Вятърът полюшваше клоните, тревата беше росна и свежа като детска усмивка, вишнови цветчета падаха върху нея и приличаха на снежна покривка, затрупала маргаритките и теменужките. Пролетен ден в парка.
Покрай пътя вървеше бавно и странно едно момче – на вид добре облечено, високо, стройно, леко прегърбено. Зелени очи и руса - разпиляна коса, загадъчно изражение – завеяно и лекомислено. Гледаше несъсредоточено в земята – не помръдна поглед от нея. Блъсна поне двама минувачи без да се извини ила да реагира по някакъв адекватен начин...
Стигна до парка, поразходи се и изведнъж се сепна и остана на едно място. Стоя в едно положение доста време. Пред него - на една пейка стоеше момиче-отвеяно и замислено като него, с дълга черна като смола коса. Вятърът я разпиляваше и я правеше още по-прекрасна. Очите на момичето бяха дълбоки и черни, насълзени, устните и бяха сочни като юлски плод, ръцете и бяха скръстени и стояха на краката й.
След няколко продължителни минути момчето се осъзна и плахо закрачи към нея, тя го съзря и привидно се изчерви – бузите й поруменяха и станаха като прасковки... Русокоското седна на пейката до нея – настана мълчание, и двамата загледани не обелваха ни дума. Накрая момичето се престраши:
- Какъв приятен ден за разходка в парка – и започна да си клати краката като малко детенце.
- Дамм...-каза замислено той и я погледна усмихвайки се.

- Вие защо така сте замислен и се разхождате сам из парка – каза тя и бузите й отново поруменяха – Мога ли да узнам името ви?

След мъчителна минута мълчание й отговори отвеяно:
– Ямато, казвам се Ямато – мога ли и аз да попитам за вашето и за историята Ви?
– Хината – каза тя и го погледна така въодушевено, че Ямато забрави за патилата си и привидно му улекна.
В продължение на минута двамата се гледаха и се усмихваха един на друг...


Утре следващите глави

Брей..ся трябва да го крием ве

Много ми е странен начинът, по който употребяваш препинателните знаци, особено тиретата и запетаите. Поработи малко върху структурата на изреченията, подбора на думи и спрежението на глаголите.


Ей такива примерно, според мен най-добре да ги избягваш: и направи това и направи онова и направи трето нещо и се прозя и вдиша и издиша и т.н.


... не, сериозно, как става този номер?


Не ги разпръсквай прилагателните като гореупоменатите вишневи листенца, по-добре е да си ги накачулиш всички едно след друго.

Олекна* се пише.


Нищо не казва ами направо си го пита.

Накратко - на този етап повече чети много, пиши много (ако искаш подобрение, то е), но не пускай почти нищо, освен ако не си подготвена за огромна вълна критика и флейм.

alucard_itachi`` написа:
Във Форума всички са толкова компетентни ...

Че тя ползва ли ги? Даже и въпросителната ми се губеше някъде.
Иначе става фикчето. Плоско е, тъпо е, скучно е. Но като за първо нещо, което пускаш е прилично. Дадоха ти съвет, последвай го.

Пиши каквото ти е на сърце. Ако взимаш сериозно @DanielMadison да кажем, едва ли някога ще се подобриш. Колкото до правописните грешки, да не те тревожат. По-добре напиши нещо грешно и да е яко, вместо да не го пишеш изобщо. Грешките са поправими, а изпуснатите шансове са изпуснати шансове. Трябва да имаш своята почва на развитие, млада си, началото ти не е лошо. Просто се развивай и остави другите да си обсъждат каквото желаят. Ако чустваш нещо истинско в себе си, в точния момент, то ти си точно това, което чувстваш. Прогресирай!



Ююз юр имаджинейшън.

20 сравнение в 5 изречения - е не става така.
Разбирам какво си искала да постигнеш с тях, но когато претрупаш текста с такива/+ по 3-4 епитета/ просто не се получава. Начинът ти на изказ е доста странен, на места изреченията изобщо не са оформени. Определено имаш доста неща да научиш. Като за начало, както беше казано по-горе, чети повече.

I luuuuurve it! Искам новата глава! Не знам как може изобщо да и казвате, че не струва! Такъв сюжет, оригиналност, драма, не мога да си представя такъв талант от 13г момиче.
Ако можеше да пише или да си ползва пунктуацията като хората, щеше да е по-добре обаче.

what Nim said *nodnod* xD

не, наистина... описания, ок, ама е мааалко прекалено, доста умряло и трудно за четене и пълно с грешки и тн и тн~

написах го за 13 минути и 49 секунди - това ми един от най-добрите резултати - за грешките - не съм го проверявала, защото трабваше да си лягам хД апфф..подробности - мама се кара

... не, сериозно, как става този номер?[/quote]

тука имах в предвид, че като цяло е красиво и стройно - само, че е прегърбено (подразбира се, че е от работа)

Този резултат да се разбира като "рекордно кратко време" или като "рекордно много време, прекарано над писания"? Не, че кой да е от двата варианта е похвален. Едва ли щеше да е фатално за бъдещето ти да го оставиш за на другия ден и да си го редактираш на спокойствие, че тогава чак да пускаш.

alucard_itachi`` написа:
Във Форума всички са толкова компетентни ...

така се губи тръпката, ти не разбираш xD

За второто си прав. За първото грешиш.

- Историята ми ли?– каза Хината и се натъжи – Нямам такава, аз съм просто едно момиче оставено на произвола на съдбата, забравено от другите, нара... – не продължи думите си. Една сълза се стече по лявата й буза.
Ямато забеляза, че това я наранява и побърза да се извини:
- Съжалявам, не исках да те нараня Хината. Не плачи моля те! – и несъзнателно я погали по бузките. Тя го погледна с големите си черни очи и отново се усмихна.
Изневиделица момчето стана и й предложи да седнат да хапнат нещо, но тя като че ли се натъжи още повече и каза, че не си носи пари.
- Не се притеснявай. Ще те почерпя – нали за това са приятелите! (малко прибрзано, а хД) – и усмивката му достигна ушите.
- Аз – приятел...- и още една сълза се стече по бузките й, но явно беше от радост.
Стана и прегърна Ямато – той се изчерви и откликна на прегръдката й. Двамата тръгнаха през парка и накрая стигнаха до едно малко ресторантче за бърза закуска. Настаниха се на една от масите до празорците, която имаше изглед към главния път и мола. Поръчаха си шейкове и по една порция рамен.Хината ядеше доста бързо, сякаш не бе яла от два дни. Ямато ни най-малко не се притесни, даже се усмихна.
Подхванаха темата за историите си. Пръв беше Ямато – той газа, че е син на управителя на концерната “Тойота”.
- Произхождам от заможно семейство, но това не ме вълнува особено. – подхвана момчето.- Майка ми е съдружник на една от големите индустрии за производство на текстил в Япония. Стига за мен – твой ред е.
- Мой ред? – нямам какво да разкажа за себе си. Баща ми почина преди 5 години от тумор в мозъка. Лекарите не можаха да направят нищо. В момента живея с майка си – не сме богати, но преживяваме някак си. Тя работи като камериерка в крайпътен мотел.
- Съжалявам за баща ти – каза Ямато -, но нека да не се подаваме на негативните мисли.
Нахраниха се и излязоха. Хванаха един от автобусите и се отправиха незнайно къде...

хахахахахаха
Сатирата ти се отдава обаче, тая глава ми хареса адски много. Спуках се от смях

eлементарно Уотсън.Значи че момчето е високо,стройно но с гърбица или пък върви изгърбено



Beleg тука грешиш....