ми не знаят

Родителите - никак, но за всеки случай набивам паузата на по-пискливите анимета когато минават покрай мен.
Приятелите - хм, ми те повечето са от аниме средите (или имат поне малко общо с тях), тъй че няма как да реагират.
На колегите от унито им е любопитно обикновено, но никога няма да се хванат да задоволят любопитството си. Даже по-скоро биха се подразнили, че гледам, а не съм с тях, че да седим с празни погледи някъде и да се чудим как да убием скуката в общежитието.

Уфф като ме видят,че гледам аниме или манга ваднага започват''Пак ли гледаш това да не си малко дете?"
'Златни'родите ли а?..въздъх...Но поне имам приятели които гледат аниме и го харесват.

за съжаление не си избираме родителите, за тва квито ти се паднат, ако са кофти - търпиш докат можеш

най-якото би било родителите ти да са фенове още от преди тебе, ама тва у фантазиите

Принципно малко ме вълнува как ще реагират родителите ми или приятелите, защото знам че нито дефиницията за аниме знаят, нито пък са имали възможност да гледат добро аниме. Като ми казват "Да не си малко дете или т.н." моят отговор е, че дори и старци на 70 години гледат анимета, защото са им интересни. Мога да кажа, че почти всички категории без 1-2 две биват за почти всякакви възрасти, така че не виждам проблем и аз да гледам нещо, което ми е много интересно, а каквото искат другите да си мислят като не ме разбират...

Повечето ми приятели не гледат анимета , но пък никога не са казвали нещо лошо за тях. Дори веднъж нещо ме бъзикаха и едно момиче ми танцува "аниме танц" на tokyo drift , щях да се счупя от смях А пък родителите ми реагираха що-годе нормално. Майка ми ми беше купила първите 3-4 броя на Шогун ( както вече казах някъде по-горе) , а пък с баща ми тва лято дори изгледахме едно аниме заедно. Не , че му хареса , но някак прие факта , че ги гледам постоянно. Само не мога да го отуча да казва аНИме , с ударение на "и" , ноо и тва ше го преживея

За мой късмет нашите не ме закачат, а пък брат ми също гледа анимета, тъй че всичко си ок. От приятелите ми само 1 момиче гледа, другите го смятат за детско и глупаво, ама пък си е техен проблем. Трябва да ги запозная по-обстойно. А, и има едно момиче, което искаше да почва да гледа, ама пък все не и оставало време.

Майка ми и баща ми не са проблем, освен че понякога дългото стоене пред компютъра поедизвиква у тях някакъв порив да ми обясняват, че преди са излизали навън, имали много приятели и тн. Ако някой път много ме ядосат в ръкава си крия коза, че половината училище пуши а другата половина се дрогирва. Сестра ми обаче е трън в петата - обикновено гледам аниме когато нея я няма, просто защото мразя да ме прекъсват, но тя смята че гледам ужасно романтични анимета (и това се случва, ама не толкова често колкото тя си мисли ). За толкова години съм свикнала с нейния тормоз, така че съм почти невъзпрепятствана. От приятелите ми знаят много малко и не смятам да увеличавам броя им.

Свикват, кой ги слуша.
Иначе си спомням как по времето когато даваха Наруто по Джетикс разправях на майка за историята и шаринган и тя ме изгледа странно и ми вика "Какво? Шарен колан?"
оттогава не говоря с нея много за аниме честно казано

Майка ми свикна с мисълта. Даже намира мангата за интересна.
Май е защото почнах да изкарвам шестици по история и география откакто се запалих по Hetalia
Изгледахме заедно Ghost in The Shell, а после я убедих да чете Saiyuki

Никога не съм имал подобни проблеми с нйкои на които не му изнася да си върви.
Истинка история когато бях на 15 бащами живееше при мене и имаше барче със алкухол
и така той тръгна на път за 2 седмици като се върна барчето му беше празно той отиде и пак
напълни барчето и пак замина на път като се върна барчето му беше празно доиде при мене и се поусмихна нищо не каза. Пак напълни барчето този път го препълни Водка,Джин,Лиски,Ракия домашна,
ром, по 2,3 бутилки от всяко. И замина за 1 месец като се върна барчету му беше празно имаше само
полувин литър домашна ракия. Пак напълни барчето и се изнесе През всичкото това време ми е давал пари и продължава да ми дава. После бабами доиде да живее при мене от село и си правеше
домашнов вино и ракия издържа и нейното испих и тя се изнесе и така общу взето никога никой за нищо не ме е закачал а по скоро обратното.
От доста малък си живея самичък, и сега като четъ коментари се изненадвам ,че имате такива проблеми.
Но може би заради това станах алкухолик .
За приятелите - ние се знаеме от много отдавна и те са алкохулици на никогу не му пука какво прави другия.

Странно ме гледат като се има напредвит годините ми.Но не ми пука защото аз виждам смисъл в това да гледам анимета .

Ами,как да реагират - обичайното."Кви са тея детски,не си ли голям вече за тях,бла бла.Иначе от приятелите ми двама-трима гледат анимета,и са по-големи от мен.Като се има предвид,че повечето сюжети на аниметата мачкат на 100% повечето холивудски бози,изобщо не ми пука какво мислят другите.

Вече отдавна са свикнали и не им прави впечатление. Даже съм си мислел някой път да ги накарам да гледаме някои неща заедно, ама не се е случило досега... Пък и повечето дето аз харесвам са крайно неподходящи за семейна обстановка (и то май е основния проблем)

явничко или тайничко си мислят -> тази е