От нищо

Добър випрос, а аз мисля че ме е страх от себе си защото много лесно се ядосвам и правя глупости, мноо носове съм чупил защото съм така де нинджа. иначе преди доста време ме беше страх от чудовища които излизат от контакта. Ама това беше преди към 7 години.

Хмммм... аз току що се замислих малко по- сериозно...
Мисля че ме е доста страх да се ядосвам... по начало съм много спокоен човек, но ядосам ли се направо имам чувството че забравям кой съм... особено когато се сбих 1 път в 5 клас... оня така ме ядоса и аз му се нахвърлих... и след това сичко е blank. Не мога да си спомня нищо от как го набих обаче чувството да не можеш да си спомниш абсолютно нищо от приблизително 1 час от един ден на училище е много странно и неприятно
И все пак контрольорите са много страшни

Ами страх ме е от високото (дядо ми живее на 11 етаж и не смеех да излязя на терасата за повече от 2 минути-страх .Добре че после остъкли терасата )
Имам и един доста непостоянен страх-от паяци и многокраки буболечки Това значи ,че ту ме е страх,ту не ми пука.Може единия ден да се побърквам при мисълта за паяк или хлебарка , а на другия-да седя и да го гледам как лази (стига да не е към мен,разбира се )
Освен това си остава и страхът от липса на анимета

ммм страх ме от провал и от допускане на грешки....

за други неща мяй не ме е страх...
за високо - аз съм си маймуна по рождение
буболечки - гнус ме е, щот някои от тях носят зарази...
фобии - нямам...
от кучета котки и там други животинки - не (е една мечка ако ми се изправи може и да ме жегне....бая )

ааа и още нещо...имам панически страх от това да порастна на височина...просто ако и с 1 см порастна ще се гръмна.

Имама фобоя от насекоми. Неспасяема съм.
Веднъж излязох от контролно, защото едно водно конче влезе в стаята...

kira наистина си много крайна даже прекалено Моят страх представлява може би.....а бе не бих искал да остана сам,въпреки,че имам малко приятели това ме притеснява защото сам имал такъв момент в който сам бил без никакви приятели и ми беше мн тежко даже не излизах и на вън

Мен ме е страх най-вече от това:като се провеця през някой прозорец да не падна X_X.Сигурно ви звучи тъпо,но е така,А и понякога като оставам сам и съм натъмно изпадам в нещо като паника......

Най-досадното е, че не знам от какво ме е страх

Това за балкона...и мене ме е страх.Може и да ми се смеете но като видя голям мъж да ме гледа странно и изпитвам ужас.

Страхът е илюэия.Няма причина да се страхуваме от нищо.Но и мен ме е страх.Страх ме е,че нещо може да се случи на блиэките ми хора.

Мисля , че най много ме е старх от самотни викове ... От самата презумция , че ако пропадна някъде , никой няма да разбере ... Странното е , че не е е страх че може да си умра там , а точно от това ,че никой няма да ме намери .... потърси ....

Ами единственото нещо то което ме е страх е да умта ... просто немога да си представя да напусна земята ... струва ми се някво мнооого гадно

Мен ме е страх най-вече от самотата, макар че много често се оставям да ме погълне Страх ме е да остана без приятел до себе си, да съм сам без никой, с който да споделя, както и ме е страх да загубя близък или приятел... може би страхът се е породил от това, че вече съм минал през самотността, затова изпадам в паника ако си помисля тези неща

доста сме май теа дето не могат да виреят на високо...
тва ми е просто най-големия страх... като погледна от някое високо място надолу просто усещам как ме дърпа нещо надолу и имам чувството че ще падна... това е страха, който просто няма да мога да преодолея...
иначе ме е страх от буболечки... ми гадни са, кво да направя... ама това се преодолява...
друг голям страх ми е мъчителната смърт, като за такава смятам задушаването, удавянето и всякакви такива...
ми... май е САМО това...хахахахаха