Хубаво. Компилирай го.

Не, определено "изкривените девойки" там са по-малко на брой, макар населението им да е по-голямо. Съжалявам, но нямам как да ти го докажа. Отиди в Япония за малко по-дълго време и се увери сам.

Това е една често използвана фраза. Поздравления.

Не си прав, но както и да е. Не ми се обяснява за пореден път едно и също нещо. Ако прочетеш малко по-внимателно какво съм писал на въпросното момиче, ще видиш.

Всички по-известни автори са учили как да пишат в университет, а обикновено в интернет можеш да намериш някои от първите им разкази, докато са били студенти. Вярно е, че всеки си има вроден талант, ала-бала, но има и строги правила, които щеш-нещеш трябва да научиш в един период (най-добре във висше учебно заведение). Също така възможността едно издателство да публикува книга на един "никой" е доста ниска, не мислиш?

Проучването си е на Durex. Другите марки не се включват, но тъй като тя е една от най-популярните, резултатите малко или много говорят нещо. Тези хора, които го правят без, обикновено ползват някаква форма на хапчета, но броят им е малък, тъй като дори и те се притесняват да не хванат някоя болест. Тези с бебетата нека не ги закачаме.

Ще се опитам да добавя нещо към темата, до колко ще бъде релевантно не мога да кажа все още.

Относно контрацепцията там бях чел скоро някаква статия. В Япония дълго време хапчетата не се ползвали с голяма популярност и чак в напоследък започват по широко да се разпространяват. Причината била, че жените смятали за дълг на мъжа да се грижи за такива неща. Това ест са малко блудкави данни, защото не беше даден точен период от време. Сега би трябвало да е по-различно.

Такам относно японки с боядисани коси. Като се прибирах преди 2 седмици на летището в Кьолн точно на моя изход се изсипа и един самолет от Токио. Като изключим костюмираните японци, които правеха доста сериозно впеатление.
(озовах се в асансьор с петима малки кинта и шейсет-седемдесет бизнес самураи. Надявам се при два метра ръст да имам правото да ги нарека ниски.) Няколко млади двойки - комплект фешън (леко грозничък) японец и приятелка (с криви зъби, но в пълна гучи екипировка все едно е тръгнала на война). Видях общо четири японки с рижаво боядисана коса и доста кифленско поведение (възраст между 22-26 предполагам).
Специално тук в Хамбург има около 30 000 японци, които живеят и работят. Организирани са си в тяхна в общност и имат японско училище където да си образоват децата. Доста от тях пребивават само защото работят тук, често си пътуват обратно и интересното е че много малко "немско" им оказва влияние. Но в чужбина са може би просто са по отворени. Повечето млади японци, с които съм контактувал не искат да се връщат в Япония, защото им харесва "свободията" в Германия. Момичетата си боядисват косата и не прави особено впечатление. Колежките ми например само 30-40 процента от тях имат естествен цвят на косата. Срещнах една японка дето ходеше с турчин. xD

Сега впечатленията на един мой колега (най-доброто копеле в групата) който е бил 2 години в Япония на някакъв обмен, където е помагал на учителя по английски. Та не че това инфо казва кой знае какво, но беше казал по едно време нещо подобно.
- Разликата между японките в Япония и тези извън. Тези живеещи в чужбина виждат, че тук мъжете им се кефят, защото са интересни и различни. Като чужденец е в пъти по трудно да се събереш с японка извън родната и страна.
- Няма добри агрументи да предпочетеш японка пред която и да е представителка на някоя друга раса освен ако не си е платила да си оправи зъбите. xD
(Почти всички японци имат лошо зрение - това сенсей го беше казала)
- Това че си просто европеец и си восок не ти дава никава гаранция японка да те хареса. Нещата са като навсякъде по света, ако си красив/красива каквито и да са ще те харесат. (това в отговор на един колега дето постоянно говори как иска да си хване азиатка за приятелка и постоянно е превъзбуден от японките дето шават по коридорите на факултета)
Пича във времето, в което е бил там си бил хванал японка за приятелка, но не защото е чужденец. Като го гледам каk ги работи германките това неговото си е дарба.

В библиотеката бях меркнал няколко книги със заглавие от сорта на "Making out in Japanese" но се опасявам че ако извадя една от тях ще създам лошо мнение за себе си.

В потвърждение на нещо по нагоре ще добавя, че наистина първо ти се усмихват и ти се радват, ма после ти режат главата (докато още ти се усмихват).
Аз не знам как ще завърша... и двете сенсейки ме мразят и аз не знам защо. : D

Японците от една страна са достойни а възхищение, но от друга са големи боклуци (Като почти всички хора. Извинявам се за определението)

Първият пост от темата е любопитен, нооо... на мен ми звучи супер смешно. xD
Просто някои неща от тяхната култура са абсурдни като се сравнят с неща на запад. Нация на миналото и настоящето. Бе всички островни държави са странни ;D.

зАщото ги хваща морска болест

Леле, то тука имало други далеч по-интересни теми, трябвало по-често да излизам от раздел "Творчество". По темата не съм съвсем компетентна, но като цяло японците винаги са ми били любопитни и следователно изчетох темичката с голям интерес. Това което аз съм подочувала, говоря като цяло за народа, а не конкретно за момичетата е, че те никога не отказват, казват "ще стане" което автоматично можеш да разбираш като "не", а също и, че усмивката им е мн. измамна, и че за тях не може да има определение като "без цел и посока" просто го няма в разбиранията им. Нека някой който е по-наясно да потвърди или отрече това което казах, за да мога да си създам реална представа за нещата. Дано не съм избягала мн. от темата, имам този навик. Ще я следя и за напред, чакам да видя и другите мнения които ще се споделят по въпроса.

Също както във всяка друга сфера на живота - до голяма степен зависи на какви индивиди ще попаднеш. Има ги всякакви. Ако трябва да ги определем обаче, по-скоро бих го направил по-региона, в който живеят/са отраснали. Хората в 関西 kansai (разбирай Осака) се водят за едни от най-свестните, а тези от 関東 kantou (там Токио, ала-бала) са си по-дръпнати.

Май малко се отклонявам... Японците въобще не им пречи да лъжат за каквото и да е, но те го определят по малко по-различни норми. Когато започнат да те възхваляват до небесата (и звучи направо фантастично комично), те смятат, че ти правят един вид お世辞 oseji, т.е. комплимент. В останалите случаи просто се опитват да се правят на вежливи. Интересното е, че поне на теория зад тази им "вежливост" (или ние го наричаме "лъжа", "лицемерие"), те обикновено не таят някакви лоши чувства към събеседника си, така че няма особен смисъл да им се сърдиш. Когато ти отговарят по "отрицателен начин", докато всъщност ти казват "да", това се улавя доста лесно, стига да си на достатъчно добро ниво с японския.

Относно "без цел и посока"... Има страшно много японци, които спят/чатят на работа. Отговорих ли ти на въпроса?

Еми като не са в Япония как ще пропуснат да се държат по начин, по който не биха могли да си позволят в родината си. Кат каза турчин бтв, имам един колега турчин, който във всеки момент има поне по 3 гаджета копелето му с копеле >< Всичките са грозни (за разлика от мацките на германеца ни гигант) ама той им се кефи човека.

Дето вика Ирьоку, на японците лесно им се разбира какво имат предвид. Начина им на говорене си е част от културата им и не трябва да се гледа на него по нашите стандарти. Примерно ако един чужденец може дори малко да говори японски е абсолютно задължително да му повторят един милион пъти колко му е бил добър японският. Но това си е като да кажеш на съседа си "добър ден", а не е някакъв опит да ти се подмазват или нещо от сорта. Просто социалният етикет на японците е доста по-сложен от този на европейците.

Напълно ясно и категорично, особено предпоследното ти изречение много ме израдва, не знаех, че си позволяват са си подремват, мислех ги за по-стриктни в това отношение . Благодаря за отговора.
То и при нас си е така отностно усмихването, ти ми говори, аз ще ти кимам и ще ти се усмихвам, а какво си мисля е отделен въпрос

При нас усмихването хич не е характерно бих казал. Повечето хора гледат на кръв, готови да те разкъсат, а пък ако ти им отговориш с усмивка, ще те сметнат за луд, може и боя да си изядеш.

Прав си Recca. Затова просто трябва да свикнеш и да станеш един от тях, освен, ако не искаш боя

Леле, това наистина е доста полезно и леко забавно

Интересна тема е
А аз да питам нещо...
На Свети Валентин, момичетата подаряват шоколад (в повечето случаи, домашно приготвен, доколкото съм разбрал) на момчето (или момчетата), които чувстват като много близки приятели, или са им повече от приятели или биха искали да са повече от приятели. Сега, естествено, това съм го видял от анимета, но тъй като е от 5-6 различни анимета, не може да няма нещо вярно, нали? Вие ще кажете, аз не знам и само го допълвам това като питанка. Дори и да е забравена практика при по-големите, ми се струва, че 12-15 годишните японски девойчета като нищо го правят тва (другаде освен в анимета не съм го видял и чул и затова си мисля, че само в Япония е тъй).

Някои ги правят ръчно, да. Тези са обикновено за момчетата, които харесват (това за приятелите е отдолу). Ако въпросното момче реши да отвърне на чувствата на девойката, той връща жеста на 14 Март (май се казваше White Day или нещо от сорта).

Има обаче и едни други, 義理チョコ giri choko, които се дават на хора направили им услуга или най-често шефа от фирмата на въпросната жена.

Или на семейни приятели. Жената на един колега на баща ми ми даде един гиричоко...или по-точно една бонбониера

Баси тия имат толкова много обичаи,как избщо си ги помнят

Страхотна тема, с удоволствие я изчетах