Хммммм, едно време като постнах в тая тема, писах само за фобиите си в общи линии, ама гледам, че много хора са писали за душевните си терзания, та реших и аз да споделя ^^

Страх ме е:
- да не загубя хората, които обичам - нямам предвид само смъртта, макар че тя е най-лошият вариант. Просто вече ми е някаква душевна болка, защото лека-полека, поради една или друга причина, всички важни за мен хора ме предават, разочароват или ....си отиват.
- да изгубя надеждата за осъществяване на мечтата ми, тъй като напоследък осъзнах, че все повече се отдалечавам от постигането й;
- да изгубя контрол - мразя да избухвам -_-''' ;
- да не нараня важните за мен хора;
- да не ми мине животът, без да се усетя ;D ;
- да не разбера кога съм излишна и да се натрапвам;
- да остана/съм сама. Може да звучи смешно, но още ми е трудно да приема спокойно самотата / сигурно е от възрастта xD/. Обаче искам да се похваля, че се опитвам да свикна с мисълта и може би скоро ще съм готова да продължа напред, макар и сама ^^.


Мога да обобщя горното така - аз съм голям егоист и май всичките ми страхове са свързани със собствената ми личност...

че защо му е на Бог да се страхува от нещо?

От лекарства срещу шизофрения???

Медузи и смъртта

Имаше време,когато си мислех,че ме е страх от тъмното.Сега разбирам,че ме е страх какво може да има в тъмното.
Един път припаднах като ми взимаха кръв за проба,ама тва беше момента слабост .
Иначе-страх ме е от жаби(гнус по-скоро).Страх ме е и дане се издъня във някоя много важна задача.

Страх ме е от изпита утре (кормуване)

Може и да ми се смеете но ме е страх от всичко морско о.О Това включва риби ,медузи ,раци и т.н :Р
Всички ми се чудят за тва Не бих могла да кажа ,че ме е страх от смъртта ,тъмното и това ,което има в него ,болката и тия по-сериозни работи ,но изпитвам див ужас от морето и всичките му животинки и растения в него + някои буболечки от всеки ден като миризливки например

Късмее~т ^^

Като се замисля, и мен ме е страх от изпита по кормуване, на теорията все ще нацеля, ама колко му е на кормуването да взема да не видя някой светофар xDD

нямам никаква представа.

Страх ме е от мен самата и от глупостите дено си набивам в главата ...

Страх ме е от ку4ета и МНОГО ГИ МРАЗЯ :ежил: :ежил: като малук мн ме хапаха ама сега ги ритам (но пак си ме е страх :идеа: )

Защото ги риташ затова те хапят аиде не ги ритаи и да видим дали те хапят аз никого не удрям животни(с намерение) и никога не са ме хапали.Последваи моя пример

emi misulta mi e 4e kato bqh maluk po nqkakva pri4ina mn me napada naprimer kato bqh na 4 edno ku4e me sabori ot koleloto i mi se ka4i otgore,6te6e da mi zahapi glavata no mi zahapa rakata tui kato q drupnah pred mene dobre 4e ba6ta mi ima6e voini6ki botu6i

почти всичко

Страхувам се:
- от полазване от разни бубулечки (пищя кат разпрана)
- от това да говоря пред много хора (странно, но всички ми казват че не ми личи и че говоря страшно спокойно)
- кибичене пред дъската с ненаучен урок
Понякога се страхувам от високо, а понякога ме фаща отвратителен параноичен страх от някого или нещо. Добре, че има хапчета за това..