Страхът ли те кара да изпитваш радост, любов, завист, безразличие? Не.

Предполагам въпроса е зададен към мен!

Мисля, че всичко се крие в подсъзнанието на човека и че то диктува основно поведението ни. Т.е. човек уравновесява съзнанието и подсъзнанието си, за да се придвижва напред по летвата. Като емоция, страхът е здраво вкоренен в подсъзнанието ни. Можеш да изпитваш страх да не останеш сам, за това обичаш. Можеш да изпитваш страх, че не си като човека до теб, за това завиждаш или пък антипода - безразличен си.

Всичко зависи от обществото и това, че сме социални. Като стадо, което се повлича като лавина. Някъде бях чела за психология на тълпите, но беше толкова отдавна, че помня само основни неща, интерпретирани според моето мислене. Там се вмяташе концепция, че единствената емоция, която може за кратко време да обхване тълпата и да се превърне в ураган, е страхът, защото човекът колкото и асоциален да е в мисленето си, толкова социален е в поведението си.

За това и казах, че страхът е първооснова.

Тогава кво ше стане ако човека не изпитва страх от нищо? Няма да изпитва всички останали чувства/емоции,така ли?

Ярост и гняв
Страха съм го преодолявала, любовта и обичта остават силни само в адски конкретни случаи, но когато изпадна в бясна ярост, всичко останало ми се изплъзва от главата :/

Не знам някой да е умрял от щастие, но определено има случаи хора да умрат от страх.
Страх - достатъчно силен за да убива.

Има много хора, които са умирали от щастие. Като спечелят някоя лотария например. Има хора, които са умирали и от удоволствие.

Особено чрез външна намеса.

Аз пък гласувах за любов. Освен, че съм романтична душа, просто защото именно любовта може да бъде причина, както за пораждането на всяко едно от изброените, така и за преодоляването му.

ОМГ! Абе, човек, ти като четеш поста разсъждаваш ли върху думите или те просто минават пред очите ти като финални надписи на филм?!

Сега се опитай да следиш логиката ми! Човешкото общество от еволюционна гледна точка наподобява на стадо. Ние сме "стадни животни", създаваме общество, създаваме правила, норми, закони, писани или неписани, все тая. Тях ги има, за да ни ограничи в кръг и да ни запази като цялост. Друг е въпроса, че мисленето ни е в разрез с обществото. Можем да разсъждаваме "разчупено", да определяме мислене или да създаваме нова насока в еволюцията ни към духовно усъвършенстване, но това по принцип става бавно. Реално погледнато, обществото отхвърля различното мислене и го заклеймява, защото то е като аномалия, която нарушава общата цялост. За това и казах, че човекът е асоциален в мисленето си. Но поведението му е типично социално. Той се повлича от стадото и действията му не са в ущърб на обществото. Защото ако са в ущърб, той се превръща в заплаха и бива игнориран и отделен от стадото. Пример: разни психично-болни престъпници, педофили, наркомани и ред такива "аномалии"... Схващаш, нали?

А стадото с други думи е тълпа. Тълпата, колкото и невярващо да ти звучи, има съвместност и единство на психиката, които могат да се превърнат в нещо напълно асоциално, аморално и кошмарно. Основен пример за това са Френската и Октомврийската революция, които установяват терор и издевателствата са трудно "смилаеми" дори за интелигентно същество, за което се смята човека. Както казах според книгата, която бях чела, страхът е единствената емоция, която за кратко може да завладее тълпата.

На въпросът ти какво ще стане, ако човек не изпитва страх, ще ти кажа само, че всеки се бои от нещо. Няма такъв непукист, който да не го е страх . Повтарям се: страхът е подсъзнателен и е вкоренен в нас. Той е просто защитна реакция на организма да се предпази от предстояща беда. Разсъждавайки в по-голям спектър, страхът е защитна реакция на обществото от аномалии, които могат да нарушат целостта му.

Отговаряйки на първия ти въпрос, вторият ти въпрос е абсолютно безсмислен!

Само дето това не е вярно. Достатъчно е да видиш тълпа футболни запалянковци. И не само. Дори в примера за френската революция - екзекуциите са ставали винаги сред тълпи хора, които екзалтирано са крещели от радост когато на някой му хвръкне главата.



Това също не е вярно. Страхът (като всяко друго чувство) е следствие от физиологичната дейност на тялото. Следователно при всеки, който има повредени определени органи (или психични отклонения) се получава, че не може да изпита тези чувства.



Всяко чувство има съзнателен и подсъзнателен аспект. Не само страхът.

1.
Зацепваш, че с коментара ми не исках да изведа нещо кардинално, което да е общоприето или да предизвикам революция?! Пък и това, което си дал като пример е просто изключение от правилото. Демек дори да го има, пак се смята, че не може да е решаващо.
2.
При потенциална опасност се активират някои части на мозъка (хипофизата или хипоталамуса, не мога да си спомня точно...), които контролират физическите реакции на тялото при страх. При тяхното нарушение и дисфункция, се оказва, че заболяваш от няколко болести, но не и от липса на страх, макар да е хубаво да не те е страх от нищо. Решаваш, че не се боиш от високо и скачаш от десетия етаж,хм! За болести на хипофизата в момента се сещам само за хипогонадизъм и хипофизни джуджета. Предполагам има и други.
3.
Може би само с последното твърдение съм съгласна. Но въпреки всичко страхът като емоция, може да прерасне и да обхване тълпата бързо-бързо... Все пак аз разсъждавам не за страха индивидуално, а за страха, който може да завладее неконтролируемо обществото. Тогава предполагам именно страха се превръща в движеща сила.

май че и ти не си следиш мисълта, а? щото на мен ми е страшно трудно да разчитам нещо смислено в постовете ти.

Страхът като емоция, обхващаща тълпата? Имаш предвид паниката? Ами да, една паникьосваща се група хора само по себе си представлява опасност (от стъпкване, смазване и тн), заради това паниката се разпростира в дадена тълпа страшно бързо. Но факта, че в тълпа проявата на страх предизвиква страх у другите, означава ли, че страхът е по-силна емоция от другите? Мне.

Това, че страхът е полезна емоция, без която хич не е добре да сме, означава ли, че страхът е по-силна емоция от другите? Мне.

А футболни мачове се срещат доста по-често от паникьосващи се тълпи, повярвай ми. Какви изключения виждаш, по-скоро страхът да е движеща сила на дадена тълпа би било изключение!

А за това дали обичането произлиза от страха да не останеш сам... Това си е лично ТВОЕ мнение. Аз лично не бих могъл да кажа, че обичам който и да е, ако причината ми е, че ме е страх да остана сам. Тогава просто лично в себе си бих се чувствал омърсен само от мисълта да изрека толкова нагла лъжа. Жал ми е за хората, които са чували "Обичам те" от твоите устни.

Тъга

Промяна: Най-силното ми чувство е "човек" компилация от хиляди неразбрани мисли, и хиляди несподелени емоции...

Е те това. Да прибавим и концертите. Или митигните. Или политическите манифестации. Всъщност ситуации, в които тълпата бива обхаваната от страх са изключително малко.



Значи когато тези болести те карат да не можеш да чувстваш страх, значи пак те е страх? wha?



Това се отнася за всяко чувство. Повечето хора са до известна степен емпати. Усещат чувствата в околните. Затова всяка емоция, която обхване част от тълпата ще се разпространи моментално.

Нгхд... Определено се смях аз на няколко поста, които нямат нищо съществено от онова, което се опитвах да кажа. Не че има нещо лошо в неразбирането, но пък толкова явно настоявате за своето, без изобщо да помислите малко логично, че е направо учудващо. Така де, осъзнавате ли, че всичко избива на дрязга, след като вмятате лични мисли?! От къде- на къде стигна ти до тоя нелеп извод:

Ужас! Казваш едно, ти си мислиш съвсем друго... Да се смееш ли или да плачеш! Но аз изобщо не съм сърдита, защото явно освен да коментираш нещо несъществено, друго не ти се отдава.

Никъде не съм споменала за паниката. Да знаеш какво означава паника?! Или да ти обяснявам като на малко дете! Май-май се налага... Паниката е неудържим страх, който надделява над трезвата мисъл и може да обхване, както един човек, така и група хора. Характеризира се само с БЯГСТВО от реалната опасност!!! Аз говоря за страха, който обхваща тълпата и тя в много случаи може да разкъса човек... Буквално! Случвало се е. В тълпата, обхваната от страх няма никаква екзалтираност или радост, превръща се във вълна, която те повлича и помита всичко по пътя си. На разните там митинги и протести не се ли стига до физическа саморазправа или се лъжа!


Ъм, това не го разбрах и не мога да го коментирам. Но пък тази статия би запълнила малките ти пропуски: http://vlstoyanov.blog.bg/biznes/2010/04/22/zashto-emociite-vzimat-vryh-nad-razsydyka.533043 Малък съвет от мен: следващият път като спорите се старайте да избягвате лични констатации от сорта какъв е човека срещу вас, защото това само говори, че няма какво друго да добавите като аргумент!