Личи си от кое студио е работело върху това страхотно аниме "МADHOUSE".
Moята лична оценка 10/10 разбира се.

Гледам няма много коментари за едно от любимите ми анимета.

Разкрива толкова чувства, и е толкова дълбоко и силно, че кара човек след като го изгледа да се замисли за света и живота.
Показва ни силата на приятелството и дружбата, и как то може да бъде нетрайно и толкова лесно разрушено от лакомията за власт, пари и слава. И как всичко това довежда до разрушаването на една личност и дори до полуда.
Но дори Брандън да изпитва злоба към приятеля си за всичко, което му е причинил, той не може просто да го убие. В него са останали емоциите, изпитани през всичките тези години на дружба и взаимопомагане, и колкото и да иска не може да го презира.
В този момент и Хари разбира каква грешка е извършил и съжалява за това, но вече е късно.
И така и двамата пред прага на смъртта осъзнават грешките си и силата на приятелството.
Всъшност очаквах "пуцаница" със това начало, но ме изненада много приятно със дълбоката история за миналото на героите и проследяването на пътя им до момента, в който започна анимето. Е и екшън си имаше стабилно ест., но най-вече изпъква с историята си.
Изобщо отлична работа са свършили авторите.

Еми толкова, отивам да гледам това невероятно аниме за 3ти път.

Вероятно главната причина се корени в това, че малко хора гледат анимета с тежки истории

Аз също не съм го гледал а и нямам и намерение. Трагедиините повърни не са за мен

Belgarion


Абе едно си е историята да е тежка и интересна, като тази в Jin Roh, а друго е да е изнасилен tear jerker, като Gungrave .
Добре де, не съм гледам повече от една серия и може би греша в класификацията си, ама на такова ми заприлича, когато се опитах да го почна.

Прав си различни хора, различни вкусове.
Аз бих предпочел нещо такова пред ечита и подобни лигни. Просто това бих помнил дълго, ако не и цял живот, докато ечито примерно ще го забравя на 2рия ден и няма да остави нищо ценно в мен.
Пък и ечи феновете са облагодетелствани, защото 90% от излизащите анимета са точно такива, рядко се намира нещо смислено и да намеря нещо такова е доста трудно, затова и го ценя доста..
Но както казах различни хора, различни вкусове.

SelBy


И си вадиш извода, че съм ечи фен, защото похвалих Jin Roh

Дааа, бъзикам се, ти даде пример...аз пък мога да те контрирам - излишно е да си тормозиш психиката с елементарен tear jerker, които в края на краищата няма да ти каже нищо ново или интересно.
В реалния живот си има достатъчно драма, че да си тровиш душата и с измислена.

Ако го правиш е добре поне да е с някакъв шедьовър/произведение на изкуството, показващ интересни гледни точки, философии или размишления за човешката природа.

Елементарно товарене на нервите с бахти-нечовешката-драма, но без съдържание си е вид мазохизъм .

^Всъшност с предното мнение визирах Belgarion, но докато го напиша си се вмъкнал над мен , няма значение оправих го.
Не мисля, че можеш да дадеш обективно мнение след само 1 изгледан епизод. Изгледай го и тогава ми кажи дали ше го наречеш "изнасилен tear jerker". Всъщност си има доста истини в това аниме.
И да и аз харесвам Jin-Roh, оценката за него ми е 10/10, но двете анимета не са много съпоставими, атмосферата е доста различна..

Прав си, че нямам обективно мнение за Gungrave, но едва ли ще го изгледам само, за да разбера дали подозренията ми са били верни или не.
Ако не може да се сравни с Jin Roh, дали поне може да се сравни с неща, като Bounen No Xamdu или Sckull Man?
Ако Gungrave притежава дълбочина подобна на тези шоута, може пък и да се стегна.

Стегни се, няма да съжаляваш.

Значи дали може да се сравни с тези две анимета не мога да кажа, отдавна се каня да гледам Bounen no Xamdou, дано по-скоро да намеря време да го погледна.
Ако харесваш Gunfights, Mafia жанровете, определо ще ти хареса, те сърцераздирателните моменти са в края.
Иначе историята има дълбочина, мен много ме увлече и не можех да спра да го гледам, но не знам... всичко опира и до личен вкус.

Останах доста учуден от уникалното аниме.
Сериал в който двамата главни герой осъзнават грешките си,които са направили през живота им.
Най-вече единият от главните герой осъзнава,но е късно.
В първите серии главният герой с тайнственият си характер привлича вниманието,най-вече с това започва,около 5-10 серия много ми харесваше,но малко по-скучно стана.
От 11 серия,горе-долу,натам е просто много добро.Действията се развиват мигновенно бързо,всичко е на ниво.Връзката между двамата най-добри приятели.Краят беше хубав.
Като цяло,анимето е свързано само с зли неща,добрите персонажи се броят на едната ръка.
Последната серия е една от най-добрите,които съм гледал в анимета,като цяло,не,най-добрата е,като се замисля!



Защо наистина има толкова малко коментари?

8/10

^такава ми е оценката и от мен, гледах го преди година май~
пича мачкаше през цялото време
бавното възкачане в йерархията си го биваше...добър замисъл!

Нищо не си разбрал . Са слушай:

Брандън стана Beyond the Grave, за да може да се върне и предпази Хари от самия Хари, в каквото той се беше превърнал накрая. Беше се подготвил, щото беше свидетел на упадъкът на приятеля си, но паралелно с това също никога не искаше да губи вяра в него. До последния момент.До самия край.

Никога не искаше и да си отмъщава.Точно това е тъникият момент. Той се върна да унищожи онзи Милениум, който погълна Хари. И успя. Именно да го спаси, а не да го убива.

От всички серии пътьом ни се демонстрираше, че единственото време , в което е оправдано да предадем онова, в което истински вярваме, е когато предпазваме член от семейството си (т.е. family ties are most sacred and justify treason to beliefs). На два пъти го показаха: баща->син, баща->дъщеря

За Брандън, Хари не беше просто най-добрия приятел, той беше неговото семейство.Добро или лошо- единствено. Не Мария, не Биг Дади, не Милениъм. Той сам реши да е с него неотлъчно, да го следва в мечтите му и да го предпазва. Още тогава,като дете.А на плажа затвърди избора си - когато избра Хари, вместо Марчето.Той се отказа от личното си щастие, за да може да е винаги до приятелят си и да живеят заедно 'свободата' на Хари, която беше доста опасничка.

Брандън беше всеотдайния: за него щастието на Хари беше достатъчно за да може и той да е отчасти щастлив. Хари беше другият типаж: егоистът, прогресивният консуматор и бавно изядения от амбиция. Но по свой начин(предполагам дори егоистите имат такъв) държеше и ценеше Брандън и може би за Хари след Хари , Брандън беше на 2ро място.

Но the major point is , че Beyond the Grave постигна мисията си успешно. Успя да върне на бял свят стария Хари и да го изцери от покварната амбиция, която с годините го беше погълнала почти изцяло.Пречисти го и излекува един вид.
Good Old Timed

____________________________________


Уникално аниме на най-любимото ми студио MADHOUSE!

За кой ли път поклон и реуотч

Няма нужда да споменавам кристалната 10ка.

Не ме изкефи.. много мафиотски врътки и много малко ПАУ ПАУ БУМ БАМ, очаквах да е Алукард на патлаците, то излезе някъв лигльо с много Low self esteem... Надценено аниме..

Добро се оказа анимето, много смислен сюжет имаше - 8/10 от мен.