Идеалното нищо? Аз ти говоря за понятие, явление, не за състояние.
Май и по двата въпроса говорим за неща, които просто се различават.

а ве тея дни не ми е до форума и за това няма да чета темата, но продължавам да си мисля че SayanMk греши

нищото е просто термин/дума, не че нищото не съществува, все едно да кажеш как в момента не съществуват ябълки на масата, но по принцип има такова нещо като ябълки, не, ами на първо място не трябва да се стига до такава тема на дискусия, тъй като това изобщо не е тема - тема е нещо което има топик на дискусия, тази няма, ако загрявате на къде бия

да коментирате нищото е все едно да коментирате сега тема която измислени от никой създания няма да ви кажат дори след никога, това според мен разяснява нещата


пп. и двата отговора на анкетата са нелогични

http://byul.hit.bg/nishto.htm

Ето ви едно нищо

не

Както казаха преди-това е само термин/дума, според мен не може да съществува...

Така прочетах почти цялата тема, добре че беше кратичка и имам няколко неща да кажа...



Ето един много добър въпрос... А къде остава тогава въображението? А изобретателността? Целия свят се гради на тях. Ако човек можеше да си представи само неща, които е виждал, за които знае и т.н. сега още щяхме да си живеем по пещерите или щяхме отдавна да сме измрели като вид.
Не е нужно човек да знае, че нещо съществува, за да си го представи. Напълно възможно е да си го представя същото каквото е и изобщо да не подозира, че не е просто някаква негова измислица или идея, а то да си съвсем реално в другия край на света(вселената, времето и т.н.) И сигурно има безкрайно много неща, които нашите сетива просто не могат да възприемат, но това не е аргумент, че не можем да си ги представим или опишем точно такива каквито са.


Един от малкото постове на снуки, в които смятам че греши
Доброто и злото са противоположни едно на друго, първото е обратно на второто и vice versa. Обаче липсата на зло, не е наличие само на добро и липсата на добро, не значи че има зло. Едното не може да съществува без другото. А пък и уж темата е за физическата и материална част, не идеината...
А нищото е точно абсолютното отсъсвие на каквото и да било - предмети, светлина и каквито и да било частици, време, пространство и т.н. Просто абсолютно всичко го няма.

А вие се хващате за самата дума и си играете на кой ще излезе най-мъдър. Естествено, че нищото е нещо (един куп неща даже - дума, мисъл, значение, липса, самото определение за нищо, пак е нещо). И естествено, че съществува. То е идея, а не някакво явление, което може да се види или е някъде там и т.н. Физически е невъзможно.

Но темата е дали мога да си го представя и да го визуализирам и като само по себе си, аз си го представям. Не мога баш да го визуализирам или да го опиша, защото то дефакто е нищо, но в ума си мога да си го представя като абсолютното отсъсвие на каквото и да било.

аз да си разясня моя пост, че сега като го чета много не се разбира:

като изключим че тва е просто дума/термин нищото не може да се определи, то не може да бъде нито съществуващо нито несъществуващо, защото когато кажем че нищото е нещо, ние практически нямаме подлог в изречението, тъй като нищото се явява подлога който го няма, не че е несъществуващ а просто го няма на първо място за да може после да се определи като несъществуващ
за тва нищото не е нито нищо, нито нещо
.. а бе тънка е линията за която говорим, за тва трудно се вижда

определено не мога да си представя нищо,тука няма нищо...всичко е нещо,дори един черен фон е нещо-атоми,химикали и тем подобни....

Или черен цвят. Ами какво има между тия атоми и химикали, между тоя черен фон. Където няма пространство, няма време, няма цвят, няма съставки? Това, което е измежду нещата и не се съдържа от нищо, и не заема място, и не се вижда, и не влияе - не е ли нищо? Според теб не. Защо? Защото ти ще го наречеш "Нещото, което няма нищо". Което не доказва, че нищото е нещо. Показва само, че имаш странно определения за думата "нищо". И за думата "нещо".

можем на длъж и на шир да си приказваме за зараждането на света,но работата е,че няма да се промени нищо.Нищо е само чувствата,които изпитваме,но в същото време за нас значат нещо...

И пак стигаме до факта, че не си знаеш определенията на думите "нищо" и "нещо" и за това сливаш двете идеи в едно. Това, което мислиш, не е нищо. Това, което чувстваш, но за тебе или за някой друг няма значение, не е нищо. Това е потенциален фактор. Което е... нещо, на което още не му е дошло времето да се прояви. Или просто ти го подтискаш.

Добре материализирай,това което чувстваш и ще ти повярвам в това нещо,до тогава ще си остана човека с незнание към понятията "нищо" и "нещо"

Тоз път ше съм кратък ( да се нядявам )
Та моето мнение е : На човек му е много лесно да забележи липсата на нещо, но е невъзможно да забележи присъствието на нищо.
Защо не може да се представи, простичко фантазията на човек е прекалено богата за да се опразни той винаги прави асоциации и съпоставки с преживянот, видяното и усетеното, ако е възможно да опразниш всичко това тогава че можеш да добиеш представа за нищото , в противен случай всяка друга представа е грешна . За това мога да се съглася че и двете са грешни но и в същото време и двете са верни ( става въпрос за анкетата) . Но тъй като за човек е невъзможно да се опразни от всичко това защото в крайна сметка остава съзнанието, би следвало да е невъзможно да има конкретна представа за нищото.
Отношението на нищо към нещо ми напомня за едно разсъждание което направих наскоро ( май и преди съм го правил но то е без значение щом в момента го помня) , което е следното.
Всичко е възможно и същевременно всичко е невъзможно.
В комбинация понятията си противоречат това е очевидно ,но и разгледани по отделно могат да се докарат до парадокс :
Ако приемем че всико е възможно, то тогава допускаме че и е възможно да съществува невъзможността ,което води до парадокс.
И обратно ако приемем че всичко е невъзможно , тогава ще е невъзможна самата невъзможност (колкото и странно да звучи означава отрицание на невъзможноста, т.е. възможност) , което също води до парадокс.
Та мисълта ми е че се получава горе долу същото както с 'нищото' и 'нещото' , и тея разсъждения по горе сякаш не са пълни имам чуството че има нещо което изпускам в тях , да ама аз това чуство го имам за всичко .
Не бях мн кратък ама то това не е важно XD , ше взема да я сложа та мисъл в подиса да не стои празен XD.

Не играеш честно - променяш думичките!
Щом "проявява" и "материализира" не можеш да различиш, представям си колко добро определение за "нищо" и "нещо" имаш.

Прочети мнението над мен, много би ти помогнало. А за ей тази част:


има цяла приказка. За града на кладенците. Някой друг път може и да ви я разкажа.

НИЩО!
Аз тази дума мога да я разгледам по два начина. Първия е възможноста човек да си представи нищо, ами това практически е невъзможно, щем, не щем все има нещо. Няма как човек НЕ може да си представи нещо което несъществува, точно защото неможе да се отърве от материалната си идея за света.
Другия възможен начин за представяне на нищото е чрез науката. Всеки знае за вакуума, това практически е пространство в което няма нищо. Това е пространството м/у галактиките, празното пространство в което няма нито атмосфера, нито нищо. Нищо можем да наречем и тъмната материя, но все пак тя е материя, не я виждаме, не можем да я пипнем, подушим, всъщност тя за нас несъществъва, тя е нищо. Но пак погледнато научно всично е изградено от молекули, атоми и йони. Това значи че дори в нищото има нещо, миниатюрно, невидимо, но нещо. А всъщност атома може да се зачете за нищо, защото в 99,99% от обема му е празно пространство. Но пак има 0,01%, нали? И този процент изпълва вселената с видима материя!
Добре де, я си преставете, хопотетично, нищото. Каква би била реакцията на метерията около нея. Предполагам, че ще е като тази на вакуума, т.е. материята ще заеме мястото му и нищото ще изчезне.