Предполагам трябва да кажа, че не помня дали и кой ме беше молил да пусна тази тема, и се извинявам, че не я пускам, ако всъщност не се бъркам и никой не е желаел да я пусна, само защото в момента имам собствени идеи да я пусна. Причина за това е, че наскоро осъзнах до каква степен мога да си говоря сам по някоя абстрактна тема, за която мога да говоря два часа и да не съм казал нищо, а слушащите да мълчат и неистово да се съгласяват. Пък и понякога просто така изпитвам силна нужда да изпиша една стена от текст, и идва следващия момент, когато всякакъв друг вид логина надделява над това усещане, и процеса на писане се случва. После дълго време седя разочарован, че водата тече, но не попива properly. В тази тема може да се случи нещо подобно, т.е. да разхвърлям някоя друга мисъл, от която заетите хора да не се интересуват. Но пък едва ли нещо от това, което казвам ще се случи, ако се замисля колко ентусиазъм имам да пиша каквото и да е, където и да е, и то най-малко тук, защото едни и същи хора коментират едни и същи неща, и единствено си представям, че нещата биха били имали нормално развитие, ако бях алтернативния пол и ви бях показал гърдите си. Но в директен текст и обратно по съществото на тази кройка, спокойно може да изразявате недоволство от чертите ми, т.е. може да крещите по мен в този топик, но не го правете с включен caps, питайте ме някакви неща, които ви интересуват и се забавлявайте на каквото сметнете за забавно. None of my exes will be harmed in the process.

В този форум вися предимно от олигофрения и често всъщност дори и аз не знам защо, тъй като изобщо не ме интересува какво се пише през половината време (но не е постоянно, но повече се случва да съм апатичен) и се получава един процес, в който следя едни и същи места, и казвам едно и също, което е еднакво безмислено като да излизам всеки ден от нас и да хвърлям камък по някое дърво, до някакъв момент, в който камъка не рикошира в главата ми. Аз най-добре си знам, че си губя времето, но точно в момента, когато не съблюдавам някакъв затворен кръг на развитие, в който една и съща команда се повтаря непрекъснато, за да избие всички клетки в мозъка ми, се чувствам някак свободен дори да си представя, че има някакъв смисъл от това да Ви пиша. Но всъщност аз доста неща не ги правя, а може би било готино да ги правя, но реално не ги правя, защого винаги слагам черта, че няма смисъл да се правят. И накрая ми се вижда смислено да не правя нищо, защото това е достатъчно безмислено както всичко останало. Но това звучи прекалено крайно, предполагам. Интереса от това да разбирам нови неща и да следвам нещо, докато не стигна до ядрото му, са една от причините му да не мога да мисля нормално. Има толкова неща, които са интересни за разглеждане и които лесно може да бъдат подминати, а биха ни интересували всички, ако повечето не гонеха фейк идеали като коли и fashionable аксесоари, които да удовлетворяват живота им. Бих искал да знам всичко и в същото време говоря, че не ме интересуват някакви неща, които бих ги научил, само ако ми трябват конкретно. Или ще е прекалено greedy да следвам думите на Freddy Mercury или ще е прекалено slacky и мързеливо да кажа, че просто не ми се занимава. Във всяко едно положение не е така, както бих искал. Но това пък всеки може да го куотне и да каже напише нещо отдолу, колкото и да е отдалечено, все ще е някъде в мишената. Толкова клиширано е.

Специално реших да обърна внимание на доста други хора от заобикалящите ни тук. Казвайки това, което ще кажа. Започвайки така, както преценя след няколко секунди. Трудно ми е да разбера защо всички в този форум са накъсани парченца от пъзел, който би бил готин. Не мога да видя сплутени хора, които не са отцепени от друга частица, която да е малко по или сплутена. И обикновено нещата са фатални, когато някой от едната групичка е имал връзка с някой от другата групичка, пък стават някакви звездни драми. Много силно желаех да нямам този недостатък, за да говоря така открито за другите, без да ми е гузно повечето време, но не виждам как може да греша за това, че не (се) държим заедно в една група и не сме едно цяло. Тук-таме има венчъри и голями събирания, където наистина се изсипват всички, но отново хората ми изглеждат so distant. Каква ли е причината зад това, че ние, които раздаваме таратор от черпака и простеем във форума понякога, обикновено сме сплутена групичка, която предприема инициативи заедно? А, останалата част мисли, че сме гадни бездушници и ни мразят, защото сме грозни и не сме корейци. Мисля, че няма проблем да ви разкажа как Yuuki ме блокна, когато й казах, че се е ограничила само до слушането на корейска музика и влюбена в мъже от снимки, а тя ми каза, че не иска да чува нищо от "Грозни идиоти от анимес, които гледат хентай по цял ден." Generally, може би всичко, което харесваме на по-високо ниво, ни ограничава от нещо друго. Аз винаги съм опитвал да крепя баланса между всичко, за да разпределя основите си навсякъде, но примерно все още не слушам доброволно чалга.мп3-ки и не искам да си режа косата, за да я изправя и да бъда последовател на МишокаБГ, развивайки тикове да отмятам глава в страни нон стоп, а кичура все да ми пада пред лицето... В смисъл, виждам, че на много хора им харесва и следователно, ако наистина смятах, че това би ме облаготворило или че би ми харесало, щях да го направя, but the feeling I get is that I'm one of these space monkeys. And they just do the little work they're trained to do. Pull a lever, push a button. That's not for me. Аз дори не го познавам, де, но примерно ако се случи някой случайно да го спомене, обикновено някое момиче, не може да ми каже нищо освен това колко hot му е бил cosplay-a, и следователно колко (в размери) изобщо не ми дреме на мен. Отново някакъв затворен кръг, ебаси. И всеки път като се замисля по-дълбоко върху това, което евентуално някога виждам в такава картинка, започва да ме връхлита някакво чувсто, все едно гледам филм с главен герой, на който родителите му умират от нелепа смърт, когато той е на 13г и от тогава е сакат. It's just stupid and counter-productive.

Пък едното наум е, че в нашия кръг просто смятаме, че.. It's easy to act unhuman or rudely when you realize that everyone you love will reject you or die. On a long enough time line, the survival rate for everyone drops to zero. We're just not our cars, not our clothes, not our wallets... Не бих искал да казвам ние, но иначе би било прекалено егоистично. о,О

Okay.

P.S.
И за малко да забравя. Zenith е чушка. For she was the only one member online when I clicked on "публикувай". И защото не ми каза "здласти" на джй-партито, а беше заета да говори с тутманик. :/

О, Холестерол Граундс фърст оф дис месидж трябва дъ райт онли защото оценяавам факта че в тоалетните е по хубаво the имат дълго кранче за уотъра отколкото някакво натискащо се бътанче.

Първо трябва да те поздравя за темата, щото от нея или нещо добро ще излезе, или нищо, а това е хубаво.

Сега, за мен си засегнал някои много интересни теми (повече от една), който от доста време всъщност и мен интересуват, затова се чувствам длъжен да се включа.

За по-голяма аудитория можеше да съкратиш нещата до няколко изречения, без толкова разтягане на локуми. Някои даже от толкова разтягане даже няма да схванат за какво точно става въпрос...

Най-важното е, че си адски прав за нещата, за които говориш. Незнам дали си разбрал в какво се състои проблема, но явно искаш решение и това хич не е лесно постижимо. Под "не е лесно постижимо" намеквам, че има някакъв шанс да се постигнe нещо. Говоря от личен опит, защото аз съм се сблъсквал с подобни проблеми, които ти засягаш и ще ти кажа, че когато другите са в затишие, ти самият трябва да ги събудиш и раздвижиш, щото тая "константна система" може да си продължава до безкрай. Да, няма край, освен ако ние самите не я изкривим и променим.
Затова бих дал един хубав пример, представляващ една историческа личност, която е ходела от къща на къща, за да "събуди" хората, за да въстанат.

И така, един от главните проблеми е сплотеността. Проблема е там, че хората се страхуват от непознатото и чуждото повече, отколкото би им било интересно. Всъщност то Е интересно и интригуващо, но самата мисъл за него е плашеща и хората нещат да се захващат. Говоря по принцип разбира се.

Пак ще се повторя, но ще кажа, че нещата биха се оправили ако тези, които се чувстват като "революционери" и "будители", като теб и...мен (Surprise!) имат нещо такова в себе си трябва сами да го свършат, колкото и несправедливо да звучи, а ти, сега, с тази тема правиш един вид първа крачка, а аз - този, който мислите/мислехте, че е стеснителен и притеснителен и рядко разговаря, намирайки си все някакви оправдания, заставам напълно зад тази идея и я подкрепям с две ръце плюс цялата острота на ушите си!

И както казах в спама и в началото на поста ми, или нещо добро ще излезе, или нищо, затова няма смисъл да съжеляваш. Няма за какво. Знай, че има хора, които се стремят към подобни цели като твоите!

p.s. Yuuki я знам от много одавна. Преди не беше такава, каквато е сега, или както е останала в последните ви изградени представи за нея. Някои хора се променат с времето, било към добро или лошо.

I'm glad i know you, Your Highness !
Lead the way !




/брао е венозен, за яхтата на баба си що не каза :<

...засаламурена в божествената си каймачена супа с туршия и мед от негърски мармалад в буркан от мед, затворен със силен пастет

Не схванах и половината от рифърънсите, които спомена. But that's just normal, I'm not into movies/games/anime/music/etc.

We're all made of stars~

Не се вманиачавайте чак толкова много, все пак това е раздел, в който такива теми означават просто "hi".

Примерно мога да ви разкажа коя беше първата игра за playstation, която играх. Всъщност първите две, защото на едната не и помня името, но беше jump and run в 2d перспектива, а персонажите бяха жена и клоун. Другата беше Broken Sword 1 и мислех, че такъв тип игра трябва да е невероятно добра, щом може цялата да е нарисувана на ръка и да предоставя играещия с опцията да излиза от епични и напечени ситуации с гъвкави трикове. Но си спомням, че ги играх в един познат тогава. Първата игра, която играх на моя собствен плейстейшън, беше Silent Hill 1. Първата ми конзола или по-скоро първата конзола на брат ми, често засягана тема за геймърски форуми, но отново нещо напълно безинтересно за този форум или поне за по-голямата част хора, е atari. Тя изглежда така:



По-късно до училището се появиха и аркадни машини, и се събираха доста хора, а то беше някакъв не много голям гараж. Имаше Mortal Kombat 2 и Street Fighter 2. Имаше и Cadilacs and Dinosaurs, всъщност. Като най-добрите бяха хората, които я превъртаха с един жетон. D: По-късно се отвори и един друг гараж, който в днешни дни представлява място с два-три плейстейшъна (3), но тогава имаше сега мега драйв и постепенно напредваше към ps1, ps2, джаги. Мястото се падаше точно до общината и когато се налагаше да се плаща нещо там, винаги минавахме от там да играем. Някога по това време започнах да гледам аниме, но предполагам е било по-рано. И то тогава "гледам аниме" едва ли е означавало нещо, защото никой не знаеше какво е. Аз тогава повтарях, че е манга. И то единствено, защото изписваше манга в началото на аниметата, които имах, а в самите анимета имаше български дублаж и един и същ човек озвучаваше всички герои. Ще пропусна подробността да спомена около кои хора съм гледал аниме и всъщност как точно се е случило всичко, защото би било прекалено наивно, а и някак не е етично през моя поглед над нещата.

This print is complete waste of my time, but there we go.



Не, всичко е както трябва да бъде, но само в случай, че се прочете внимателно. Но аз когато споменавам стена от текст, обикновено ми е ясно, че някой ще отвори и ще скролне надолу, пропускайки повечето неща, а и в случая човек какво мнение би имал, освен "ебаси шитавото", но за щастие моята стена не набъбна толкова много, защото ме заболя главата когато завърших началото й. Пък и after all, макар и да съм засегнал някои теми и хора, темата си е за мен, няк'во. o,O

Иначе не би ми се занимавало да уча хората как да живеят живота си. Това и исках да намекна по едно време. То след всичко и аз съм торба месо с кокали, но именно това е, което някои хора не могат да схванат. Fake dreams and hopes. Such meaningless things. Затова някак не се случва връзката с някои индивиди, живеят в нещо, което още не се е случило и може би няма да се случи. Или съжаляват миналото, или мечтаят в бъдещето. И в крайна сметка не живеят нито в настоящето, нито в бъдещето.

Да не е това бе? Аз не съм го цъкал щот е било ъндър рейтъд яко.



Мустафатааааааааааааа.

When I'm talkin' 'bout srs business
dun walk on mah nerves
walkin' on mah nerves is like
walkin' on hell
U definately dun wanna do it.

Aaand...Сквале,всъщност няма значение колко е голяма стената ти. На който му е интересно ще прочете всичко. На който не му е, да върви в гората за диви гъби.

Браво, и аз съм съгласна с бате елвеном.
Колкото до нещата ( по - скоро някои от тях), които си засегнал във първия си пост, за това че нашата аниме общност е на групи, има толкова много причини.. Просто ако тръгнем да ги изброяваме една по една, някои хора биха се обидили и изръсили поредния си глупав коментар, с който ще се почувстват готини. Но,




макар и малкта вероятност...










може би,







наистина има светлина в края на тунела : D

Това е, да. Откъде го изкопа. И не спами темата като с първото мнение, че някакви модераторски лица смятат, че темата е майтап.

Всъщност това ме накара да мисля, че много по-голям брой индивиди имат някакво малко-narrowed мнение, което пасва на абсолютно всяко едно нещо, което някога се казва. Докато аз до момента смятах, че само малък брой хора, които и преди това съм смятал за ограничени до някаква степен, са си мислели нещо подобно и не са излизали извън този предел. И ми беше екстра да не ме интересува, но в момента ми е по-скоро странно и необятно. То и не е възможно да виждам толкова симпатични и искрено доволни реакции, и да очаквам хората да виждат нещата по същия начин като мен, но виждам какво се случва. Или всички са много по-добри актьори от мен самия. Или пък са с много по-силни характери, което пък увисва под въпрос на огромно съмнение, и не се оставят да бъдат тревожени от дребнави мисли или просто са малоумни, което всъщност е възможен еквивалент на силен характер и съответно "широко мащабна заблуда за положителната конотация на въпросното словосъчетание". Who cares, е така.

И наистина не искам да се бъркате с това, че трябва да седите и да изказвате мнението си за това как са се нацепили тези групички, просто реших да ви споделя как виждам нещата. Единствената светлина, която ще видите в тунела, ще е това, което някой модератор ще реши да направи с темата ми, ако евентуално се зароди широк разговор за хората в анимес и тогава правоспособните, които са прекалено отдадени на кратки съобщения в спама, олицетворяващи пълния и блестящ смисъл на този лесен живот, ще пропуснат всяко нещо над пет реда и директно ще бъде захвърлено. Но все едно. Аз обикновено казвам нещо как е и знам, че е така малко или много, но не си правя труда да обяснявам винаги защо е точно така. Може или да вярвате или да не вярвате, все ми е тая.

Групички има, защото и хората в тях са с различни вкусове, но не бих казал, че го одобрявам. Трябва да е сплутено, ок. Единственото, което ще се случи, ще е същото, което се е случвало до момента. Гейовете ще харесват гейове, други ще седят и ще си повтарят, че ние сме тролове (макар че е така ми е писнало да гледам някакви хора, които не разбират нещо, повтарят някаква супер глупост и ми се иска да им зашлева един зад врата) и то в крайна сметка остават само старите познати от едно време, с които обаче не сме се отцепили от всички лигочи и да им се смеем, че са някакви scrub-ове. Макар че в момента всички си мислят, че са някакви стари фенове и са супер просветлените във всяка област, ама то това е масово... И някой от тях ти казва "Аз знам, че нищо не знам, ама и ти това не знаеш." Макар че на моменти такава случка е причината за доброто ми настроение в краткосрочен план. Все си мисля, че и аз съм правил нещо, което някой прави, и по този начин си мисля, че все едно съм превъртял някоя игра, а някой тъкмо я почва и мога да го спойлна на десет места, защото е по-назад. =D

Иначе последствията от темата до момента са голямо разочарование, а и повечето не разбират, че това е introduction тема. Или наистина съм с етикет No introduction necessary. Така като гледам другите теми в раздела, където хората говорят за себе си, явно аз съм най-голям фейл от всичките. Готино ли е това?

НИКОГА...
не взимай наркотици Скволе...
НИКОГА!

Прочетох го цялото... С много мъки разбира се, защото през цялото време си мислех какъв долен предател си и как изостави мен и Марк да се мъчим един срещу друг САМИ на Текен, но и това се забравя!
Squall-е, добре написано, но нещо липсва. Даваш мнение за нещата, които стават около теб и за нещата, които виждаш, но от цялата история не разбираме нищо за твоите деяния, освен разбира се 20-те реда, в които спамиш за конзолите в живота си. Вижданията на не малко хора се приближават до твоите, но това не значи, че някога (в скоро време) ще има промяна.
Все пак.. Ти си негър, който трябва да бъде затворен в клетка като брата Било и да ти бъде пусната сестрата да ти се чекне пред клетката.

Това обяснява много, макар че не съм достатъчно умен, за да разбера какво точно


Скуале, теккен ? Сам е скучно да се бози, макар че се налага за да е весело после с приятели

Скуала радва,може да сме имали тук-таме сдърпвания ама то нащо си го знаеме,че е безобидно ...даже го видях на анивенчъра да се млати с някъв пич на SSF IV...не исках да играя с него щот беше в комбо мод и нямаше да имам шанс срещу него

аз съм обещала, че ще го бия на теккен 6, специално.