Вдъхновено от текста на elvenom за смисъла на живота. Част от тоя разказ е част от един предишен разказ, който имаше много тегав край.

Чакам критика:

Ани ходеше, разплакана, съжалявайки за мизерния живот, който живееше. Ужасяваше се от факта, че още трябва да живее. Ужасяваше се от факта, че всеки ден, прекаран в усилия да се превърне в по-добра личност свършваше с абсолютен провал и тя излизаше от всяка ситуация по-ранена и уязвима от преди. Докато ходеше из улицата, чу мрачен стон от ъгъла на една задънена уличка. Приближавайки се, разтреперена, Ани виждаше как пред нея се изостря силуетът на един човек - един скитник, държащ се за гърдите. Ани видя реката от кръв, стичаща се към главната улица, извираща от контейнера, в който, очевидно, скитникът живееше през тези дни. Явно си беше разфасовал гърдите и си беше счупил няколко ребра. Едвам ходеше, докато викаше:
- Къде ми е душата? КЪДЕ Е? Душата ми... намерете я!

Ани изтича, взе му стъклото от ръката и го положи на земята, след което почна в паника да си бърка по джобовете за да намери телефона си. Той изпадна на земята, тя го вдигна с неспокойните си ръце и набра номера за бърза помощ светкавично. Каза адреса като по чудо на оператора и почна да плаче за скитника, надвесила се над него, гледайки кървящата дупка в гърдите му:
- Защо? ЗАЩО ГО НАПРАВИ?
- Търсех душата си... търсех душата си.
Пребледнялият скитник й каза да се успокои и искаше да й разкаже своята история. Как го е блъснала кола преди един час, как преди катастрофата е бил просто един скитник с амнезия. Нямаше сили да разкаже на Ани своята история, но докато пъшкаше, си представяше, че разговаря с нея:

- Казвам се Даниел. Бях философ. Бях велик философ, прочут, ректор по университети, квестор на изпити, даваха ме по телевизията. Имах слава, имах материални блага, имах семейство. Първото, което изгубих - семейството. Тогава изгубих и разума си. С катастрофа, както си възвърнах паметта преди един час. Жена ми беше блъсната, докато беше бременна с малката ми дъщеричка. Тя умряла на място, детето починало от сърдечна недостатъчност минути след израждането в линейката. Хм, странно - разбрахме се дъщеричката ни да се казва Ани... точно като теб. Никой не намери виновника - никой не се стараеше да го потърси. Взеха интервю с мен по този повод, да ме попитат как ще се отрази тази трагедия на кариерата ми. Не ми беше до такива въпроси, полудявах, изнервен бях. И тогава за пореден път един тъп репортер ми зададе въпроса - "Намирате ли смисъл в живота след тази ужасна случка?". Взех камерата от един оператор и я метнах по главата му. След което се разциврих като малко бебе и побягнах нанякъде. Не намерих смисъл от живота за пореден път и се ужасявах. Реших да скоча от един мост. Тогава съм получил амнезията. Събудих се в болница и докторите казваха, че недостига на кислород до мозъка го е увредил трайно. "Трайно" ми звучеше като достатъчна гаранция, но явно не е било достатъчно трайно. Дадоха ми личната карта и ми казаха къде живея. Намерих пари, напих се. Намерих още пари, пропих се. Продадох си дома за наркотици, превърнах се в отрепка и всеки път щом се напивах, чувах в бара как барманите ми се подиграват. Най-често ми изръсваха, че трябвало да стана философ. Смешно, нали?
И така стигаме до днес. Ходя си по улицата и един шофьор се блъска в стълб. Твърде жалко, че между стълба и шофьора бяха моите ребра. Изведнъж главата ми почна да пулсира, имах чувството че щеше да експлодира. Сякаш се събуждах от дълбок сън и всичко в мене живна. Сетих се кой съм, сетих се какво ми се беше случило. И после пак полудях, хванах парче от стъкло и почнах да дълбая в гърдите си. Шофьора избяга изплашен. Разчастих си гърдите, кожата ми беше по целия тротоар и продължих да дълбая само и само да видя дали душата ще излезе...

Така и не излезна. За философ съм доста наивен. Изведнъж ми се яви видение пред очите - това бях аз, с десет години по-млад. Избръснат, прилично облечен, седящ на бордюра. Гледаше ме тъжно:

- Как се казваш - попитах аз, знаейки отговора.
- Дани.
- И аз се казвам Дани.
- Философ съм.
- И аз съм философ.
- Знаеш ли кой съм аз?
- Ти си аз - отвърнах несигурно.
- Не само. Аз съм миналото ти и бъдещето ти. Аз съм бистрото ти съзнание. Аз съм всяка твоя идея. Дойдох да ти кажа защо ще умреш.
- Защо - попитах го аз, опитвайки се да сдържа сълзите, които се изливаха от очите ми - ЗАЩО?!?
- На онзи трагичен ден - каза видението, плачейки заедно с мен - един човек те попита какъв е смисълът на живота. Ти реши да се пропиеш. Да се превърнеш в отшелник, в скитник, в боклук без цел, без емоции. Ние сме философи - нашата цел на този свят е да разберем какъв е смисълът на живота, нали? И аз така си мислих. Бяхме толкова заети с тая идея, толкова обсебени, че пропуснахме семействата си. Бяхме заети с работата си, с кариерите си, с дисертациите и речите си, бяхме обсебени от обективното. Бяхме безпристрастни, студени, безкомпромисни и смеехме да се наричаме разумни. Бяхме безчувствени и се пишехме човечни. Бяхме безжизнени и определяхме живите, без дори да знаем какви сме всъщност. Дойдох тук да ти кажа едно нещо, Дани! Слушай ме внимателно:

Твоят Ад ще бъде да пропиляваш смъртта си така, както пропиля живота си.

Линейката пристигна и Ани помогна да качат скитника. Докато умираше от загубата на кръв, скитникът със всички сили махна кислородната маска от лицето си, хвана ръката на Ани и й каза:
- Намерих я... намерих си... душата. Душата ми каза какво следва. Намерих и душата на Ани... душата на Ани... но не тази Ани, която си...

... мислих...

Ани умря от шок в линейката. Нейният Ад беше на Земята. Нейната душа отиде в Ада на скитника, изпълнена с вечни грижи. Ани умря, защото се опита да поправи грешките си, вместо да помоли себе си за прошка. Някои даже биха казали, че е постигнала Рай в нищетата.
***
Ани и Дани стояха в нищетата, в черното пространство, в пуста част от бездната на човешките души. Тя плачеше, а Дани гледаше в нищото с празния си, безжизнен поглед и повтаряше:

- Да пропилявам смъртта си така, както пропилях живота си. Да пропилявам смъртта си така, както пропилях живота си. Да пропилявам смъртта си така, както пропилях живота си...

Ето че има и победител. Много тегаво, но чудесно написано. Хареса ми.

Интересна идеа. Добре описана. Без много излишни детайли. Можеше да стане и по-добро ако беше го поокрасил малко повече, но и така е достатъчно, за да дам положителна оценка.
Радвам се, че съм спомогнал за вдъхновението ти xD

Харесва ми.

И на мен ми хареса. Макар и като че ли към края става малко хаотично и да се чуди човек какво, що става..

Къв победител, е? Кво? Къде? Въй, направо отричам да има няква връзка с мен тоя боклук (произведението, не автора) ...
Произведението е много зле, безмислено, никаква връзка на главният мозък. Майката бременна, детето умряло от сърдечна недостатъчност? Гледай Хаус най-малкото и после пак пиши за болестите в децата. Осъвремени го, звучи като комунистическо клише. РАЗЧАСТИХ - ебаси глагола. Аз резчаствам ти разчастваш ... види се нов български език.
Никъв победител не е , ми направо ... Пълен боклук си е (произведението, не автора).
Ама да пише е, щом му се пише ... Но няма и грам капчица смисъл от толкова многото думи.

3:0 не знам къде се изказваш, TenshiTokage.

Я да погледна ... Ми тука се изказвам, на теб сериозно ти трябват очила. Ама и не само ... не е 3:0 ... а 3:2, или по -скоро 3.5:1.5 ако трябва да сме по-точни, ако се замислиш ... ама чакай, при теб този процес е само визуален, но не и реален ... сооори
Доколкото знам, всеки има право да помести мнението си във форума, така че не пиши къде се изказвам и къде не.

За очила не знам, както ти казах имам си и не видях никъде споменатите от теб числа. Всичките анкети показват загуба за теб. Нямаш спечелен рунд досега. Ако я смяташ в проценти хубаво. Знай с колко гласа си изгубил, може пък с нещо да те утешава.
Всеки има право да помести мнението си, докато то не е идиотско, необосновано и е просто върволица от думи стремящи се да накърнят нечие достойнство в опит да галят самочувствието на пишещия лицемер. А когато се опитваш да критикуваш нечия творба поне малко стил може да използваш. Но за какво ти е? Ти го демонстрираш в литературните си двубой (даже го обърна на кеч събитие), където се опитваш да погалиш самочувствието си на добър драскач.
И точно, защото няма връзка с теб и арогантния ти начин на писане в тази тема (като произведение поне не си нарушава смисловата цялост и следва логиката си) седи по-добре. Визирайки последния кръг от литературното ви конфронтация с elvenom.

П.П. "болестите в децата" - тук ми стана смешно.

"болестите по децата"?
Тенши, оценявам критиката ти, но, доколкото знам, бременността трае обикновено 9 месеца и през този период жената носи детето в утробата си докато се развие. Обикновено сърдечна недостатъчност при едно бебе се появява (само доколкото знам, не съм на ти с биологията), когато се изроди преждевременно и сърцето му не е достатъчно развито за да изтласква нужното количество кръв през цялото му тяло.

На мен така ми е обяснявано. Иначе "разчастих" е просто израз, който често чувам в обкръжението ми Обикновено идва и с други думи, които не знам как се пишат, като "белким" и т.н.

Радвам се, че поне си отделил времето да ми прочетеш разказчето. Следващия път ще гледам да пиша по-разбираемо. Ще ти махна прякора от първия пост, защото като гледам се чувстваш обиден

Послепис:
Не търпя забележки за моята грамотност от човек, незнаещ къде да поставя пълен или кратък член.


Просто е грозно. Не ти харесва произведението - хубаво, ще го преживея все някога Но такива работи ми лазят по нервите. А и моля те не намесвай Др. Хаус повече, защото е единственият сериал, който гледам и не ми се нрави, че неграмотник като теб взима диагнозите в него много на сериозно.

Просто си пиша разказчето, не ми се гледа подтиснат гняв.

Отново ви благодаря за отделеното внимание, като гледам, ще си се придържам към раздела "Разни", защото тук явно хвърчат глави и "интелектуални" псувни.

А с това - "Осъвремени го, звучи като комунистическо клише." наистина ме е страх да си помисля какво имаш предвид

одобрявам ! От много време се каня внимателно да прочета някой фик и ето...много ми хареса, просто много ми допада стила на мрачния сюжет, харесва ми това че се чете лесно, защото е написано добре. Не забелязах нередности с правописа, не съм и търсила... Другото- от доста време се каня да кажа...евала на dream_dragon изобщо и като цяло за коментарите...по много причини...