Според мен отгоровът на този въпрос е индивидуален и зависи от характера на човека. Един надменен човек ще му е много трудно да каже "благодаря", на срамежливия ще му е трудно да изрази чувствата си, грубиянинът път ще се затрудни да каже "извинявай", но има и хора, за които такива затруднения не съществуват.

@Dreadzul
според мен в момента те питат теб; за теб индивидуално (според твоя си характер) коя дума е най-трудна. Определено не те питат за мен коя дума е най-трудна, и се съмнявам да те питат за всички като цяло коя дума е най-трудна.

П.П. "остани с мен"

Пропуснал съм да отговоря за себе си, извинявам се и мерси за подчертаването. За мен няма нещо, което да е ми е трудно да го кажа.

И мен вулкана не ми беше много труден като го прочетох няколко пъти, а и тази българска дума е направооо.... Но и това име не е много лесно Фран Сталиновскивичдавитовичски (от филма Dodgeball A True Underdog Story) А инче думите "благодаря", "извинявай", "съжелявам", "Добър Ден", си ги употребявам редовно. Но иначе като ставам сутрин на наще казвам "Здрасти!" а не "Добро утро!", не знам що, преди винаги си им казвах "Добро утро!"

Подкрепям това за "благодаря" и "мерси". Друго си е да си го кажеш с точната дума, на нашия си език. Останалото е вече твърде несериозно и/или фамилиарно и не е удачно понякога. Същото е като да кажеш "Обичам те" или "Много си те лов", "Лав ю", "Ловам те бря, брат" и всякви такива вариации.

Та, в тази връзка, къде без клишето "обичам те". Гореизброените вариации на "лов" си ги казвам на сулю и пулю, но това все още ми предстои да го кажа. Твърде е... обвързващо. СИлно. Висшо. Не вярвам дори, че съм изпитвала досега "любов", че да е било удачно да го кажа, та дори и следразделното ми поведение да е говорило обратното. СЛучва се веднъж, максимум два пъти в живота. Това си е xD Затова и ми е трудно да го произнеса, не ми се струва удачно, но пък е някак кофти, ако отсрещния ти го е казал. И ти измрънкваш някаква вариация на "лов" и свеждаш поглед... Дори като съм превеждала някакви анимета примерно, откъси, каквото и да е; като някакво гимназистче каже там на момата "Suki da yo!", "Aishteru yo", които са си далеч по-изразителни от простите "Suki" или "Suki da" и... се изяждам отвътре, че трябва да изпиша "Обичам те", а не "Харесвам те". Ясно е показано, че става въпрос за "обич", но като моите наблюдения върху връзката им не са на това мнение и става едно мазало... А не върви на този етап да напишеш "Харесваш ми"... Абе, тази тема ми е болна

Нещо по като за нормални хора, не като мен: "Добро утро!"
Е, не мога, и не мога. Колегите сутрин ми го казват това и аз измънквам там... Но предпочитам да си кажа "здрасти"... Твърде е... официално за мен, също като "ден" и "вечер". Може би се дължи на това, че дядо ми ме караше всеки ден да го поздравявам така... Било по-възпитано... Още малко и на "Вие" сигурно иска да му говоря? >< Този израз, сред близки и познати, ме дразни просто, не знам... ><

I smell weaboos.

Иначе


"Не."

Истината, която не искаме да знаят.

Най ми е трудно да кажа някоя грозна истина за живота, така че да ме разберат, когато съм убеден, че някой не трябва да е чува. Особено ако не е дорасъл за нея.

Нямам проблеми с произнасянето на думи . Било то много буквени или обратното съответно .
Иначе единственото словосъчетание, което ми е трудно да кажа пред друг е : - Сгреших. Извинявам се !
Абсурдно е да си призная, че съм сгрешил .... за добро или за лошо ....

Примерно 'конституиране' и като цяло изпитвам трудност с произнасянето на дълги думи съдържащи буквата 'р' или такива с много наблъскани съгласни една до друга.

Според мен, голяма грешка е това, че си пестим комплиментите и по точно, че изпитваме огромна трудност да ги правим, най-често заради гордостта си. Повечето хора не осъзнават, колко силно оръжие са всъщност и по колко различни начини могат да ги използват, дори с цел манипулация.