Земьо моя
Извън прозореца на влака
гледам пъстрата природа
и си мисля - с тези площи
бърше си гъза народа.
Наш човек е много готин
със амбиции и успехи
в алчността си оборотен
и във лъскави доспехи.
В почвата сере със кеф,
опикава ни горите
и сред зеления кенеф
асфалтира ни земите.
Запечатва ни душите
във море от здрав бетон
и залива ни съдбите
с PVC и чист тефлон.
Смуче ни водата жаден,
а в коритото, надут,
пъха сума ти тръби
и го пълни със мазут.
Технологията развива
сред ужасната мизерия
и в земята се забива
като чревна дизентерия.
Като глист във нея рови
и я дупчи, да я точи
и сред своите отрови
гибелта си да просрочи.
Пълни гърлото с лайна,
панталоните с банкноти
и изтребва се,
повтаряйки си тъпи анекдоти.
Плюе сам по себе си
и обвинява своите хора
за мизерията ни
и за фъшкиите в обора.
Тъпа овца е и знае
сам сеното си да рупа,
сам по другите да лае,
изпражнения сам да трупа.
Най-развитите сме ние!
Най-разумни същества!
Напоени във фъшкии -
гордостта на таз Земя!
Моля те от тяхно име,
Земьо моя, плодородна!
Умолявам те, прости ни
и затрий ни благородно!
***
За путката
Путка съботна, сияйна,
най-красива и омайна!
Понеделника е потна,
вторник, сряда - оборотна.
Путка съботна, сияйна,
най-добрата путка, майна!
До неделята е мърша,
а през петък ше я скърша.
Само да не става дума
на четвъртък ква е чума.
Ни влече те, ни сияе,
през четвъртък се не трае.
Путка съботна, сияйна
е тъй блага, дълготрайна.
Само събота да доде
и изправя се народа.
Путка съботна, сияйна,
отпочинала, потайна,
най-ухаеща и нежна,
най-красива, най-надеждна!
Путко съботна, сияй,
благодата си ни дай,
с топли чувства приеми ни
и сияйни остави ни.
Само леко притвори се
и със обич престраши се
баш за съботния кур -
здрав, корав, набол и щур.
Щото събота е време
без товар и без проблеми.
Путка съботна и свежа
само дайте да наежа.
Другите да ми се туткат.
Други пълнят тия путки.
Мен такива ми не требат -
те сами да си се ебат.
Само събота обичам
и до съботата тичам,
ама винаги заета,
дееба путката проклета!
Няма - събота ще чакам!
И тя чака да я плякам,
щото други ги не трая,
в путка съботна е рая!
С прашка или пък без прашка,
все едно и все те шашка,
путка съботна, сияйна,
най-добрата путка, майна!
***
Аз съм грозен, но не считай, че съм толкова фалшив,
въпреки че в мозъка ти е загнезден негатив
за идеалния човек със идеалните обноски
и заучените фрази, хем изпипани, хем плоски.
Парадоксът тук е ясен - меко казано си празен,
но си пълен със лайна и откровено безобразен.
Нямаш никакви стремежи, само блудкави прищявки
и повтарящи се речи за безкрайно нужни справки
с по-кадърни уж от тебе за актуалните проблеми
и със чужди монолози за личните дилеми.
На системата оставяш се в ръцете тъй щастлив
и се радваш, че от мен изглеждаш много по-красив.
Радвай се на опаковката и казвай, че завиждам -
ма разбира се - умея само да те ненавиждам.
Мога само да те псувам, няма нищо на света,
пред което да се кланям, сам което да ценя.
Циник съм, песимист съм, правя се на интересен.
Ако щеш му викай мозък, аз ще го наричам плесен.
Защо да предположиш, че вкусът ми е различен,
щом рецепторите нямаш и си крайно безразличен
към това, което вкусваш, всеки ден и всеки час
и захвърляш го "ненужно", но далече и от нас.
К'во те грее к'во си мислим, да не би да си педал?
Щот педала би се грижил, би си мислил, би се смял.
Само той не би ебал, само него го ебе,
само неговия поглед е към яркото небе.
Що учебник да отвориш, що поеми да четеш,
като можеш да се биеш и парцали да ебеш?
Да си кух, па да си кух - колко да си кух?
По-кьорав си от Чарлз, от Бетовен си по-глух,
но не спираш да повтаряш, к'ви сме смешни, к'ви сме малки -
идиотите с амбиции и способности тъй жалки.
Казваш, че те боли кура, нищо чудно, казвам аз.
Ебеш, биеш, биеш, ебеш всеки ден и всеки час.
Казваш, че те боли кура, ами топките къде са?
"Да не би да е стерилен? - Боли те, нали ебе са".
Аз съм грозен, неугледен, дребен, крайно неучтив,
ти пък тъп си, а не си и чак пък толко по-красив.
Аз отблъсквам мнозинството, ти наричаш ме тъпак.
Що не вземеш да се гръмнеш, знаеш ли изобщо как?
***
За Кура
Може би прекалено много прилича на едно от новите стихотворения на Карбовски ("Да ми ядеш кура да ми ядеш"), но бях длъжен да опитам:
За хора без капка акъл във главите
и хора продънени, кухи, пробити,
за хора без никаква обща култура -
за тях аз ви казвам, че боли ме кура.
За леки женички, претрупани пички,
гелосани пичове с леки колички,
с пищови дето им се губят в кубура,
ма честно ви казвам, че боли ме кура.
За псевдо-интелигентни,
за уж компетентни,и май импотентни,
за по-запознати, за тарикати
сериозно и тежко болят ме мъдата.
За стадо недъгаво, за рогат добитък,
прост, тъп и тегав, хем едър, хем плитък,
вкопчен в на властите мижави хватката,
честно ви казвам - боли ме патката.
За стадо овце без идеи и цели,
за умни и жалки, за тъпи и смели,
заблели в поредната кандидатура,
наистина, казвам ви - боли ме кура!
За мъжко, за женско, за старо, за младо,
за същото тъпо отвеяно стадо,
за вашата "гордост" във гнусна натура,
за всичко това мене боли ме кура!
За няква си фирма богата и щура
с уж символична абревиатура,
за тях ще го пазя, на тях да го туря,
за тях па особено боли ме кура!
За малки пионки в огромна система,
мизерна, нефункционираща схема,
заседнали в на богаташите клопките,
на тях аз ще кажа - смучете ми топките.
За днешното его, "великия" човек,
човек на прогреса, на новия век,
на вечния виден упадък - скулптура,
дори и за него ми дреме на кура.
Студената кучка със груби претенции,
гениални стремежи и други деменции
е първа сред списъка, пред процедура,
вербална, касаеща болки във кура.
За всички ви пазя си срамни болежки,
спомени жалки и стонове тежки.
В последен стадий, без апаратура,
лежа и си мисля как да го туря
на мъжко, на женско, на старо, на младо,
на същото тъпо отвеяно стадо,
без необходимата обща култура,
та да ми е леко и блажно на кура...
***
О, Музо
Дайте ми муза, моля ви хора,
що за агония ме сполетя -
слънце най-сетне огрява ми двора,
но с кой, да го еба, да го споделя?
А чаках го слънцето ден подир ден
във мрака мизерен, коварен, студен,
и молих се дълго да дойде при мен.
И ей го - при мене се спря.
И к'во да го правя сега кат ме грее,
за чий го дочаках смирен.
На главата ми няма сега кой да блее
и в жегата пак съм студен.
И малкото муза що имах избяга,
а уж аз да мрънкам въобще не приляга,
дори и да мрънкам кой да се впряга
и кой да се грижи за мен?
За кой ми е, к'во ми е, нямам идея,
защо нямам муза - убий ме, не знам.
Дори да твърдя, че съм имал - не смея,
а кат си помисля - хваща ме срам.
Какво на кого и кога съм направил,
на кой съм тежал, като съм се давил
и кой пък на дъното сам съм оставил,
о, Музо, какво да ти дам?
Какво да ти дам да се върнеш при мене,
защо пък изобщо напусна ме ти?
Дори в безпроблемието пак съм с проблеми,
дори в безразличието пак ме боли.
Под яркото слънце потя се обилно,
цял ден обикалям сред хора лабилни
и търся идеи и мнения стабилни
и пак са далеч от сами.
Музо, къде си - при мене върни се!
Искам отново с теб да творя!
Какво ми остана, о, Музо, кажи си!
Какво друго имам, че да подаря?
Нима съм идиот и не заслужавам,
нима тез таланти не ги притежавам,
че няма и смисъл да се раздавам,
а трябва по цял ден да спя.
Как да заспя бе, сън не ме хваща.
Буден - от здрач до зори.
Акъла ми в спомени тежки ме праща,
бездействието ме измори.
При мене върни се бе, музо, проклета,
акъла ми гние, сърбят ме ръцете,
пълни и осмисляй душата ми клета,
от мен нещо пак сътвори!
***
Ацетона е безцветен...
- КЕЛНЕР!
Клечки за зъби във винен оцет,
ябълки с гъби, моркови с мед.
Сирене с диня и сладко с ягоди.
Торта със сметана и пилешки гърди.
Яйца на очи и очи на яйца.
Бутчета свински с ташак на овца.
Биволско мляко със сол и пипер
поръсено с настърган кашкавал "Клевер".
Сирене топено и печени хлебарки
върху нарязан пъпеш и отровни манатарки.
Свещено чеверме до свещената салата,
сирене, краставици, олио и домати.
Куче в чекмедже и котка на скара.
В черно фередже овити тиквички с извара.
Рибешки кюфтета с обикновена сол.
И ако може сервитьора да ми ги сервира гол.
Шаран с ванилия и някъв розов зеленчук.
Филийки със течен шоколад и много лук.
Паста за зъби със цвят на ацетон.
Едно кило череши с филе от риба тон.
Бигор със картофи и охлюв в собствен сос
с карамелени пантофи на сребърен поднос.
Дарадонки в купичка, примесени с малини
и настърган патладжан със пикантни мандарини.
Без алкохол, ще се прибирам с каруцата и една порция боб за коня!
***
Всичко обществено е катастрофа...
Обществен резил,
споделян кенеф -
изпиваща мъка...
или изпълващ кеф?
---
Равноускорителна фекалия ме напуска,
амплитудата й ту се покачва, ту се спуска.
Пръска плюски, праска, плиска чрез интерференция
в радиално-аксиална тенденция кафявата есенция.
Стените керамични в отпадъчен тон
се оцветяват според третия механичен закон.
Ако не развия язва, обонянието доказва,
че енергия се не губи нейде в мрачната ми пазва.
Гравитацията отново явно е основен враг -
от сблъсъка се минерализира десния ми крак.
Дехидратация паническа довърши ме отпред
щом разбрах, че тоз до мен от мене беше по-зает.
Изпарения, наситени с метилмеркаптан,
ни притиснаха във своя газообразен капан.
От съседната кабина лъхна диметилсулфид,
примесен с леки аромати на гастроентерит.
От явно подпийналия съсед по съдба
анални вопли блъскаха с рекордно ниска честота
по стената и резонираха тъй плътно в мен,
че перисталтиката ми обогатиха със рефрен.
Тоз кенеф обществен във затвор се превърна
и в мелодията си мрачна и трагична ме обгърна.
Дали ще се измъкна нямам никаква представа,
но със сигурност подушили сте вечната ми слава!
***
В тоз живот...
(Нещо адски дълго над което писах едни дълги две нощи)
...на мизерията мистерията е доста прозаична.
На мизерника истерията - далеч от поетична.
На клошаря изповедите са истински и скучни.
На бездомник проповедите - далеч от благозвучни.
На природата разкоша е прекалено очевиден.
Откровения й стремеж е далече от завиден.
От обектите лишилия се изглежда подчинен.
В свободата лутащ се, всеки ни изглежда в плен.
Красотата явно е повърхностна, неблагородна.
Независимата форма не е вече толкоз модна.
Също толкоз немодерно - щастието прекомерно
уж фалшиво е, ужасно е и крайно лицемерно.
Личността е неестествена и крайно неприятна.
Свободата е несигурна и крайно непонятна.
Резултатите от щастието са твърде неспокойни,
а щастливците се считат в този свят за недостойни.
Защо, човеко, си безумно и безкрайно твърдоглав?
Защо тъй тъпо и упорито следваш всеки властващ нрав?
Защо сереш си под краката и си плюеш на петите?
Защо се тровиш със лайната дето са ти пред очите?
Защо раняваш всички близки и не искаш да прозреш
светлината, под която ти не спираш да растеш?
Защо прибягваш до ненужни уж "удобства", ти кажи ми,
прозата защо избираш, след като твориш във рими?
Продължаваш ти, човеко, със лайна да ме засипваш.
И въобще не се усещаш, че рода си сам съсипваш.
Ти поне да ме намразиш, ала съм ти безразличен.
Щом обаче те упрекна съм ужасно нетактичен.
Слънцето залязва бавно, не че тебе те касае.
С наглост винаги оплакваш се от мен и се не трае.
Как успяваш да си толкова безочлив егоист?
Расово дискриминираш, въпреки че си петнист.
Следваш всякакви идеи с много думи и без цел.
Истината ненавиждаш, но в преструвките си смел.
Огън често те изгаря, само гледаш пепелта,
"красота" й казваш и пламъка гасиш с пикня.
В твоята "цивилизация" нямам място, разбери!
Брат по вид, но враг по мнение, мисълта ми остави!
Не ме разбираш, но ме плюеш и присмиваш се пред тях,
но видиш ли ме насаме изпадаш в истеричен страх.
Защо, човеко, тъй разяждаш се, не ме ли чуваш ти?
Защо засипваш братята си със неволи и беди?
Защо, човеко, си тъй жалък, но надменен и жесток?
Защо повеждаш грешно и осуетяваш всеки скок?
Защо, човеко, завист трупаш, вместо да си услужлив?
Грубата повърхност прави ли те толкоз по-красив?
Позата, която вадиш, толкова ли служи ти
или води ти познатите неволи и беди?
Продължаваш да ме гледаш, продължаваш да се мръщиш,
продължаваш да опитваш времето назад да връщаш.
Рецитираш принципи, но и в тях не вярваш ти,
а морала казваш пречел на твоите мечти.
Казваш, че човек не може сам съдбата да кове,
някой твойта смърт предрекъл - начи трябва да се мре.
Как, човеко, обясни ми се чувстваш по-щастлив
щом заблуди хвърляш, че животът ми е тъй фалшив?
На мизерията мистерията е крайно неудобна.
На мизерника истерията се счита за злокобна.
На клошаря изповедите в ковчега са пирони,
а бездомник проповядва срещу всякакви закони.
На природата разкоша е тъй гнусен и фалшив.
Материалните блага са благородния мотив.
Защо във този свят живея, трябва ли да им се смея
или да плача, ах, човеко, трябва ли да пропилея
...тоз живот?
***
Откровено непочтен...
От преценка на преценка си залитам,
ти ме виждаш и "интересен" ме наричаш.
Щом веднага върху позата налитам
на обиди и презрение ме обричаш.
Мен пък кеф ми е, защо да се оплача,
нима света ми се върти около вас,
щом грозно, гнусно на лицето ви аз храча,
та да ме е яд, че няма нищо между нас?
Защо да има, към вас ли аз повдигнах вежди?
За изключенията нима се считате?
Е, да - за някои от вас тая надежди,
но трябва ли да ви търпя и другите?
Не одобряваш - ясно, що не проговориш?
Обоснови се, как ли искаш да постъпя?
Уж съм "умен" или "тъп", дори не спориш
дали да действам или просто да отстъпя?
Какво решение избираш вместо мене
аз да взема според ТВОИТЕ принципи?
Нима ти знаеш к'ви са моите проблеми,
защо, къде и как ме винаги боли?
Нима си бил или била на моето място?
Нима избирал/а си точно като мен?
Нима поставял/а си някога натясно
своето мнение сред обществената тлен?
Какво те кара да си мислиш, че си прав/а?
И как безинтересен съм, поне кажи,
след като правиш се пред мене на корав/а
и искаш да наложиш своите черти?
Нима не знам кое е най-добре за мене?
Последно тъп ли съм или пък съм дебил?
Нима се щастието посреща на колене?
Нима печели този, дет се е примирил?
***
Водисея
(Тва пък е прекалено късо и откъм смисъл и откъм труд)
В късна септемврийска нощ
се събуди Кардинала
и изкряска с пълна мощ
"ДЕЕБА ПУТКАТА ЗАСПАЛА".
Всъщност искаше му се,
но тъй като е къса риба,
Кардинала избълбука
и хукна, шот му се дошиба.
Кардиналката обаче,
той предвиди, че я няма.
Жалко, искаше му се
да почовърка в няква яма.
"Пенис що не си потърся,
та в морето да го вея?"
О, читателю, не знаеш?
"Пенис" риба е в Корея!
Кардинала се засили
с Пенис вън от водопоя.
До Световния ще плуват
с хищни да си просят боя.
"Знам къде ше пада кеч"
викна Пенис сред морето
"Аз ти фащам риба меч,
ти я млатиш по лицето".
Риба меч те приближили,
Пенис стигна до гъза.
Кардинала се засили
и й седна на носа.
В ранно септемврийско утро
стана нашия Кардинал
и викна с пребледняла мутра
"КУР КОРЕЙСКИ ТЪП ЗАСПАЛ!"
***
Ае... сбогом отново!
Мисля, че тоя акаунт ако отнесе бан и тва прокси отнесе ай пи бан ще станат 14! Евала на модераторите, че си нямат друга работа, само моля това да бъде оставено за тия, дето въобще не го четат
..
:
