Е, това се оказа толкова добро, че чак ме изненада как ми хареса.
Изядох епизодите набързо без дори да се усетя.
Това е второ аниме по манга на КЛАМП, което гледам, след Чобитс.
Кобато в началните два епизода ми се стори точно като типа героини,
които малко трудно се понасят, но всъщност се оказа страшно приятна и в един
момент стана някак готино как винаги работи усърдно за щастието на други хора.
Йорьоги-сан е върхът на сладоледа в тази манга и размяната на реплики между него и Кобато беше страхотна.
Без съмнение най-страшните физиономии за плюшена играчка вадеше.
Фуджимото и другите грои също ми допаднаха. Нямаше нито един, който всъщност да не ми хареса.
Историята се разви много добре, не мога да се оплача. Даже ми се искаше да има повечко епизоди или да бяхме
видяли и малко относно Йорьоги-сан и истинската му форма, преди да е бил превърнат в плюшена играчка.
Е, красиво аниме беше. Чак пак ми се гледа.