2x, по-добре продължи със писането...

Не слушай Вагабонд,мн е строг...на мен пък ми харесва ,особено демончето,малко на ангелче прилича ,ако искаш нещо повече,поразгледай има уроци в интернет ,ако имаш някакви други произвидения качвай

x2 - по принцип не обичам да уронвам авторитети за рисуването ама НЕ... може малко уроци първо, ако нямаш природна дарба

по-добре с писането

Не ми харесват рисунките ти . Обаче имаш дарба в писането. Не може да сме добри във всичко все пак. Продължавай да пишеш

Това с ягодите ми хареса.

Нещо ново ^^ Това е за конкурс в сп.Хай Клуб
Звезда


-Госпожо!Госпожо!-малко момиченце със кафяви букли,зелени очи
и жълта рокличка,дърпаше полегналата жена в парка.
Жената леко се размърда на пейката,и бавно отвори очи.Заогледа се,
сякаш търсеше нещо изгубено:
-Ох,пак ли съм заспала?-каза тя на себе си.След миг видя две малки
ръчички,хванали здраво полата й:
-И-извинете,госпожо.-каза момичнцето успокоено-Помислих си,че ви е
прилошало...може ли да седна до вас?
Жената се усмихна:
-Разбира се,дете...как се казваш,ангелче?
-Еванджелин-каза момиченцето,докато се настаняваше на пейката.
-Ева,значи?Здравей Ева,аз съм Мелиса-жената направи място на детето.-
Защо си тук,Ева?
-Дойдох за приказки-отговори Еванджелин и се усмихна.
"Сякаш всеки път като се усмихне,слънцето отново изгрява"-помисли си
Мелиса.
-За приказки ли?
-Да,търся ги и искам да ги хвана в ръката си-Ева притвори очи.-Да топлят
сърцето ми,а с моето и тези на хората около мен.
-Това е много хубава мечта,ангелче-Мелиса хвана детето за ръка.
За миг се поколеба дали да продължи,но поклати глава."Това момиченце
е беззащитно...пък и какво ако й кажа?Нима това ще промени хода на
Съдбата?"-Знаеш ли,Ева имам специална прказка само за теб.-каза
Мелиса.
-Така ли?-очите на детето се разшириха от вълнение-Каква е,госпожо?
Едно пръстче се доближи до устните на Ева.Мелиса й даваше знак
да спре да говори:
-Тъй като ще ти я разкажа,вече не съм госпожо,нито Мелиса.За теб
съм Мел-като видя как момиченцето кимва,жената си свали ръката.
-Ангелче,преди да ти я разкажа,знай че това не е точно приказка.
Това е исория.Такава каквато се чува веднъж в живота-затова я запомни.
Когато си весела,тъжна или самотна си я спомняй.А ето как започва тя-
жената си пое дъх и започна да говори.-Преди години,в селище подобно на това
живяло едно момиче.Тя била странно дете-излизала веднъж на ден,
и то за да нахрани дивите животинки в гората.Повечето хора не я разбирали,а
други просто се страхували от нея.А страхът обгръщал нейното сърце-
че винаги ще бъде сама,без мъж до себе си,без приятел...
-Така ли станало,Мел?-попита с ангелското си гласче Еванджелин.
-Не скъпа,Ева-усмихна се Мелиса-когато дръвчетата станали дъбове,а
животинките родители,нашето момиче се превърнало в жена.Красотата й
била пленителна-имала лъскава черна коса,сини очи и бледа кожа.
Дори започнали да й викат Снежанка-старата жена се засмя.След миг
пак стана сериозна-Но Съдбата й бе отредила хората да я отбягват.
Затова тя й поднесла нещо друго-нито човек,нито мъртвец.
-Било е вампир,нали?-тялото на момиченцето се притисна до това на жената.
-Той ли е бил мъжът на живота й?
-Да...бил е вампир,но не каквито ги описват-той бил добър и мил,но
като нея и той отбягван от всички.Сигурно и защото Съдбата им бе
отредила подобни животи...затова се влюбили един в друг.Любов
със вампир?Било немислимо да го кажат на някого.Затова го пазели
в тайна.Всяка вечер,когато слънцето залязвало,двамата се срещали до
изворчето.По залез слънце,то сияело,сякаш споделяло любовта между
двамата.
-А какво правела жената през деня,Мел?-Ева бе притворила леко очи,
същото бе направила и Мелиса.
-През целите дни,докато той се криел от слънцето и хората,и ловувал
животни тя мислела за него.Каква щастливка била,че го е намерила.
Колко силна била любовта им,и колко силно се обичали.Но не си
мисли,че той си мислел за нещо по-различно-сигурно цялото му
сърце изгаряло в мига,в който зората се покажела на хоризонта.
Но той не бил лекомислен като нея-вампирът се страхувал да не я
изгуби.
-И какво станало после?-попита Ева.
-После те двамата се сгодили-засмя се Мелиса-той й подарил най-
красивият пръстен-целият обсипан с минерални камъни,а тя...
пластмасово пръстенце с четирилистна детелина."Ще пазя тоз пръстен,
както пазех сърцето си,преди да го откраднеш"-нашепвал й той.
А тя единствено му казвала "Обичам те".
-Тя превърнала ли се е във вампир?-попитала развълнувано Ева.-
А остарели ли са заедно?
Мелиса не отговори,стоеше на пейката,а очите й гледаха към вече
появилите се звезди:
-Не...колкото и да била добра Съдбата към тях,не могла да ги
спаси от злото в хората.Жената разбрала,че хората знаели за вампир
в гората.Някой им бе казал.При тези новини,тя се втурнала към
гората със все сили.Когато пристигнала след час,или два цялата
гора била обляна в пламъци.Но нея не я интересувало какво ще стане с нея...
и влязла сред дърветата.Хората тръгнали,веднага след като изгорили всичко,
останала само тя сама сред всичко мъртво.Когато зората започнала
да се показва,вече всичко било спокойно.Нямало и помен от огъня
предишната вечер.На края на силите си,жената стигнала
изворчето,където се влюбили с вампирът.Там,до камъчетата останали
само един пластмасов пръстен...и прах.Звезден прах.Когато се
доближила,цялата във сълзи,паднала до прахта и повдигнала пръстена.
Само за миг нещо засияло в небосвода-звезда,издигаща се към
братята и сестрите си."Това ти ли си,любими?"-завикала жената
в отчаяние."Знай,че вечно ще те обичам,винаги..."
-Какво станало после?-попитала Ева.
-После?-очуди се Мелиса-После...жената останала замалко в градчето
и заминала надалеч.Заминала далеч от човешката злоба и завист.
-А ти откъде познаваш тази жена,Мел?
Мелиса я погледна и стисна герданчето си.Беше във формата на
пластмасов пръстен:
-Познавам я,защото това бях аз.
КРАЙ


Критика,моля

Научи се да оформяш текст. Имаш няколко елементарни грешки, но не са нищо особено. Пишеш иначе хубаво, за което едно голяма браво. Продължавай все така. Само имената не ми харесаха и оформянето.
Относно рисунките - готини са. Какво пък толкова? Драскала си някакви неща и си ги оцветила. Важното е че си се кефила докато си го правила. Ако искаш да постигнеш нещо повече ще си доразвише каквито способности имаш, ако не и това ниво е добро за да се кефиш на това, което правиш.

Поезията е хубава, но прозата ти смуче. Освен оформяне, ако имаш желание да пишеш и за напред проза, се пробвай да си по-целенасочена в това, което пишеш.
За последното - смисъла му се загуби в края. Беше ясно от самото начало кое е момичето, влюбило се във вампира, което също дърпа назад разказчето. Имаше малки противоречия, и някви пластмасови пръстени. И вампир. Стига с тия вампири - в митологиите има достатъчно грозни и ужасни, и пр. същества, които да са обект на любов. И как вампира се крие през деня от слънцето и ходи да ловува ... няма ли да се опече? И дърветата растат много по-бавно от хората, а животните по-бързо ...
Има и още ама ми се спи сега ...

Мисля че в едно нещо, ако е написано добре и то от 12-13 годишно момиче няма нищо грешно. Все пак едва сега прохожда. Ако съдим по рисунките (персонажи дето не приличат на демони ги нарича демони), то тя дава свобода на личното си въображение в комбинация с моментните мании обзели света.

Стихотворенията много ми харесаха, но рисунките нещо не ме впечатляват. Разказа си го бива горе-долу.