АкаЦУки

Както изглежда май ще повторя, но тази тема е много полезна.
На мен лично ми се изясниха много неща... Благодаря, че си я създал!

ти си бахти ненормалника (в добрия смисъл) ако си го писал самичак тва най-отгоре

Защо с В? Kawai не трябва ли да се изговаря като калай или нещо такова. ;d И на други места съм го виждал така написано.
Да не би защото в България четат Kawasaki като Кавазаки. Откъде идва таз грешка. =O

Каваии, кавазаки, википедия... се пишат с "w", което се изговаря МЕЖДУ звуците "у" и "въ". Действително, по-близо е "у", отколото "въ", но това е по простата причина, че "въ" е съгласна, а не гласна. За това и википедия официално е Уикипедия. Аз не съм лангвист или фонетик, че да давам точни определения на дадени думи обаче. Не съм човек, който има правото и титлите официално да внесе дадена думичка и да й определи официално транскрибиране и записване. Аз правя само разяснение за фенове, които имат нужда от това и им е интересно. В нашия език буква "W" няма, нито в японския има "В", но просто "У" не е в никой случай. Дори ако се заслушаш може да си го чуеш като чисто "В" ако се акцентира на думичката. От там идва и тази грешка, която действително е малко бъркаща в здравето понякога, но също като "ТС" и "Ц", няма как да бъде избегната. При офиц. транскрипция "каВазаки", никой българин няма да го прочете "кауазаки" и съответно ще си остане с твърдо "В" за обществеността.

И след като изясних всичко това, нека се самоцитирам, защото явно си го изпуснал ;]
->

Това с ударението много ме гложди. Първо, почти е невъзможно да се произнесе дума напълно без ударение. Второ, по аниметата си го има, просто не е толкова твърдо.


И трето, тук имам подръка една книжка, Да научим сами японски на Братислав Иванов. Страница 258, УДАРЕНИЕ:

Най-малката сегментна еднициа, която е необходима, за да се реализира ударението, се нарича акцентоносител. В японския език акцентоносител е мората.

По-надолу:

Ударението се описва чрез следните правила:
- Последната висока мора в думата е прието да се смята за ударена;
- първата и втората мора никога не се произнасят с един и същи тон; (!)
- между две високи мори не може да има ниска, т.е. в японския език не е възможен така наречения пад на тона.


Още по-надолу има дадени няколко думи с различни ударения за пример.

(ха)ши - пръчици за хранете--------ха(ши) - мост
(ка)ми - божество------------------ка(ми) - хартия




Та откъде идва разликата във версиите?



За wa, wo и прочие съм забелязал, че в някои диалекти японски ги произнасят по-твърдо, към в, в някои по-меко - към уъ....

Да, това не го бях прочел. Благодаря за разяснението.

Така е, почти невъзможно е за нашия твърд език, но поне като ще се слага някакво ударение и ако няма как да не бъде то твърдо, ПОНЕ искам да е на най-близкото място до реалното изговаряне! Не става да ти казват САкура и ти да произнасяш после саКУра, щото така си го четеш наум... като се гледа дадено аниме е истински полезно да се и СЛУША нали...

Колкото до книжката: там си е обяснено добре. В японския ударения НЯМА. Има тоналности - високи и ниски. Които пък за различните диалекти могат да звучат доста различно... НООО на НАС, българите и/или по-незапознатите, по-скоро еднакво. Разликата между хаши и хаши е само тонална. Не е като хАши да са клечки за хранене, а хашИ да е мост. Защото ударението е само на гласната, а тоналността е на цялата сричка. Когато преподавателка по японски/японка изрече 2те едно след друго, няколко пъти, за да видим разликата в тоналността, общо взето ПОЧТИ се усещаше разлика, но за съжаление някак неповторима xD И разликата в 2те думи(които са най-олицетворителните за този пример от край време май) не идва толкова от преместване на ударение/натвърдване, колкото от различна сила на изговаряне на сричките.. нещо като НАМЕКВАНЕТО, което ние имаме, но пък за разлика от нашето, може освен натвърдващо да е и "намекващо", тоест с понижаване на тон...

Цаката да се говори "без ударения" е да се разкара тоя неспокоен манталитет. Просто трябва да се мучи, монотонно, спокойно произнасяне, без типичното лепнато като етикет на японския изказ нагрубване и крещене и рязкозт и т.н. виждащо се по забавните им предавания >.>

Та трудно различими са тоналностите, по-скоро се схваща смисъла от контекста... но ударения не са. А НАЩЕ фенове си УМИРАТ да слагат ударения, където, по ангелите, им падне.... и всъщност дори не само те T__T Всеки човек инстинктивно почва да слага някакви убер-измислени ЯКО твърди ударения на супер-непонятни места и отнема МАСА време да бъде разубеден....

"Как е 'име' на японски бе?
- "намае".
- "на-мА-Е"
- не :| -- намае... успокой малко като го казваш
- нАмае??
- ffs eeeeeeeeeeeeee

Относно Братислав Иванов (имам изданието му от 2004та) - книгата му е по-скоро като допълнение за първокурсници по японистика (че дори и за тях е малко хардкор на моменти). Той може и да е прав, но безумно надълбоко предава особено частта за ударения, мора и сричка, ритъм и т.н.

Аз съм откривал грешки в нея с моето мизерно ниво на японски, например:
стр. 13, точка 11. わたしは　えいごと　おんごくが　すきです。
Превод: Аз обичам музиката и спорта.
Преводът всъщност трябва да бъде: аз обичам английския и далечните земи. (нещо от сорта)
Имаше и по-тънки грешки, но в момента ме мързи да се ровя. Това е грешка по невнимание ест, човекът е японист и си разбира от занаята, просто аз малко да поплювкам, че не е точно 'да научим сами' както твърди заглавието.

E то се подразбира, че аз не съм се засилил да го уча сам, просто я имам книжката. Добре, Саяне, обяснението го схванах. Аз принципно винаги съм имал проблем с ударенията и в българския и всъщност не знам как се поставя ударение, защото не мога да го възприема (просто не мога, нямам обяснение). Но все пак, защо господинът японист ползва именно думата "ударение" за главата от книгата си?

А че трябва да се стремим да произнасяме и пишем нещата най-близо до анимето е ясно, обясни го на Роланд с неговия Шницел...

Aмии на Български е все пак - ние имаме ударения и ползваме ударения и много обичаме да удряме думите =D По-близко до читателя трябва да е, за да схване нещата.. ако не пише ударение, нали после ще питат "а ударенията??". А на Роланд нищо не може да се обясни тъй че не мисля да опитвам.. ^^ само за изговарянето и писането на Джибли съм спорил с толкова твърде мн народ, толкова мн време... че даже повече от за "бг манга". Въобщее съм почти вдигнал ръце от настоятелно "просветяване"..

Е, в крайна сметка, нормално е да има граници на нашите възможности да говорим прецизен японски, както има граници (кви граници, то са цели морета) на възможностите на японците да говорят английски примерно.

абе не знам за вас, но честно казано чух превода на английски на това горното по време на втория ми час по японски... та съм склонен да се съглася с нем13.

Японците нямат ударение, щото не удрят сричките... Всяка сричка се изговаря с еднаква сила, обаче имат различна тоналност (по-висок тон не значи, че изговарят сричката по-силно!). Най-добрата дефиниция по този въпрос съм намирал в един учебник, до който 100% искам да се докопам, но нямам 200 долара за учебници и тетрадки, колкото и да са хубави T__________T)
Та - за дефиницията:



Мисля, че това приключва дискусията. Ударение като нашето или английското нямат.

А какво означава Слапстик?(май се казваше така,не съм много сигурен)