са ще пиша в тема, в която е писано преди половин година, ма се тая...

първо, искам да кажа, че започнах да го гледам, знаейки че накрая ще се окажат един и същи човек (един дебил ме спойлна, още като излезе филма...), и, смея да твърдя, основната му сила съвсем не е в "изненадата накрая", в драматичния обрат или каквото и да било там. да, има го и тоя момент, определено е мн по-силно внушението, но не е само тва. или основно тва. като в евтините крими-романи, чието основно средство да ти задържат вниманието е като накрая изкарат извършителя този, който най-малко си очаквал. нещата са доста по-дълбоки.
и колкото основно във филма е онова дето niksaan каза, за посланието на Финчър, за цялата фасада на "модерното" общество, според мен имаше и един друг (макар и неразделен) също толкова силен plotline. откровената идеализация на Тайлър в началото, и постепенното проследяване на тва как нещата "излизат извън контрoл".
и поставя въпроса за границите, докъде си длъжен да следваш себе си, и докъде имаш право, дори, да влизаш в разрез с "обществото".
и тука все ми се иска да направя паралел с един друг филм, който макар да няма нищо общо с Боен Клуб пак се фокусира именно в/у тва къде се "тегли чартата" (в боен клуб според мен тва беше най-ясно показано в отчаяните опити на нортън да "догони" тайлър и да call everything off, да си поправи грешката).
та макар не мн уместен, паралела с героя на Марлон Брандо, полковник Курц, и Мартин Шийн (Брад Пит и Едуард Нортън съответно), някак от само себе си ми изникна в главата...


нооо се тая, в четири и половина сутринта имам навика да пиша глупости.
просто исках да споделя удоволствието от филма, и да кажа че да,
и аз мисля че е ебати бруталния филм...

алеле тоя филм е толкова наркоманска история, че няма накъде просто
брутален от началото до края, ебава се със всяка претъпкана мисъл в главата на човек
не десятката ми единайската

мне, гледала съм го няколко пъти но винаги от различни места до някъде, не и целия
вчера се сетих да издиря темата и да го гледам от до
като цитат мен найу ме израдва този: All the ways you wish you could be, that's me. I look like you wanna look, I fuck like you wanna fuck, I am smart, capable, and most importantly, I am free in all the ways that you are not.

Този с Трейнспотинг се борят за първото място в личната ми класация.

там някъде, между лудостта, юмруците и бруталността, този филм смазва със своята философия и бунтарство


Вашата мисия е "намерете някой индивид, който изглежда сякаш никога не е влизал в бой, камо ли да е печелил. Предизвикайте го. После се оставете да ви пребие. Нека вкуси какво е да си победител". Свободно!

защо пък да е мъжки стейтмънт не мога да разбера заради единия fuck ли? зад тая фраза се съдържа доста повече от това

Ем, да. А, и сред членовете на Бойния Клуб няма жени.

авторът на книгата е педал, това обяснява някой неща