Я че не съм се разписал... Ще гледам да не ви затормозявам с много голям текст.
Иначе както винаги си изкарах чудесно. Нищо, че трябваше в началото да се чака отвън, ама аз просто обикалях анимарите, така че все си приказвах с познати муцуни, така че мина времето.
Пък и то всъщност още от сутринта бяхме заформили групичката с Таумата, Бънката, Заила, anime_fan_st и прочие, така че не се скучаеше.
Клуба беше наистина добър. Голям, та имаше и място за още пъти по толкова хора, колкото дойдоха. Аз и затова като се намърдах вътре, почнах веднага да щракам. Хем бях взел и по-голяма карта за фотото, та се убих да снимам.
Снимките впрочем знаете къде да ги търсите. При Бел-кун, естествено.
Няколко думи и за програмата. Самите микрофони нещо не свършиха особена работа, затова и беше цялата дандания с Дес. Крещи си нашия и ту се чува, ту не.
Обаче проектора беше забутан на егати мястото. И като застане някой пред него и отиде картината....
АМВ-тата си бяха на място. Хубавото беше, че две неща вървяха различно. Едните на екраните зад DJ пулта, а другите на проектора. Беше просто невероятен синхрон.
Жалко, че никой не го отчете и не се поинтересува.
Стигаме и до най-хубавата част или косплея. Тази година бяха на ниво. То Маша (мейдката), която и стоеше страшно добре униформата; Ваня или момичето, което беше Merry Nightmare, PSG групата; "Летящия холандец" Дашъра (
).gif)
); Анито, за която аз предлагам да и викаме вече само Ерза (
). Абе може да се пише така много, но всички се бяха постарали максимално.
Торта като торта, без нея не може на рожден ден. Хубава си беше де, жалко че не можах да чопна още едно парче.
И странно как не бях забелязал този гаф с името. Сега на снимките го виждам ясно, пък там въобще не се усетих. Толкова съм и блеял де...
Лимбото си беше епик. Ама бях поизморен малко вече, затова не бях във върхова форма, иначе по-надалеч щях да стигна. Нищо, пак добре.
Видях и игрите, погледах малко МК 9-ката. Изкефи ме, обаче като нямам ПС3..... Мощни щайги бяха докарали. Общо взето и този кът от залата си имаше интересните неща. Макар че да, от музиката малко не се чуваше какви ги реди Слави. То добре че бях до него, та му разбирах, но нейсе.
Странното обаче, че всичко свърши някак бързо. Към 18:00 всичко се изниза. А уж лимбото бе предвидено за най-накрая.
Е, така поне останаха още няколко часа, които бяха адски добре прекарани на Апартамента (супер добро заведение). Те тия които си бяха там си знаят.
Най-вече за Даду (Даадада), който създаваше настроение. Накрая пък си взе и Чиби-чайлдо, та съвсем ми се запечата това.
В общи линии, макар и малко екстремно го направих (същия ден пристигнах, същия ден пак хванах влака) си прекарах незабравимо, така че чакам за следващата година.
