Проблемите на Модерния човек. Един проблем трудно може да се нарече модерен. Защо ли? Ами отговорът на този въпрос всъщност е доста прост.
Откакто хората са се установили като интелигентна форма на живот на това късче камък, наречено Земя, намиращо се Бог знае къде точно в необиятния, постоянно разширяващ се и свиващ "балон" (Според Айнщайн?) от черна материя, наречен космос съществуват проблеми. Или казано на по-разговорен език, изречението може би ще има следната структура: Там, където има човек, има и проблем. Ако, пък се случи така, че на едно място се пръкне повече от едно човекоподобно се получава "експлозивна смес" от реакции и явления, които са далеч по-опасни от един "проблем" и застрашават съществуването на някои и не толкова на други субстанции от жива материя, имащи неприятната участ да присъстват физически на не повече от няколко милиона светлинни години от тях.
Именно в този ред на мисли достигаме до евентуалното заключение, че всъщност човекът не е причината, а по-скоро следствието и дори самото ядро в същината на "проблема". Или по-точно: човекът е проблем, да би бил модерен според своите и чужди разбирания или не.
Обикновено като говорим за проблем, рано или късно в главите ни се раджа идеята, че той трябва да бъде решен. Решението му според законите на математиката би се състояло от много и напълно неразбираеми формули, знаци и цифри, чиято диаболистична цел е не самото решение на дадения проблем, а по-скоро объркването на невинната душа, сблъскала се с него, както и умножаването му до такава степен, че няма връщане назад. А пък за решение и дума не може да става. Ако, пък не наблюдаваме проблема от математическа гледна точка, което между другото би било доста по-забавно, какъвто и друг метод за възможно решение да бъде използван, то тогава може да се фокусираме върху неговия образ, използвайки двойно изпъкнала леща, което доста голям брой хора назовават с определението "литература". Та в този случай може да разгледаме творчеството на Атанас Далчев, който има умението да създава доста мрачна атмосфера и усещане за самота в своите произведения.
Бихме разгледали неговото творчество по-обширно, но след като вече наближаваме шестдесетия ред от началото на това все и "отклонение от темата" би било меко казано в случая, като се има в предвид, че името на автора, който трябва да разглеждаме се появява за пръв път едва тук, то това е вече излишно.
И се пак, макар и "лекото отклонение", смятам че есето създаде добра тема и само, по себе си. Надявам се проверяващите да оценят тази форма на труд и да имат в предвид, че то е написано съвсем сериозно и няма за цел да подразни никого или да създаде проблем на един модерен човек.