Именно...Просто си водя статистика.

Oмраза/Завист

Не мога да повярвам, че сте пренебрегнали мързела в анкетата^^

Говорим за чувство/емоция,а не за състояние на човешкото тяло.

Мързелът се усеща, състоянието ти е следствие. Но няма значение.

Не беше ли мързелът/леността едно от седемте смъртни гряха?!

И мисля, че наистина се отнасяше към емоциите, но може и да греша...

аз го приемам за състояние, не за чувство
Колкото до смъртните грехове, има един цитат, който адски много ми допада в случая

"In life we're taught that there are seven deadly sins. We all know the big ones... gluttony, pride, lust. But the thing you don't hear much about is anger. Maybe it's because we think anger is not that dangerous, that you can control it. My point is, maybe we don't give anger enough credit. Maybe it can be a lot more dangerous than we think. After all, when it comes to destructive behavior, it did make the top seven. So what makes anger different from the six other deadly sins? It's pretty simple really, you give into a sin like envy or pride and you only hurt yourself. Try lust or coveting and you'll only hurt yourself and probably one or two others. But anger? Anger is the worst. The mother of all sins. Not only can anger drive you over the edge, when it does you can take an awful lot of other people with you."

Любовта, това не подлежи на въпрос, самия факт че света още съществува го доказва.

хора, знам че искате да скочите на baikonur, ама поне според мен спора е безсмислен. Сми, бихте ли спорили с мен, ако кажа, че Земята е плоска?

Не може да се каже кое чувство/ емоция от анкетата е най-силна.
Според мен е любов/обич и омраза/ярост/гняв са най-силните 2 чувства. Човек може да направи и всичко от омраза, но не трябва да забравяме и ревността. Всяко чувство попринцип си е силно, но зависи от случая и човека. При мен са обичта, омразата и ревността

Зависи от човека , но любов и страх. Това крепи равновесието горе доле.

Любовта разбира се, Пред страха може да се изправиш, и да продължиш, но пред любовта си безсилен...

Интересен въпрос. Лично аз смятам, че е доста относително кое чувство е по-силно, защото зависи от характера на самия човек и от ситуацията, в която е. История, ако ни липсва личен опит, ясно показва, че всички чувста са водели до крайности и че всички те могат да ни обсебят. Но от всички тях смятам, че омразата и яростта при нетрениран човек(каквито са повечето, без да се обиждат) водят до най-пълен контрол над разсъдъка. Често чуваме обсебен от любов и т.н. вярно е, че любовта в началото има голям контрол над всеки, но този контрол не е чак толкова силен, както при омразата и освен това при повечето хора е доста краткотраен. Верно е, че любовта може да продължи цял живот, но тя отслабва до определено ниво с времето, често и изчезва и бива заменена с омраза и гняв, но и обратното се е случвало, но доста по-рядко и предимно в измислени сюжети(книги, филми и т.н.). Последното се случва по-рядко, защото е много по-трудно да преминеш през стената, която омразата и гневът създават. Любовта може да е съпътствана с гняв и омраза в различни ситуации, които са предизвикали последните две чувства, но един човек воден и изпълнен с омраза и гняв, любов не изпитва.
Презрението, ревността, завистта смятам, че водят или до гняв, или до омраза, или до двете заедно, тоест ги определям като второстепенни чувства причина за по-силните, които вече споменах. Например ревнуваш приятелката/приятеля си и тази ревност причинява гняв в теб и дори омраза. Презрението пък смятам, че е чиста форма на омраза към някой. Завистта пък е причина за омраза и гняв.
Тъгата и радостта също ги определям като второстепенни чувства следствие или причина на други. Влюбен си изпитваш радост.
Страха също е много силно чувство, заедно с любовта, омразата и гнева го слагам в групата на първостепенните, тоест по-силните.
Безразличието често е доста краткотрайно и е вследствие на други чувства, които пък много лесно го премахват.


Разбира се това всичкото е лично мнение, не целя да го наложа, нито пък да провокирам или обидя някой.

омраза/ярост/гняв

Любовта не е чувство, а болестно състояние...пък!