Аре пишете.

Примерно все с някъф гаден край свършват.

Имат навика да хвъркат из дърветата и да използват много боички
Така де, не е точно клише, но често забиват в съзерцателност.
И, разбира се, споменатият вече Ромео-Жулиетов край ;р

Адски ме дразнят изсмуканите от пръстите и разни други телесни части тъпи любовни драми които винаги ни биват пробутвани в азиатските филми тъй като американците явно ги смятат за "екзотични"...Пример са филми като "Тигър и Дракон","Шиноби" и разните подобни шитове.Единствения истински размазващ азиатски филм който не ме е подразнил с измислената си философия е Death Trance

В японските филми трудно ще откриете клишета, китайските екшъни са просто кажи речи едни и същи, а пък за корейските драми или екшън комедии да не говорим. Така, че с една дума гледайте японско кино и това е, и филмите на Чан воок Парк (зъдалжително)

Японско каквото съм гледал са били все с дървена актьорска игра.

Ми щото нали при тях по-престижно е да са сейююта, кой ти гледа актьроството
Иначе и в японското кино, като във всяко друго, си има клишета. Трябва да се гледат повече неща, че да се направи съпоставка.

Хммм, нз какво си гледал ColdFusion, явно сме гледали различни неща
На мен не ми е направило впечатление играта, т.е. била е нормална или на високо ниво, явно и тук има вкусове и предубеждения
(аз предпочитам японското кино, пред китайското, други са на обратното мнение)

Гледал съм най-вече лайв-екшъни.

аз пък имам чувството че все става въпрос за изгубени пратя, които се намират
бротовчеди, които са смъртни врагове ама са като братя и се помиряват
и такива ми ти работи

а клишетата в по-старите китайски филми са ясни - убили са учителя му и отива да мъсти; убили са баща му и отива да мъсти; убили са семейството му (родата, селото) и отива да мъсти, опозори ли са го и отива да мъсти

ми освен гореспоменатите аз се сещам за якуза филмите ...не знам там дали може да се говори за клишета.... Защото просто философията (ако така може да се нарече) е еднаква ... Общо взето винаги има някаква любов, която е против правилата, но винаги се развива много различно. Абе думата клише винаги ме е дразнила. Защото общо взето всичко може да бъде сметнато за такова, ако е тъпо развито. А това с убития учител просто си е класика. Много го обичам!

мдам точно. човекът е невеероятен. Само дето е кореец. А иначе от японските Takashi Miike е задължителен в списъка!
А за японците, че играят дървено, отчасти е вярно, защото тяхната предтсава за игра е по-различна. Според мен те се стараят да представят възможно най-много емоции с възможно най-малко експресии, докато при нас е обратното. Е на мен тяхното повече ми харесва, но въпрос на навик и на вкус.

Пропускаш ситуацията "отвлекли са жена му и отива да я спаси" Това обаче не са клишета,никога не омръзват

Да де, японско кино и като го изгледате остават филмите на Парк,а иначе от японските режисьори са задължителни Миике, Шиня Тсукамото, Китано, Сабу и още ред други. За мен японското кино е най-доброто от азиатския континент (с малки изключения от към южно корейска страна )

Мда гледал съм филми на Китано, само не мога да разбера що все държи и да играе в тях
но обикновено са на ниво

Явно той е най-подходящ за ролята и обикновенно решенията са му правилни

Маса филми започват много весело, хахо-хихи, а-у и някъде към средата става нещо, всичко се обръща на 180 градуса и почва няква драма, дето към края вече ти е скапала отвсякъде първоначалното добро настроение. Първо ти пълнят душата, после ти разбиват сърцето. Принципно нямам нищо против драмите, но когато нещо почне с толкова смях, накрая все едно са ти взели близалката