Аз се смея на почти всичко, та ще споделя само последното, което не знам колко пъти съм го прочела и всеки път направо се разревавам от смях:
pisulka_sensei написа:
Моя не е точно сън, но е близо до съня тъй като се намирах в полу сънено състояние.
Та след следобенен сън ставам си аз нормално от леглото, гледам часовника, който показва 5:07. Сядам на леглото и нищо не правя. Стоя стоя и некси нито мисля гледам с празен поглед и така 15 минути. Лежа си с празна глава без никакви емоции, смисъл. Гледам тавана после пода после ръцете си...
Ставам от леглото и се довличам до кухнята. Спирам се и гледам топлите мини ябълкови пайчета направени скоро от майка ми. Глеадам ги и си мисля ''Брей няма никой в къщи... А какво ако ги откраднат ? това е лошо... Не бива да ги взимам защото ще ги откраднат... а мама ще ми се кара /о.О'/ '' и мислейки си изобщо безсмислени неща се приблежавам до кифлите взимам една и започвам бавничко да я ям... Гризя от всякъде преглъщам и междувремено продължавам да се притеснявам как те малко по-малко ще изчезнат и някой ще ги открадне...
Отново се връщам в стаята включвам компа и викам ''Aз яко съм потен.. обаче защо кифлите са там ? Не трябва да ги ям... ще свършат'' и пак отивам в кухнята взимам още една и пия една студена вода...
След това малко се поосъзнах и седнах на компа... Strange ne ?