Dies Аngelus





Am I a bad person ?
Murder is a crime
Am I a criminal ?
Evil people burn in Hell.
Am I going to burn in
Hell ?



- Ей, смотло да не си гепила пуловера на баба.
Да, аз съм смотлата . На мен говори и колкото и да е иронично пуловера действително е на баба ми . Пазя си го, защото е единствения подарък, които някога съм получавала а ми напомня за нея, макар тя да си отиде от този свят.
- Ехо, изрод на теб говоря - смехът на останалите съпроводи думите му.
Веселякът, който се подиграва с мен е съученикът ми Тери Андерсън .
Години - 16,
Ръст - 179 ,
ЕГН - 9412104774
Очи - кафяви
Коса - руса
Хоби - да се подиграва на такива като мен.
Живее срещу нас, но за всичките тези години нито веднъж не ми каза „Здравей“ . Питате се откъде знам всичко това за него. ?!
Отговорът е прост, но не така лесен за разбиране. Влюбена съм в него откакто за първи път го срещнах.
Смачкана на топче хартийка ме уцели по главата. Бях свикнала да ме тормозят и това в момента беше нищо.
- Такава загубенячка - въздъхна той - такива изроди като тая не трябва да живеят. Трябва да ги изтребват още като се родят за да не грозят света с присъствието си .
Наистина не знам защо го харесвам. Може би обичам да ме унижават и да разкъсват на парчета остатъка от сърцето ми ? Не мисля така. Аз самата не мога да си обясня защо, но любовта не трябва да се разбира, тя трябва да се чувства. Сърцето ми обича, не мисли... горкото то .
Звънецът би. Бяхме свободни . Свободата е разтегливо понятие, всеки си има свое виждане за това дали е свободен или окован от веригите на живота, които го подтискат.
Аз свободна ли бях или бях просто пленница на съдбата си ?
..................
Ситните капчици дъжд падаха от небето и миеха окаляната земя. Винаги съм се чудела дали, когато вали Бог плаче ... . Ходех бавно макар да ми беше студено, защото нямах яке. Не че не исках просто нямаше кой да ми купи . Загледах се около мен и видях тичащите деца, които бързаха да се приберат при своите семейства на топло и сигурно. Където са обичани и желани. Какво ли е чувството да си обичан ?
Джапах в локвите и вода пълнеше скъсаните ми гуменки, докато следях с жадни очи чуждото щастие.
Не заслужавах ли и аз искрица щастие да озари пропадналото ми съществуване?
...................
- МАХАЙ СЕ, МАХАЙ СЕ ОТ АПАРТАМЕНТА МИ БОКЛУК!
Предполагам, че това е татко .
Тате не е лош човек, просто откакто започнада пие сякаш демон се всели в него и започна да контролира живота му. Демон наречен алкохол.
Вратата се отвори, а оттам изтича майка ми. Беше боса със скъсана блуза и подутина на лицето , подмина ме и дори не ме забеляза докато бягаше по стълбите надолу.
Мама не е лош човек, просто спря да се грижи за мен, защото каза, че съм грешка на природата, а тя не обича да прави грешки.
Грешка ли е, че съм жива, че дишам и чуствам. ?

...................
Събух се в стаята си, краката ми бяха подгизнали и вледенени. Седнах на тях за да ги стопля, като си представих, че съм обула пухени пантофки каквито съм виждала да имат другите деца. Винаги съм си мечтала да имам и аз такива.
За стая ми служеше килера, но все пак оценявах, че си имам собствено пространство за да плача тихо всяка вечер без да ме е страх, че някой ще види сълзите ми. Ценях това, което имах колкото и малко и незначимо да бе то. Мъдрите хора казват : Започваш да цениш нещо чак, когато го изгубиш.
Изгубих доста и това ме науча да ценя всичко, което имам . Например този килер, може да не е най-разкошната стая, но беше моя килер . Или скъсаните ми гуменки.. не бяха най-модерните обувки, но си бяха мойте гуменки. Поне това опитвам да си внуша от няколко години насам.
Дали успявам или опитите ми са безполдни ?

..........................
Искам да се събудя. Тези ръце пак ме докосват пак някой шепне противни думи в ухото ми. Този противен смях отново и отново бучи в главата ми . О, как искам да се събудя и кошмара да свърши.
Но кошмар ли бе ?
Сянка на чудовище се бе надвесила над мен, разтегнало устните си в гротеска усмивка. Приклекнало до тялото ми то поглъщаше като елексир непорочността от мен . Звярът от кошмарите ми явно е абстрактната представа за баща ми,такъв какъвто аз го виждам, но Уви, това не е сън, а мачкащата реалност !
- Татко, моля те ... - думите ми бяха тих шепот, но съм сигурна, че ме чу. Той винаги чуваше молбите, плача и писъците заседнали в гърлото ми.
- Шшшт - грапавият му пръст вонящ на тютюн се долепи до устните ми, давайки ми знак да мълча.
Ръката му се спусна надолу по врата ми, ключицата , гърдите , корема ми и се спря до копчето на съдраните ми от много носене панталони. Сърцето ми замря от страх. Всеки ден той идваше при мен за да краде, ограбваше чистотата от мислите и тялото ми. .. . Събличаше ме, галеше кожата ми с противните си ръце и ме докосваше. Притискаше напуканите си устни в мойте и вкарваше лепкавият си език в устата ми, докато ме обладаваше. Затискайки ме с огромното си тлъсто тяло и аз бях безпомощна. Както е беззащитно малкото мишленце уловено в капана на грабливата хищна птица. Всичко това се повтаряше отново и отново, отново и отново, ОТНОВО И ОТНОВО . Защо не свикнех, защо не можех да се примиря, че това е отредената ми съдба, че това заслужавам, защото аз съм просто мимолетна грешка. И тази вечер пак бе дошъл при мен за да стъпче невинноста ми да помрачи живеца в очите ми .
- Шшшт - отново този противен звук . Усетих пръстите лакомо да мачкат гърдите ми изпод реазвлачената тениска. Видях похотта и лъстта в очите му. Гореше като огън, готов да ме погълне и изпепели, но не и този път. Не и днес.
- МАААХНИИИ СЕЕ, МАХНИИ СЕ , МАХНИИ СЕ - крещях аз истерично с цяло гърло, опитвайки се да го избутам от мен. Погледнах го, а в очите му се четеше неверие, сякаш не можеше да повярва, че неговото мъничко детенце му се противопоставяше. Това ми даде предимство, успях да се изтъркалям изпод него и тупнах болезнено на земята. Учудването му не трая дълго, бързо се окопити готов да изтръгне живота от крехкото ми тяло. Метна се върху мен като наново ме събори на земята повличайки и масата с него . Блъскаше глвата ми в пода, блъскаше я пак и пак и ПАК . Започна да ми причернява формите около мен се размазваха и губеха своя цвят , докато аз потъвах в блажено невежество.
Той спря ! Ръцете му се отпуснаха бавно и вече не ме стягаха в смъртоносната си хватка. Погледнах го за пореден път, но това, което видях бе празнота. Празни очи, лишени от емоции . Защо спря ? ... Погледнах надолу и видях ножа в ръката ми, дълбоко забит в месата на дебелия му корем. Кръвта се стичаше лепкава и гореща по кожата на ръката ми. Ахнах, нима наистина го бях намушкала? Собствения си баща, бях намушкала собствения си баща. Моят татко, моят насилник.
Съжалявах ли ?

................................
Седях над бездиханното му тяло, навела надолу глава. А сега какво следваше, какво трябваше да направя. За съжаление не бях в някой филм и той нямаше да се оправи и да се изправи повече на крака. Беше си отишъл завинаги. Дяволът беше протегнал грабливите си ръце и го бе прибрал при себе си. Гадеше ми се, много ми се гадеше. Татко вонеше на кръв и смърт и сякаш тази противна воня се бе пропила в порите на кожата ми . Станах и се затичах към банята тъкмо стигнах и повърнах в тоалетната, но от това не ми олекна. Пуснах душа да тече, не знам дали водата беше топла или студена. Не мисля, че имаше значение . Започнах да се къпя с дрехите, взех гъбата и започнах ожесточено да се търкам. Трябваше да махна тази смрад от мен, докато не е стигнала душата ми за дя оплете с порочността си. Търках и търках минутите минаваха или може би часовете ... . Спрях с трепереща ръка кранчето, но не от студ .. треперех от страх. Бях сама. Напълно сама . Страх ме е, Господи толкова много ме е страх. Как искам да протегнеш ръката си и да ме прибереш при себе си, за да не съм сама .
Можеш ли Боже да ме спасиш ?

......................................
Вдървено пристъпвах към терасата. Студено ли ми беше или се притеснявах? Не зная. Хванах се за стената отстрани за да си помогна да се кача на парапета.
Дъждът все още валеше, но колкото и да валеше не мисля, че щеше да отмие някога тази болка и срам от мен или пък вулгарността на този пропаднал свят.Странно е, след всичко това, което се случи би трябвало в момента буря да вилнее, торнадо или може би ураган за да е в унисон с емоциите, които бушуваха в мен. Не можех да проумея как така дъждът все още румолеше тихо и спокойно сякаш току що не бе станала трагедия и един човешки живот не бе отнет . Бях решена и не ме бе страх от смъртта, приветствах я с отворени обятия. Нямах какво да губя, вече бях загубила всичко и колкото и да се убеждавах в притовното нямаше смисъл. Аз бях никой. Седях си там, възкачила перилата и никой дори не ме забелязваше . Бях невидима. Погледнах надолу и видях пропастта , ледени тръпки полазиха тялото ми от нетърпение. Долу пред блока седеше Тери, моят възлюбен дали щеше да види изящният ми полет ? Дали шеще да пророни поне една мизерна сълза за мен и за края на окаяният ми животец? Мълчи сърце, нямаш думата скоро ще отлетиш в друг живот. 17-ти етаж, колко ли дълго щях да падам надолу. Дали щях да се рея като ангел из широкия небосвод. Вярвам в ангели и знам, че всеки един от нас си има ангел пазител дори може би и аз. ?! Все пак нося името на такъв.
Приятно ми е аз съм Енджелъс.
- . . . . . . . .
Полетях !

...................
[бел. пр. от лат. Angelus - Ангел]

It`s over.
NO, I am not a bad person !
NO, I am not a criminal.
NO, I am not a evil person
AND HELL NO I AM NOT GOING TO
BURN IN HELL.
I will fly in heaven
because I am an
Angel !

Йейй!
^^

Здравей момиченце с як изказ! Най-сетне един човек във форума чието основно вдъхновение не е компютърна игра!
Имаш много култови реплики горе.

Aww, мерси изключително милo си - sun -
Mного се радвам, че ти е харесал фика ми :3

Много е хубаво Страшно много ми хареса.
Различно е от всичко което съм чела и начинът ти на изразяване е много як
Надявам се да има още фикчета.

Ще има :3 Радвам се, че ти е харесало ^__^

Не бих го определил като различно. Силата му всъщност идва от това, че е тъжно. Не обичам тъжни разкази колкото и добре да са написан, а този е добре написан. Най-накрая някой да пропише свестно и тук. Все пак се надявам да видя нещо по-оптимистично или... не толкова депресиращо.

Не беше лошо

Разказът е готин, само 2 неща леко ме подразниха;
Едното беше пунктуационните грешки; другото беше егн-то. Някви американски имена и после - българско егн!
Но това са дреболийки :}

Ъм, Love Child знам, че имам доста пунктуационнии грешки, ще се опитам следващия път да ги сведа до минимум. Колкото до Американското име с българското ЕГН..въпросът е там, че аз не обичам български имена и поради тази причина съм писала героите с американски. :3
Dream_Dragon, решила съм следващия или по следващия ми разказ да не е на толкова мрачна тематика ^^
Щастлива съм, че всички вие сте отделили от времето си за да го прочетете и коментирате ^__^
Arigato ! :3

Тогава ако държиш на досадният елемент с егенето и изобщо не повестователното описание на външните характеристики на героя си виж как са по американския начин. Бтв още една неточност. Кое американско мизерно, пропаднало, бедно семейство ще успее да се набута в блок с 15 етажа, а не е в краен квартал?

Ъм, всъщност не съм казвала, че самото семейство е американско ^^ Само имената съм решила да са :3
Gomen, за неточностите, които съм допуснала ;с Ще се постарая повече следващия път !

Нищо. Ще им хванеш цаката.

Това беше силно. Одобрявам го и очаквам още ^^

Честно да си призная, не знам точно как да коментирам.
Отдавна не бях попадала на творба, която да е по мой вкус. Наистина силно, както се изрази elvenom и красиво. Малко хора успяват да опишат толкова добре една трагедия, което е жалко, защото трагедиите са нещото, което те кара да се замислиш. Продължавай да пишеш, бе наистина хубаво. ~

И аз не знам какво да кажа. Наистина ми става много драго, че ви е харесал фика ми :3 Thankiies ppl <3