Нещо, което скалъпих вчера вечерта
Веднъж в една
седемнайстоавгустовска средностатистически гореща нощ.
Под
седемнайстоавгустовската в етап на новолуние едвам видима луна.
На последната
седемнайстоавгустовска минута точно преди полунощ
ми хрумна
осемнайстоавгустовска песен и запече ме гъза.
И сега ме боли
И сега ме сърби
И след като дойде утрешния
осемнайстоавгустовски започващ с болка весел ден.
И сега ми пече
После ще ми тече
Сега след вчерашния
седемнайстоавгустовскивесел ден, през който ти беше с мен.
И шест минути
осемнайстоавгустовски, две'илядиидеветгодишнислед
седемнайстоавгустовската последна минута преди полунощ.
Шест тежки изпълнени с муза
осемнайстоавгустовски минути сдържани
ще отидат в моя стар кенеф и ще изпусна музата си с пълна мощ.
Но сега ме боли
Но сега ме сърби
И след като направих
осемнайстоавгустовския
две'илядиидеветгодишен план.
Ще продължи да пече
И после ще ми тече
И ще се върна аз при теб
и със усмивка ще целуна твойта длан.
И на
петнайсетсептемврийския предполагаемо слънчев ден.
В
две'илядидеветгодишния десети час ти няма да си с мен.
Но в
трийсетипетсекундния момент, в който от нерви запече ме пак гъза
ще си спомня за
осемнайстоавгустовската две'илядиидеветгодишна
дванайсетчасова двайсетминутна муза, подбудена от мъничка тъга...
Сега ме боли
Да, сега ме сърби
И двадесет и две минути след седемнайсти август
аз усещам любовния анален зов.
Но и тогаз ще съм жив
И ще съм щастлив.
И ще крача аз тъй благо през на даскалото прага,
а душата ми ще е пълна със любов.
И гъза ми ще звънти с любовен зов.
П.П.

П.П. 2 Е ще ме прощаваш де, но my FICTION? тва стихотворение не е измислица, всичко в него е било, е и ще бъде напълно реално...
(с едно или две преувеличения)
_________________

Bastor написа:
Силно под нивото си ми момче