Най-тъжното нещо в това аниме беше една чаша чай.

this pretty much says it all...

И сега, след като някой е постнал нещо след мен, мога да си започна ранта --защото исках онова изречение да е отделно от всичко останало, а това сега ще е tl;dr, та то щеше да се губи в началото...

Защо казвам, че една чаша чай беше най-тъжното нещо в анимето? Защото това бе един прекрасен детайл... защото пръчицата, застанала вертикално, аз разчетах в нея послание от авторите: бъдещето е прекрасно. И защото Тогаме не доживя това прекрасно бъдеще. Късметлиите бяха само двама: Шичика и принцесата. Всички други умряха заради тази глупава история за мечове... Не, нямам предвид своеобразния реквием за Тогаме, което всъщност представляваше Катанагатари (защото, ако подобно на Харухи един от героите всъщност пишеше всичко това, то този герой щеше да е Шичика, и това щеше да е реквием за неговата белокоса спътничка). Имам предвид историята, започната от семейството на Шикизаки; историята започната от самия Шикизаки. Неговите Перфектни противоестествени мечове създават история, пълна със смърт. Смърт, която в една голяма част от случаите може да се определи единствено като нелепа. (какво ти трябваше, за да оцелееш? по-скоро късмет, отколкото нещо друго... ) Нелепост, която аз сега виждам даже и в смъртите на бащите на Шичика и Тогаме. И, в ретроспект, историята има малко по-различен отенък... (очевидно сега ще се наложи да го изгледам пак) История, която свърши с Шичика чупещ всички противоестествени мечове, и принцесата прекратяваща намесата си в историята... История, написана по един перфектен начин от Нисио Исин, история, която със сигурност не би ми била скучна да я прочета пак, този път на новела. Между другото, въпреки опитите ми да държа хода на мисълта си линеен (ах, ограниченията на писмения жанр), ще отбележа: Шичика и принцесата не са ми противна двойка, даже си отиват... в горепосочения смисъл. Те са двамата късметлии, оцеляли тази противоестествена история за противоестествени мечове... Те са тези, прекъснали тази история. Те са и тези, които са убили предишните партньори един на друг; но в тази поредица от смърти, това просто е факт от миналото, и е напълно нормално да се проявят като себични копелета, и да се съберат. В този ред на мисли...

Защо казвам, че една чаша чай беше най-тъжното нещо в анимето? Защото това бе един детайл от Тогаме. Защото това беше още един детайл от Тогаме, който виждаме... в държанието на Шичика, в държанието на принцесата, ако щеш, в държанието на света, ако искаме да довеждаме структурите на изреченията до глупост. Защото виждаме колко се е променил Шичика за тези 12 епизода; за тази една година; за този период на близост с Тогаме. И тези следи ни карат да се разплачем, при все че всъщност няма нищо тъжно тук: Шичика се е превърнал в един наистина красив човек. Оставяме настрана външно (споменавайки страхотната му външност, използвам момента да отбележа, че дрехите, с които бе облечен накрая, са едни от най-красивите дрехи, които някога съм виждал; като дизайн си съперничат единствено с тези от Негима), за тези една-две минути Шичика демонстрира, че е красив и вътрешно (не, не смятам да изреждам защо), че е обект на възхищение - поне от моя страна. И не, това не идва изведнъж; всички промени се случиха постепенно в анимето; всъщност толкова постепенно, че почти не ги и усетихме (като в реалния живот: за да се промениш, не ти е нужно да се биеш с баща си в битка, пълна с флашбеци и "проникновения" -тук не визирам никое конкретно аниме). Промените се случваха малко по малко така между другото из диалозите на нашите двама героя - напълно в стила на Нисио Исин (а, говорейки за Нисио Исин, склонен съм да предполагам, че Катанагатари като новела е по-добра от Бакемоногатари). И точно тези "ненужно мудни" диалози създадоха това аниме; не битките и не историята. И беше много интересно да гледаш какво точно е разбрал всеки от разговорите си с другите (по време на следващите разговори...). И тук ми се ще да говоря за най-пресните ми впечатления, а именно за "последните думи" на Тогаме, но ще се направя на тъп, и

Защо казвам, че една чаша чай беше най-тъжното нещо в анимето? Защото вече подозирах, че Тогаме умира... и в същото време се надявах, че тя няма да умре наистина. Защото последните ѝ моменти не бяха толкова тъжни, колкото показваха всеки от двамата колко е разбрал другия. Защото този техен последен разговор направи връзката им истинска. Защото той беше важен, и защото по време на него си по-скоро потресен; под напрежение; внимаващ; света все още е ужасен; историята на противоестествените мечове все още тече; нямаш време все още да плачеш; защото това все още не е краят. И защото аз гледах тази сцена през очите на Тогаме; и това не е тъжна сцена през нейните очи (сега, като я гледам пак, я виждам през очите на Шичика, и си е тъжна, но първия път като я гледах...). Все пак, тя си казва, че е щастлива в този момент. И това е лъжа; но не по-вече лъжа от това, че тя обича Шичика. Не повече лъжа от всяко друго нейно чувство. "И все пак, въпреки всичко, може би ми е позволено да се влюбя в теб?"... какви последни думи просто. И май че не са ги разбрали толкова хора, колкото можеш да се надяваш. Мъчително дълъг диалог? Ама вие да не искате да изтърси просто един one-liner и да се гътне? Този диалог бе с целта двамата герои да се разберат напълно един друг... или, по-скоро Шичика да разбере напълно Тогаме. Не че не си я разбираше и преди това много добре (както показа и по време на диалога), но както се видя, може и повече. И... след като аз полагам усилия да се опитвам да разбирам герои, които са с абсолютно различен начин на мислене от мен, може и вие да се опитвате да разбирате герои с много близък начин на мислене до моя. Да, Тогаме имам предвид. Просто живея в един доста по-мил свят от нея. И, говорейки за мене си...

Защо казвам, че една чаша чай беше най-тъжното нещо в анимето? Защото преди тази сцена не бях проронил и една сълза, а след нея си плаках половин-един час... И всеки път като се сетя за нея, ми влиза прашинка в окото (какво съвпадение, нали).


...добре, вече ми харесва като обем, ще допълвам после, като се сетя още неща, които искам да казвам.

П.П. Сега познайте оценката, която съм дал. Да, толкова е, познахте.
П.П.П. не съм писал толкова текст за дадено аниме от първия епизод на Youjohan Shinwa Taikei. И, кой знае защо, това са два от четирите претендента за моя глас в "Best Anime".... сааа.
П^4. раните му бяха много, но никоя фатална. За такъв организъм като неговия не би бил проблем да го преживее. А той по дяволите разцепи замъка на две, и вие намерихте какво да питате
П^5.

Това сега го почнах. Доста приятно е. Много яки диалози и филосфщина. Битките са кратки и пестеливо анимирани, но готино замислени и се вписват в ритъма на разказа.
Сеютата също ме кефят много.

Wall of text-а на erejnion ще го чета някой друг ден, за да не се наспойля чак толкова много .

Буу голям рев му ударих на това аниме. Доста мисъл имаше даже малко повече отколото триабваше, но анимето беше яко

Ере :0
0:
=0
0=

Жесток....~o мнение. Щях да кажа лит. анализ, ма звучи обидно някак. Пък и има твъърде много вложено чувство. Всъщност го зачетох, защото ключовото ти изречение ми звучеше подигравателно-критикарско, бях готов да споря, като те зачетох... а то се оказа дооооста различно, като му сложи контекста... :О
Браво, мн добре казано /и написано.../

Благодарско! постарах се да предам нещо, и явно съм успял - поне на теб това ми е достатъчно да съм доволен и да махам с опашка

А, между другото, аз да си отделя незададения въпрос на по-видно място, та да ви поттикна да му отговаряте

^
Fucking bitch?
Изгледах последните 3 епизода и съм доволен.
Краят не очаквах да е точно такъв, но пък не е и чак толкова разочароващ.
Още се чувствам яко тролнат заради това, че не ни показаха битката със Саби Хакухей,
но заради невероятната анимация на битките в последните няколко епизода и най-вече в битката с/у Емонзаемон, им прощавам за това.
Траковете също бяха супер добри, 9.5 от мен за анимето

Преди последния епизод само едно нещо не одобрявах в цялото аниме - смъртта на Нанами - но, когато и Тогаме умря, вече ми стана наистина тъпо. Хареса ми като цяло, но наистина ми беше тъпо като умряха двете.

Относно прицесата - Косата, очите, дрехите, гласът, характера до известна степен ... всичко ме кефеше!

Влюбени може би?




Очевиден 10/10........ Може би най-тъжният край, който съм виждал. И въпреки оригиналността на умирането на главен герой, тук определено бих предпочел клишето.

Колкото до монолога на Тогаме, аз го гледах през очите на Шичика, и ми се видя твърде къс..... Но то в този момент нищо нямаше да е достатъчно дълго.

Той е пич.
Тя е куха като лейка, но радва
Сестрата е леееко подозрителна, с тези нейни умения и благ глас (освен това имам подозрението, че съм гледал спойлер от последните епизоди)

Първият епизод на анимет е зарибяващ, more more more

И да си се спойлнал за някои събития, лошо няма...силата на анимето е в диалозите, в гротескния хумор и в изпълнението. Сюжетът е пляснат някак условно - само с цел главните герои да демонстрират странни/интересни черти и способности .

ПП
Мацката не е толкова куха, още не я познаваш достатъчно.
Чериооо!!!

Bakemongatari >> Katanagatari

Имаше някои моменти и може би направо цели епизоди, които ми бяха доста тъпички. И 15 минутното умиране! Боже, имах чувството че играя Assassins Creed. Поне после как Шичка ги изнесе си имаше добри черти, въпреки баналността.

Като цяло съм му дал 7/10, като Ердж потвърди че си е точна оценка, като от мен.

Та общо взето:



Кой схвана шегата?

П.С. Горе може да намерите tl;dr поста на Ердж.

Съгласен съм, но това не означава, че гледането на Katanagatari не може да се превърне в кеф.

Имам чувството, доста хора бъркат какъв продукт всъщност е Katanagatari...очакват от него някакъв динамичен екшън или правдива драма, а то си е театър на абсурда с много разсъждения и алюзии.
Вижте само колко гретескно и абсурдно са облечени нинджите и какви нелепи умения притежават...всичко е тотален бъзик и абстракция.
Съгласен съм, че всички тези монолози и чесане на езици могат да дойдат малко досадно, но аз поне не помня да ми е ставало скучно и за 5 минути.

Щом не може Черио, тогава...
Честооо!!!

Гледалите Bakemonogatari, на което мен лично много ми харесва, едва ли са очаквали нещо различно от това, което са получили. Интересното е, че Katanagatari е по-новата му работа...

И да, velush, в работите на Nisio Isin има не малко комедия на абсурдността и палави, не по перверзния начин, шегички, но... От много време, от страшно много време те гледам как пишеш подобни коментари.... МАСОВО!!! Не на едно-две-три-четири места, а доста... Толкова много, че не веднъж ми е идвало да се разпсувам гневно, когато го кажеш на някоя простотия... И аз имам навика да виждам често каквото си искам, но обикновено си намирам границата, до която трябва да спра, да се успокоя и да погледна нещата наново. Започни и ти да се опитваш да го правиш.

Ами ако ти кажа че намирам облеклата и техните им за нормални О.о Ами ако ти кажа, че на някои места има просто типична абсурдност без капка от каквото и да е друго... Да отбележа, че принципно една от основните ми функции е да намирам абсурдност навсякъде, въпреки че обикновено не го показвам... Една от причините толкова и да харесвам Gintama и SZS например. Питай Ердж, той вероятно ще потвърди.

П.С. Никой не каза дали схваща шегата...