|
Дата и час: Сря Фев 12, 2025 2:44 am
|
Виж темите без отговор | Виж активните теми
![](./styles/AeroBlue/theme/images/tl.png) |
|
![](./styles/AeroBlue/theme/images/tr.png) |
|
Автор |
Съобщение |
|
Заглавие: За мечтите. .. и още нещо. ![Мнение Мнение](./styles/AeroBlue/imageset/icon_post_target.gif) Публикувано на: Пет Юни 18, 2010 11:49 pm |
![Аватар](./download/file.php?avatar=37330_1338758615.jpg) |
Chocolate_Cookiee |
|
![](./images/ranks/rank6.gif) |
Регистриран на: Сря Окт 14, 2009 2:47 pm Мнения: 1256
|
Понеже в момента съм в една сложна ситуация искам да попитам всички тинейджъри и разбира се по- възрастните какво мислите за това, което ще напиша. Всички имат мечти, няма човек който да не мечтае дори тайно за нещо. Въпросът е как бихме могли да си осъществим мечтите, когато сме тинейджъри. Не говоря за нещо дребно като ''искам компютър'' или нов телефон. Говоря за нещо по - сериозно, което не можеш да решиш просто така, или по - точно родителите ти. Когато все още не можеш да работиш, заради гадните закони и да се издържаш сам, когато не можеш да поемеш отговорността да плащаш сметки и така нататък, а да речем искаш да учиш нещо, което фактически излиза, че няма как да се получи, заради родителите ти, какво правим? Иначе, след време е прекалено късно? Бихте ли се отказали от мечтата си, заради подобно положение? Аз съм на мнението, че и на колкото години да си, все пак това си е твоя живот и ти си взимаш по - сериозните решения ( които между другото са няколко в живота) и евентуално, ако си непълнолетен родителите ти са задължени да ти помогнат.. Да, задължени, защото са поели отговорност да те направят и да се грижат със теб, защото си живо същество.. И поне, когато разбереш че си сгрешил, няма да обвиняваш някой друг а себе си.. Как бихте постъпили?
_________________
|
|
|
|
![](images/spacer.gif) |
|
Заглавие: Re: За мечтите. .. и още нещо. ![Мнение Мнение](./styles/AeroBlue/imageset/icon_post_target.gif) Публикувано на: Съб Юни 19, 2010 12:02 am |
![Аватар](./download/file.php?avatar=8912_1389874254.png) |
Vego |
Мародераторче |
Регистриран на: Чет Май 10, 2007 5:27 am Мнения: 15576 Местоположение: Kame House: Where the beaches are fine, and the bitches are finer.
|
Даже е прекалено възможно. Пък и другото е-осъществените мечти престават да са мечти вече,а се превръщат в задължения,работа и нататък. За каква мечта говориш все пак? Chocolate_Cookiee написа: Да, задължени, защото са поели отговорност да те направят и да се грижат със теб, защото си живо същество.. Задължени са дотолкова,че да ти осигурят покрив и храна. Другото е по тяхно желание.
_________________
![Изображение](https://i.imgur.com/JmIBmv9.png) ![Изображение](https://i.imgur.com/NNOwPAG.png) Loading consciousness
|
|
|
|
![](images/spacer.gif) |
|
Заглавие: Re: За мечтите. .. и още нещо. ![Мнение Мнение](./styles/AeroBlue/imageset/icon_post_target.gif) Публикувано на: Съб Юни 19, 2010 12:05 am |
![Аватар](./download/file.php?avatar=20229_1337967890.png) |
WrathOfGod |
|
![](./images/ranks/rank9.gif) |
Регистриран на: Сря Дек 26, 2007 8:32 pm Мнения: 3126
|
Ми, нямаш много голям избор. Аз работех още от 16, тук-там, изкарвах пари за мой си допълнителни разходи. Но as Vego said, пари, особено от 16 нататък, ще видиш как ще почнат да ти трябват. От колко неща съм се лишавал, просто защото не можех да си позволя всичко. А и доста (повечето?) хора са така. Просто преди определена възраст още те баламосват ваште. Свиквай.
п.п. Спомням си за един пич, който си събираше пари за море/дрехи/етц. Стабилна сума. И накрая трябваше да ги даде за уроци и прехрана, просто защото беше закъсал, а и нямаше много избор.
_________________
|
|
|
|
![](images/spacer.gif) |
|
Заглавие: Re: За мечтите. .. и още нещо. ![Мнение Мнение](./styles/AeroBlue/imageset/icon_post_target.gif) Публикувано на: Съб Юни 19, 2010 12:11 am |
![Аватар](./download/file.php?avatar=39871_1276780193.gif) |
От_Икебана |
|
![](./images/ranks/rank3.gif) |
Регистриран на: Сря Апр 21, 2010 12:36 am Мнения: 255
|
Нещо, което един човек, който много ненавиждам и презирам, ми каза: Цитат: Рано или късно ставаш това, за което си се родил. От призванието си не можеш да избягаш. Водя се музикант и още в шести клас ми казаха "А е ако искаш да влезнеш в музикално училище, трябва да почнеш уроци по кларинет, защото считай местата за пианистите заети". Аз имам неразвита астма и кларинет ми е последния инструмент на главата. Музикалното училище го подминах като пътен знак. В момента още драпам, но рано или късно ще се реализирам. Другото, което този човек каза: Цитат: Изкуството храни душата, но не храни семейството Така че ако в момента решиш да направиш на пук на ваште, независимо дали ти се струва правилно решение напълно да се отречеш от тях за мечтата ти: 1. Едва ли ще си постигнеш мечтата 2. Едва ли ще правиш това, което искаш с удоволствие 3. Има вероятност за дълъг период от време да не проговориш с родителите ти Но не знам защо се обяснявам, след като тва вече съм ти го казвал. Пак ти казвам като бъдещ музикант (да, майната ви, смея да се наричам бъдещ музикант, на който не му изнася "безупречната ми скромност" може да си набута ценните задръжки в бездарния претенциозен гъз) - изпускал съм адски много оферти, заради едни определени хора. И съм си мислил "Мамка му, пропуснах ебати офертата" след всяка оферта. Но се научих никога да не хуквам след мечти. Що? Щото мечтата никога няма да я догоня. А ако хукна да гоня недостижими мечти, няма някой ден да ме застигне нещо достатъчно удовлетворяващо жаждата ми да творя и да си градя име. Така че каквото и да е - сериозно се замисли, дали е по-важно от родителите ти... и от сигурното ти бъдеще... защото: Цитат: Изкуството храни душата, но не храни семейството Така че аз мисля, че най-доброто решение е да оставиш родителите ти да вземат решението вместо тебе... Защото ако вземеш правилното решение, след години ще си спомняш тоя момент и ще се смееш... но е напълно вероятно след години да се сещаш и да се самонаказваш, задето си била безнадеждно упорита... Защото ако е тва, което си мисля (пак посягам към изкуството) - артист не се създава, артист се ражда. Което значи, че в момента, точно на твоята възраст, не мисля, че е единствения шанс, който ще получиш за реализация...
Последна промяна От_Икебана на Съб Юни 19, 2010 12:15 am, променена общо 3 пъти
_________________
![Изображение](http://s436.photobucket.com/albums/qq86/snooookie/Barney_motivationalposter_2008isgoi.jpg) Whenever I'm sad - I just stop being sad and be awesome instead... true story!
|
|
|
|
![](images/spacer.gif) |
|
Заглавие: Re: За мечтите. .. и още нещо. ![Мнение Мнение](./styles/AeroBlue/imageset/icon_post_target.gif) Публикувано на: Съб Юни 19, 2010 12:14 am |
![Аватар](./download/file.php?avatar=20229_1337967890.png) |
WrathOfGod |
|
![](./images/ranks/rank9.gif) |
Регистриран на: Сря Дек 26, 2007 8:32 pm Мнения: 3126
|
Не става дума за това, гледаш много детски на нещата. Не става дума за ученето. Или? Ако това е поредната тема "Скарах се с мама и тате, дай да уайнвам във форумите", кофти за теб. Наистина. Едит: Снуки, От_Икебана, whatever, да си се замислял, че може просто да си поставяш по-реалистични мечти? Т.е. не всеки става полицай или съответно балерина
Последна промяна WrathOfGod на Съб Юни 19, 2010 12:19 am, променена общо 1 път
_________________
|
|
|
|
![](images/spacer.gif) |
|
Заглавие: Re: За мечтите. .. и още нещо. ![Мнение Мнение](./styles/AeroBlue/imageset/icon_post_target.gif) Публикувано на: Съб Юни 19, 2010 12:16 am |
![Аватар](./download/file.php?avatar=37330_1338758615.jpg) |
Chocolate_Cookiee |
|
![](./images/ranks/rank6.gif) |
Регистриран на: Сря Окт 14, 2009 2:47 pm Мнения: 1256
|
Става въпрос, за това че искам да уча нещо, което не мога заради родителите си. Все пак няма винаги да си стоя 7 клас и да държа изпити з акандидатстване след 7 клас.. И реално погледнато сега е най - добрия единствен момент, в който аз бих могла да го уча това нещо. И да Снуки, казвал си ми го. В България не е много развито, точно заради това искам да отида някъде другаде, и кандидатстването след 7 клас, в това въпросно у-ще ще ми помогне адски много. Не е точно изкуство, това което искам да уча.. и все пак.. Ако имате единствен шанс да осъществите мечтите си, но сте непълнолетни, просто битхе се отказали, така ли?
Едит. Не, не е защото се скарах с наще, както казах исках да разбера вашето мнение. Иначе, нормално да гледам много детски на нещата, все пак съм си дете все още.. И просто не искам да се отказвам от единственото нещо.. което ми харесва?
Последна промяна Chocolate_Cookiee на Съб Юни 19, 2010 12:17 am, променена общо 1 път
_________________
|
|
|
|
![](images/spacer.gif) |
|
|
![](./styles/AeroBlue/theme/images/bl.png) |
|
![](./styles/AeroBlue/theme/images/br.png) |
|
Вие не можете да пускате нови теми Вие не можете да отговаряте на теми Вие не можете да променяте собственото си мнение Вие не можете да изтривате собствените си мнения
|
|