"kame-hame-ha....",ама аз съм от филмираните на тема Bruce Lee..

Е па нормално е.Ние аниме феновете сме си малко мръднали.Един път вкъщи както си седях и извиках "Расенган" и майка ми,както миеше чиниите отвън влиза и вика"Какво става?Да не си се ударил някъде?"

Епа не - това да се впечатлявате от нещо и да си мятате сийлове и прочие в даскало е нормално в тая възраст , пак по-добре нещо такова или някоя игра отколкото да се занимавате с глупости .

По темата ако след известно време си крещите пак някакви такив нещица и правите пози и други такива - да ненормални сте , тоест ще бъдете . Поне за околните които си нямат идея какво става.

Умишлено казвах Моши , мошкато си вдигах телефона , но това 2-3 пъти след като ми се бе харесал от някое епизодче - май от ОП на Шабонди като се появи Кизару , дотогава не му бях обръщал толкова внимание на тоя израз , просто този път гласа беше готин.
Другото беше нани(това само си го помислих) - ам само 1 път понеже какви епизоди гледах не помня , но се ползваше доста често и ми се наби в главата.

Виж като си сваля някой ОСТ или песен препоръчана от приятел или ей така избрана от препоръките тук - може да си я слушам с месеци ако наистина ми хареса , но това е така със всяка песен която ми допадне , не само с японските.

Първо да отбележа че нормални хора на тоя свят няма и тва е а за това дали аз съм мръднала за пред хората които не са ми много близки не излгеждам така но пред хората които ме познават изглеждам доста зле щото като гледам някое забавно аниме мн време след тва си припомням разни базици и имитирам героите Гордея се че съм мръднала в аниме посока

Мръднали ли сме? Абсолютно не. Нашите реакции са си напълно нормален изблик на някаква емоция.
Така. Аз вчера си седях на компа и четях манга, а сестра ми беше при мен, а майка ми някъде из къщата. И бях в супер настроение и през няколко секунди/минути само виках "Манга! Аниме!" . Искаше ми се да крясна толкова силно, че всичко живо да ме чуе. Мама ме сметна за лееееко луда .

Кой е мръднал? Всички сме си нормални, само малко сме предозирали с анимета Btw наще по едно време си мислеха, че не съм с всичкия си и малко се бяха стреснали, защото само си повтарях някакви работи и им виках oto-san и oka-san. Но вече свикнаха, забавно е. Kато някой ми дрънка безинтересни глупости му казвам urosai bakaiero и той седи и гледа тъпо...

На мен ми се случва много често да си повтарям на ум някоя запомняща се фраза от последното аниме дето съм гледала.. и даже често го изтърсвам на глас, ама това се случва вкъщи и на някое шумно място

В даскало някой като се заяде с мене не насериозно,се вживявам като владеещ изкуството Rokushiki и "копирам" техники като Shigan,Tekkai,Soru и Rokuougan.

Пич, не знам как си се престрашил да направиш тая тема Аз докато гледах Bleach от началото и после ми се наби в главата БАННННННННННКАЙ И някой път в училище си го вика, а другите се чудят какво става... И като тръгнем да се бием със съучениците викам БАННННННННННКАЙ и направо ги пребивам, някой път както си ме бият го викам и почвам Е, това беше преди. Вече няма аниме, което толкова да ми се набие в главата. Все пак не са толкова дъги Е, напоследък започвам направо цели фрази да си казвам на ум

Що не!
Редовна реплика: Ē, chotto!
Няколко съученици ме карат да си правя "японския" глас.

(100 години по-късно прибавям: どうも！ , когато се изложа и съм в процес на себеизбавяне от ситуацията)

Като изтърся едно "Нанда куря!" и цялата компания пада, особено като докарам и гласа
И аз уж го правя за тяхно забавление, а пък следват коментари от рода на "Ти си бахти лудия", "Много си се вманиачил", "Само за тва мислиш"
Ама според мен не може да си аниме фен и само тва да гледаш и да не си до някаква степен обсебен


Кво ти пука, нали всичките сме мръднали

...

Докато гледах Yu Gi Oh все се изтървах със let`s duel!!!

Ohayooooooo = Странен поглед от страна на приятелите ми ( О.0 )

Несъм се изпуснал и веднъж да изцепя нещо на японски.В съзнанието ми има строго разделение между реалността и аниме,също така ,и между български ,английски и японски(не че знам японски ).Никога не ги меша...Но когато остана сам прекалено дълго вреле и мислите ми се хаосират