Здравейте, след поредица от подхвърлени тук таме думи, последно бях насочен към този раздел като място за това, което искам сега да направя - а именно да представя една от най-бляскавите фентъзи поредици на новото хилядолетие.



Не искам да правя темата тривиална, като ви засипвам с информация, която можете да намерите с две кликвания в гугъл или да ви преразказвам какво се случва в книгите и ще се спра върху моите впечатления от цялата поредица.
Четенето на МКнМ е предизвикателство.
В пълния смисъл на тази дума.
И за да съм по-точен - тя е едно наистина хубаво предизвикателство. Още в първата книга ще се сблъскате с (е ще се заиграя яко с определенията ) великолепния талант на разказвач, който писателят Стивън Ериксън притежава. Той беше тотално непознат за мен и първата книгата "Лунните градини" я купих по-скоро от скука, отколкото очаквайки това пиршество, което получих в замяна. Стивън Ериксън пише със ЗАМАХ. Демек почва да пише нещо в първа книга и 10 000 страници по-късно разбирате какво е станало тогава. Сериозен съм. Героите му се развиват непрекъснато, непрекъснато НЕЩО се случва и във всеки един момент можете да останете без дъх, четейки развоя на събитията.
А героите ... те са невероятни. Добри, лоши, скучни, интересни, умни, глупави, силни, слаби, смешни и жестоки. Или всичко това накуп. Стивън Ериксън разпъва пред очите ви един свят, който няма да ви остави безразлични, който няма да ви остави да скучаете и който ще ви предизвика да го разберете. Истински, пълноценен, променящ се, толкова близък и различен от нашия свят. Със свое собствено минало, настояще и бъдеще, което е пълно с хиляди възможности.
Честно да ви призная нямам представа какво предстои в Малазан. След 7-8 хиляди страници все още няма крайна цел, нещо за което можете да се хванете и да кажете "да, ето това е ЦЕЛТА, с главни букви, която ще бъде постигната на края на книгата, или ако авторът поиска да се направи на интересен - няма да бъде постигната". Няма такова нещо. Тук няма последна битка, която трябва да бъде спечелена, няма принцеса, която трябва да бъде спасена, няма земя, която трябва бъде освободена/завоювана.

И още нещо - оригиналното английско име, Malazan book of the Fallen, заслужава да му се отдели малко по-специално внимание. Ако българския превод ви кара да правите асоциации с египетската "книга на мъртвите" или тибетската, не сте далеч от истината, но "Fallen" има повече от едно значение - героите, и любимите, и неприятните ... попадат под удари, от които не винаги успяват да се разминат без някои друг загубен крайник ... или глава. Или нещо още по-лошо. Хората и чудовища губят ума си, променят се, бягат или се справят със зашеметяващи предизвикателства. Представете си мангата Берсерк, представете си историята на Гътс, Грифин и компания ... това е история разказвана на малките дечица в детската градина преди лягане, в сравнение с "истинският свят" ... Малазан.
Този свят е жив приятели, толкова, че ще ви е страх от него
Има един пример, който за мен е уникален. Момент от историята, който е толкова епичен, че ми се искаше да крещя от радост. Пример за таланта на Ериксън. Ще го опиша с малко грешки и без имена:


Книгите изобилстват с имена, термини и ... всички те искат вашето търпение, най-вече в началото, докато свикнете с тях. Много неща, които биха ви ядосали в началото, оставени без обяснение и сякаш захвърлени в девета глуха от сюжета, биват изяснени къде мимоходом, къде разпрострени върху стотици страници текст. Успех каквото и да иска от вас книгата, ще ви го върне десетократното отгоре.

Приятно четене



п.п.
много бих искал да обърна темата на дискусия за книгата, ако ви се говори за нея

от много време се чудя и гледам книгите смятам да си купя първата тея дни и да ги почна

А някъде в нета дали може да се намери? За предпочитане на български.
В моя град не мога да я намеря, а предполагам и че ще е сравнително скъпа.

http://chitanka.info/lib/author/%D0%A1% ... 1%8A%D0%BD ,само дето книгите са от 2 до 5
в същия сайт може да се намерят и още много други яки книги
лошото е че са сканирани само половината излезли книги, останалите все още се оработват.
Самата поредица е адски зарибяваща, особенно главите с малазамците... напоследък обаче се дразня на адски многото страници с описания на душевните терзания на разни елфи, богове, герои и тн. и малкото реално действие
последните 2-3 книги цялата развръзка стана за 50 стр в които измряха или се съживиха сумати съшества, а през останалото време нямаше кой знае колко интересни неща
иначе самият замисъл и изпълнението на този уникален свят са велики... адски детайлно и веднага те грабва и ти изглежда съвсем реален... даже често света е много претъпкан и няма начин да се справи човек без непрекъснато да се консултира с легендата..
героите непрекъснато се променят и развиват и често хора които са първи приятели стават смъртни врагове.... главен герой няма, или по-скоро са над 20

Мдааа. В началото си казах, че е интересно и ще се чете. Но 5 тома?! Вие шегувате ли се? Стига ми грешката с "Колелото на времето" и "Сага за войната на разлома".

това е вариант http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=15573 , книгата според мен си заслужава парите

Ghostbuster правилно отбеляза, книгите далеч не са лишени от недостатъци. dream_dragon книгите вече са повече от 7 и дамз, разбирам какво имаш предвид. Вече не сме на 17 когато имах време и нерви да чета безцелно наливане на думи, но Малазан не е това, почти няма излишни страници, има но на фона на цялата бруталност и великолепие, не се набиват на очи. Пробвайте първата, преборете я, захапете втората и пред вас, някъде към средата-края на втория том, ще се разкрие невероятния свят на Малазан


п.п.
любими герои ?

Логрусе, обичам всичките ти почти 2 метра! Това е любимата ми поредица. Книгите ще бъдат 10, скоро приключват, чакаме превод. Сега да напиша и аз малко за нея.
Няколко интересни особености (вземи тези факти):
Системата на магията направо кърти - всяка магия има определен аспект и лабиринт. Под лабиринт да се разбира отделно паралелно селение, където са характерни определени живи форми, климатични условия и т.н. Всеки магьосник, който прави магия отваря малка порта към лабиринт, от където (Колелото стайл) прелива малко количество сила. Има улвока обаче - в някои лабиринти същества, които само чакат да отвориш портата и минават през нея и те хапват. Освен това има лабиринти с коренно население, често дълголетни, силни и крайно недоброжелателни към простосмъртни, които отварят порти към тях. Лабиринтите се делят на Древни и останалите. Древните са изпълнени с бая Хаос и са доста по-първични. Освен това имат раси, които са обвързани с тях и съдбата им. Разбира се това е само основната част на магията. Всякакви шаманизми, вещерства, алхимии са възможни също.
Расите са разнообразни. Ледени-почти-изчезнали-имба-орк-айс-мейджове, дарк-имба-нигърс, коплексирани-паладин-лайк-педерастчета, ъндед-трайбал-прачовеци. Това са само "безсмъртните", а всички подлежат на някакъв тип заколение. От останалите има дръпнати, негри, аборигени, имам-четири-бели-дроба-и-съм-по-имба-от-теб великани с дървени мечове. Хората нямат собствени лабиринт, но могат да отварят порта към почти всичко.
Боговете са доста разнообразни. Лесно се става, но лесно се и убива бог. Освен права имат и задължения и избраните от тях смъртни носят освен бонуси и риск. Ако бъдат убити - богът страда и губи влияние. Освен това част от боговете също са били хора и разбира се (много важно в историята на книгата) - никой не е съвършен. Няма "най-силен" бог - има бог, на който още не са му видяли сметката. В 90% от случаите, като отсечеш главата на 1 такъв с някакво малко по-спешъл оръжие и умира.
За Малазанската империя - представете си Америка кръстосана с Римската империя. Легионите са изградени на база дисциплина и умения. Държавата разполага с магьосници, убийци и политици. Кадърни при това. Изградена на практика от нулата чак до световна сила, завземаща голяма част от света. Има история, има и бъдеще. И най-важното - има връзка между тях. Тъй като са доста...империалистични, подчиняват големи части от света лесно. Избиват маговете на полиса, превземат го, избиват благородниците, дават собствеността им на хората, налагат ред, закони и дисциплина на всички еднакво, оставят гарнизон и продължават нататък.

Любими герои: Карса, Гъноуз Паран, Икариум, Сори/Апсалар, Фидлър, Калам Мекхар, Бързия Бен, Безръкия монах и разбира се - Техол Бедикт и Бъг. Не се шашкайте хора, това е една малка част от героите само.

И да допълня думите на Химика - любим момент от поредицата (един от многото) е когато ордата на полу-не-мъртви напада един от най-големите градове на континента и част от защитниците бяха орден паладини тип, които служеха на Бог убит още във втората книга, доста отчаяна пасмина накратко. Те не искаха да приемат новия бог, който се беше качил на пантеона на мястото на стария и в общи линии си бяха обречени. В последния щурм на ордата, загинаха до крак, като последен падна главатаря им, който е нещо като божественото превъплъщение, ама падна ... като казвам падна, да се чете почти изтрепа всичките си врагове до крак. До такава степен беше имба, че лично богът на Смъртта, Гуглата, дойде за душата му . Някъде наоколо друг Меч, смъртен човек, изби една кула от полу-хората, превръщайки кулата в нещо като олтар на новия бог на Войната, превръщайки се в негов Аватар иииии още касапница


любими герои - всички от Мостоваците, Карса Орлонг и тайст едура Трул Сенгар, Искарион Пъст, Техол и Бъг, всички умствено изостанали, сегюле и many many more

Имат най-яката система на полиморфни магове като цяло. Има магове, които са много създания - 1 е глутница вълци, друг е милиони плъхове, трети е облаци мухи. Колкото повече - толкова по-трудно е връщането в първоначален хуманоиден образ и разсъдък. Има и обратното обаче. Групата служители, почитащи новия бог на войната могат да стават на гигантско животно,но като му сечеш му крака - пада човек.
Мостоваците са пичове, но не мога да кажа, че съм фен на 100% от тях.Трул е нерешителен, Пъст е психопат, сегюле са като бебета, но вместо с дрънкалки - с мечове. Много са сладки, докато не прекалят с размахването им. Адюнкта Тавори ме изкефи доста като образ.

не че нещо, но няма да са 10 а 12 поне,и10ъа я има на запад отдавна
бард забавиха издаването на 10-та заради превода на новата от колелото и има надежда че към края на годината ще пуснат 10-тa на български, иначе поредицата е доста добра наистина много силни герои много митологии богове всеки си гони целта, но малко ме дразни, че така се оплита ериксон че в 1 момент незнаех кой какво иска, и малко прескачането между един герой и други разни, от ледериите на ловците на кости от малазнците на веригата на котейн, но определено си заслужава много силни моменти и бтв Ериксон я пише с помощта на друг професионален писател той самия е археолог антрополог и тн..

и да имам и 9те издадени в бг досега

Сори, батка, не позна - 8 има преведени от Бард от тази поредица.

Значи....тъкмо си намерих нещо за четене. Осем тома, казвате, а?

умножи ги по 2х/3х
тези книги се четат по няколко пъти

Ако ги намериш всички под формата на КНИГА

Изглежда добро ще се чете