Judas Priest е английска хеви метъл група, основана в град Бирмингам от К.К. Даунинг (китара) и Иън Хил (бас) през 1967 г. Оригиналният и състав включва още Роб Халфорд (вокали) и Глен Типтън (китара). Барабанистите в групата почти постоянно се менят докато в групата идва Скот Травис през 1990 г., който е и настоящият барабанист. Смята се, че „Джудас Прийст“ са основоположници на течението „Нова вълна на британския хеви метъл“.
К.К Даунинг и Иън Хил се познават още от деца. В тийнейджърските им години приятелството се задълбочава, още повече че двамата имат сходни музикални интереси (Джими Хендрикс, „Крийм“, „Дъ Ярдбърдс“). Както става в доста случаи, покрай слушането на музика, създавана от китарни виртуози, у двамата приятели се поражда и желанието да свирят на музикален инструмент. През 1968 година се разпада горе-долу известната група „Джудас Прийст“ и вокалистът им Алън Аткинс се събира с Даунинг и Хил, с които прави нова група, използваща обаче старото име „Джудас Прийст“. То произлиза от песента на Боб Дилън „The Ballad of Frankie Lee and Judas Priest“. С Даунинг на чело групата бързо прогресира от оригиналното си блус звучене към стил, който по-късно става известен като хеви метъл. Междувременно триото, с текущи барабанисти, обикаля сцените из Бирмингам като подгрява на групи като Budgie, „Thin Lizzy" и др. Това става до 1974 когато финансовите проблеми на техният мениджър Тони Айоми принуждават Аткинс да напусне групата. По това време приятелката на Иън Хил предлага брат си за вокал. Така на сцената се появява Роб Халфорд, чийто глас впоследствие ще стане една от запазените марки не само на „Джудас Прийст“, но и на метъла като цяло. До този момент Халфорд е бил член на групата Hiroshima, състав изнасял концерти не само в родна Англия, но и в Германия и Норвегия. От тази група Халфорд взима със себе си и барабаниста Джон Хинч. Идва момент и за първия албум. Но преди да влязат в студиото звукозаписната компания им предлага да намерят още един музикант. Вместо клавирист или тромпетист Даунинг взима в групата още един китарист Глен Типтън (свирил преди това в групата „Флайинг Хат Бенд“, Flying Hat Band). По време на записите възникват някои технически проблеми, които записната компания неуспява да отстрани. Освен това групата страда от лош мениджмънт. Тогава продуцент на групата е Роджър Бейн (чието име се е утвърдило около продуцирането на няколко албума на Блек Сабат, който „изхвърля“ от албума концертни хитове като „Tyrant“, „Genocide“, и"The Ripper" и орязва „Caviar And Meths“ от 10-минутна песен на 2-минутен инструментал. Така, въпреки лошото качество на звука, на бял свят се появява дебютният албум на „Джудас Прийст“ Rocka Rolla (1974). Правейки концерт след концерт групата добила самочувствие и опит. И не закъснява и вторият албум Sad Wings of Destiny (1976), който съдържа и стар материал, например песента „Victim Of Changes“ — комбинация между „Whiskey Woman“ (песен на Алън Аткинс) и „Red Light Lady“ (песен на Hiroshima). Следващите албуми Sin After Sin (1977), Stained Class (1978), и Killing Machine (1978) допълнително разширяват възможностите на хеви метъла като стил. Но с албума British Steel (1980) групата достига до ново революционно звучене. След този албум „Джудас Прийст“ стават изключително популярни, а песента „Breaking The Law“ е обявена за един от новите метъл химни. С този албум се свързва и началото на течението „Нова вълна на британския хеви метъл“. Вдъхновени от успеха (British Steel става златен) следващата година „Джудас Прийст“ издават нов албум -Point Of Entry(1981), който не е посрещнат особено добре от музикалната критика. Но последвалите албуми Screaming for Vengeance (1982) и Defenders of the Faith (1984) отново вдигат стандарта. Screaming for Vengeance (1982) става платинен в Америка, Европа и Япония. Следва албумът Turbo (1986), определян като нов спад на групата, комерсиален и значително по-лек от предходните два албума. Усещайки че губят почвата под краката си „Джудас Прийст“ се връщат в лоното на истинския хеви метъл с албумите Ram It Down (1988) и Painkiller (1990),който става изключително успешен като всяка песен от него е абсолютен хит. Но скоро идват тежки времена за групата. През 1990 година музикантите са подведени под съдебна отговорност поради самоубийството на двама техни фена. Обвинението гласяло, че „Джудас Прийст“ в песента си „Better by You Better Than Me“ са „кодирали“ скрити послания довели до инцидента с двете момчета. Групата е оправдана, но атмосферата остава тягосна. През следващата година Роб Халфорд напуска групата. Пет години около групата витаят слухове и мистерия. Според едни „Джудас Прийст“ окончателно се разпадат, според други се завръщат. През 1996 групата провежда прослушване за вокалист и в състава се включва Тим "Рипър" Оуенс, който от малък е фен на „Джудас Прийст“, дори предишната му група се казва „Бритиш Стийл“ (British Steel). С него записват два албума Jugulator (1997) и Demolition (2001), които обаче нямат сериозен успех. Въпреки очевидните си качества новият вокалист не може да се впише в предишната концепция на групата. Стилът на „Джудас Прийст“ се променя — китарите стават по-ниски, звукът по-тежък, но феновете на групата не са особено доволни от метаморфозата. През 2004 обаче цялата метъл общественост е силно развълнувана от новината, че след 12 години Халфорд и „Джудас Прийст“ отново се събират. Следва турне (включващо и България) и нов албум — Angel Of Retribution (2005) който съответно има такива хитове като "Hellrider","Wheels of Fire", "Revolution" и много други.