Аниме

Гласувай за аниме - бъди ламер

Аз предпочитам аниме ,защото няма нужда се затормозяваш да мислиш нещо особено само си четеш и то ти показва какво става. Не харасвам манга-та ,защото (това сигорно е само мое чуство) тя отнема цялото ти въображение, четеш какво става и ти е показана картинка не можеш ти да си представиш какво се случва а ти е нарисувано. Някой ще кажат ,че анимето отнема цялото въображение. Да така но се пак е озвучено нарисъвано-цветно и се движи, като филм. Мангата ти отнема всичко: въображение, цвят, звук, движение. Бих предпочел хубава книга без картинко пред мангата. Там сам можеш да си представиш както на теб ти харесва, няма Картинки да ти показват какво става точно, приятно ти е да почетеш.

Аниме.

Манга. Предпочитам да си чета и да слушам музика :>

Точно обратното - мангата развива въображението. В анимето ти е показано всичко, а в мангата ти си го представяш, свързваш картинките и можеш да си представиш свои цветове, музика и движенията си ги представяш ти ... Пък и по-ясно са изразени емоциите на героите. И винаги е добре нарисувано, докато в аниметата се случвало (поне при мен) да попадна на не чак толкова хубави като визия.

Получих просветление защо предпочитам мангите пред аниметата защото се налага да отделя 20 мин време за един епизод, през които ще съм прочел десетина чаптъра (зависи от количеството и качеството на текста де ). За мен един чаптър като удоволствие се равнява почти на един задоволителен епизод от аниме, което означава , че всеки изгледан от мен епизод ми доставя в пъти по-малко удоволствие, което иначе бих получил, ако четях мангата.... чиста математика батц

Освен това мразя да се пресягам да натискам спейса, за да паузирам на някое по-дълго изречение.

Аниметата, защото ми е по-интересно

От мангата на Death Note неможах да извлека такъв ОГРОМЕН кеф,както от анимето,което
+че е цветно
+уникалните саундтраци.
Понякога аниметата са доста зле направени и вместо човек да се губи времето да го гледа,същото това аниме в манга вариант може да го прочете на един дъх за нула време,понякога затова мангите са в +.
Но колкото и хардкор манга фенове да има и да се кефят на манга макар че немога точно да разбера защо,съм сигурен че едно велико аниме в съревнование с една велика манга,ще остави повече храна за мисъл и плод на въображение в съзнанието.Поради същите гореизброени причини с Death Note.

И 2те радват, не мога да определя кое ми е по любимо. И 2те си имат плюсове и минуси.

Same here

Ам и двете,но предпочитам анимето

ам и двете имат предимства (но повече аниметата) например в аниметата има някой филара който мн ме дразнят но пък ако не са те ще настигне мангата и..... пък мангата някой битки не се разбират като например абе повече аниметата

/bump

Преди да отговоря категорично на въпроса на Саян, ще започна от по-далеч.
Лично на мен ми е много трудно да кажа защо едно нещо ми харесва. Не мога да образувам някакви показатели за сравнение, да оформя така позицията си, че да изтъкна предимствата на нещото, което съм харесал. Ето, дори сега не мога да се изразя както трябва.
Ще пробвам пак - когато чета книга/ манга/ др. комикс, слушам музика, гледам филм, играя баскетбол и т.н., в мен се "събужда" едно определено, хмм, чувство (така да го нарека). Това чувство не търпи категоризиране, дефиниция, разяснение => не мога да го представя акуратно на другите => само аз си го разбирам.

Пример:
- Защо те кефи тази песен.
- Ем, ей така, кефи ме.

.. И не мога да кажа повече. Понякога се опитвам да измънкам нещо (обяснение, един вид), ама става шашмна и спирам да говоря.

Таа, сега за конкретната ни тема (респективно - върсъс).
Манга. Почвам да чета манга. Постепенно у мен се будят чувствата, които у всеки четящ ( с повече внимание и усърдие) се будят също - мъка, щастие, детинска радост, уважение, ярост, and so on. Ама наред със 'сичките гореизброени, се буди и (по-горе)споменатото "чувство". Чета си, кефя се, разбивам се понякога, текат ми сълзи даже от яд, ама защо става така - не мога да кажа. Мога да се направя на интересен и да изръся някакви аргументи - "по-добро представяне на история, по-добро развитие на сюжета, невероятно пресъздаване на целия свят в мангата само в неутрални цветове". Да, ама не. Тези неща донякъде са верни, но само донякъде - което, лично мен, не ме удовлетворява, аз не харесвам незавършени/ посредствени неща.

Анимето. Анимето е яко, невероятно, носи уникалност, поуки и т.н. Гледам си аниме, забавлявам се, ядосвам се, псувам .. Нормалните неща. "Чувстото" пак се появявам, ама, видиш ли - по-слабичко е.

Та, ако се опитам да обобщя цялото си мнение, формулата би изглеждала така:



Глас за Мангата!

Хах, еб*ти буламача.

Anime.
I don't read manga.