Глава 1-2

Мда, отново напълно нова версия с напълно различно чувство в текста, но както и да е... Честно казано, когато имам времето (от глупости) си права нещо, като тестчета с определени насоки, надявайки се да разбера определени работи. Тоя път ще уточня, ако можете да се въздържате от постове от рода "Кефи мъ", "Тъпо е, яж си гъза", а ми подарете цели няколко редчета от сърцето си и ми каже какво мислите, че има "скирто-покритов" вътре като смисъл и колко качествено е поднесано, какво ви е харесало, какво не ви е харесало и прочие... За пример може да видите поста на човека отдолу за предишната версия.

П.С. Дал съм линк към word файлове, защото ме дразнят километричните постове.

Имам чувството, че тръгнах да чета нещо подобно преди време. Вероятно първата ти версия.

След като си си направил труда да преминеш през толкоз редакции и чудеса ще пусна едно кратко ревю с моето мнение. Но не очаквай да си спестя критиките

Цялото нещо е баш като концепцията на някоя нова шонен манга.
Пост модернистичен град, където хората са управлявани от заложена хипноза в медиите и постоянна пропаганда. ОК, звучи интересно. Но! Срещаме главните герои: Предвидими и стериотипни, мога да се сетя за почти едно към едно герои от аниме и манга. Див главен герой, който не се съобразява с никого и нищо, приятеля му - различен почти противоположен характер от главния, но понякаква причина се мъкне след него и играе ролята на идеалния сайд-кик и накрая, но не на последно място: Би-шожото, дет е взета за мезе от двамата герои. Бивше канарче в клетка вече е еволюирала до гризли, което да ги строява, когато намери съдържанието под дюшеците им
Какво да кажа? Ако беше аниме щеше да мине за може би губивремка Съвета ми е, ако не съм те отчаяла е да се опиташ да придадеш дълбочина на героите си. Прекалено слабо изградени са и това е най-големия проблем.

Малко техническо: Използвана е доста пряка реч и не навсякъде се получава добре. Във втората част има места, където може би не са ти достигнали нерви за редакция. Повечко описания са нужни. Неща от типа: "хъх?! - тя възкликна." Също не седят особено добре.

Късмет за следващите глави

Т'ва си го знам... Стереотипите са хубаво нещо. И спокойно, не си ме отчаяла изобщо. А и определено не смятам да ги оставя героите просто ей така. Принципно смятам да е 11 глави. Две за един град, един град/глава "почивка", две за един град, като при по-големите ще има развитие по героите (като честно казано изключвам първата, там развитие ник'во, по-скоро "въведение"). В следващия град с две глави ще обърна по-специално внимание на Кей.

Ъпдейтче~

Samurai Champloo...бтв кажи ми шонен манга която да няма стереотипи моля...без значение нова или стара...
В шонен жанра героите трябва да са колоритни за да се различават и запомнят лесно...както и комерсиалните песни...лесен текст ,повтарящ се многократно за да се запомни...Шонените са насочени към 13-16 годишните...Едвали има много дето ше гледат Монстър или Мушиши и ще разсъждават екзистенциализъм....

колкото до самото писание...като идея не е лошо ,но действието се развива прекалеееено бързо.След 2 приказки вече има непознат в апартамента на момичето а след още 5 вече ше пътува с тях.Стереотипа си е стереотип обаче пак трябва да добавиш нещо от себе си за да се различава от другите стереотипи.Както Луфи се различава от Гоку или Наруто или Ичиго...

Нека не забравяме, че горе изброените са епично дълги, дай му време да се осъзнае, че съществува, пък после го гледай к'ъв е... И че се развива бързо, развива се, но поне до края (на цялата история) всички би трябвало да се чувства на мястото си... И ще взема да подчертая часта за скритото и покритото, защото в случая не толкова ми пука дали ти харесва идеята или не, а каква идея си разбрал. Нека не забравяме, че хората разбират нещата по различно. Един мой приятел, като ми каза какво е разбрал, щях да падна, но като го знам що за човек е, се връзва...

не ти пука ? А трябва....пише се за да се чете.Читателя е цар,така че се замисли.
То добре към края ше се опраи,ама мислиш ли че ще има кой да го чете към края вече ?Ако нещата останат така едва ли...

Та.... Някой друг, който да не се прави на разбирач?

Някой друг да се прави на писател ?

Виж кво ...знам какво е да ти критикуват нещата,за това и не съм влизал в подробности,ама вместо да се праиш на интересен фани виж що така казвам.Сигурно има причина.Не всеки щи хареса нещата това е ФАКТ.Ако от моя коментар се засегна,то какво остава за по-нататък? Да не говорим че Дрийм фагът не е стъпил още тука...имай късмета да не го направи щото ше спреш да пишеш изобщо...

Нито се права на писател, нито съм се комплексирал, след като са ми отдрали кожата от критика (което дори не е станало). Дори ако се зачетеш в първия пост би трябвало да разбереш, че чакам всичко, тъй като не ми е интересно дали някой ще каже нещо и топките ще ми порастат, а нещо съвсем различно... Реално ти повтори предишните постове и изтърси нещо малоумно след това... Ако обичаш поне не спами.

Tака и не можах да разбера, по-компетентно мнение или по-аматьорско искаш да прочетеш.
Както и да е ще дам моето.
Като цяло не е много зле. Все още съм далече от цялостната концепция, но нещо понакуцва. Не съм много сигурен какво е, дали защото много бързо въртиш лентата и представяш героите си, и аха да се покажат и бам запрашват на някъде. Какво станало, какво беше.
Някои спомена по-горе, дълбочина им липсва определено. Така и не разбрах защо са толкова противоположни по характер Кей и Йън, то само репликите им единия псува, другия ... ами и той няма нормален език.
Не знам дали е от моят Уърд, обаче шрифтовете бяха толкова многообразни, че по едно време ударих монитора, май се беше скапал нещо. Съвет - ако повредата не е в моят монитор - не ползвай такава маса комплексни шрифтове. Ти не рисуваш, остави на читателя да рисува в главата си. Всичко в еднакъв шрифт, без удебеления - все едно сме тъпи и не можем да разберем на какво искаш да наблегнеш. Може да се вмъква наклоненият шрифт, но дори за мисли, просто е безмислено, очите само се развалят и човек си отвлича вниманието е идеята и гледа по-големи букви, по-малки, наклонени ли ще са, прави ли ще са. Това ми е малкият съвет. Ако ли не - виж някоя книга и там как се ползват другите шрифтове, по принцип е само един.
Връщам се на идеята за разказа. Може би засега е скучна и комерсиална, но ако напишеш повече, се надявам да придобие някаква дълбочина, да има свръзка и тем подобни. А пък е пределно ясно защо двамата герой са момчета (това е мега любим ефект) и има и една мацка.
Не се отчайвай, но вземи сериозно да го шлайфаш, увеличи малко пространството, да не задушава толкова, намали леко темпото, вкарай повече живот и ... ти си знаеш де ...
Добре, че не се налага да му слагам оценка