив (разбирай отваря апетит), но определено не е бира, дори да не ти пука за алкохолния ефект.

Изгледах 1вия епизод и съм съгласен че усещането е различно с промяната в режисурата, но не съм и очаквал някой да може да копира стила на Юаса (а и доколкото разбирам това аниме не е по материал от оригиналния автор на книгите по които са предишните анимета).

Героите и сетингът са ми толкова любими и носталгични че и в по-стандартен пакет нямам оплаквания (но е малко странно да ги гледам тези герои 12 години по-късно спрямо когато бях в ситуацията на главния герой когато оригинално аниме излизаше).

Edit: Всъщност греша, анимето отново е адаптация по книга на Morimi Tomihiko.

Последният епизод на Yojouhan Time Machine Blues...който всъщност е първи, има най-много общо със стария сериал.

Съгласявам се с велуша че последният епизод беше най-близо до стила на старото аниме (но пак различен), докато края на епизод 5 беше най-близък до стандартния стил на Натсуме Шинго. Не знам защо предните епизоди бяха по-сухи, но пак си се изкефих на анимето. Трябва някога един rewatch на старото да направя.