Хората не ги е страх да са щастливи - те НЕ искат да са щастливи. Толкова по-лесно е да тънеш в самосъжаление и да обвиняваш другите за своето нещастие , че просто няма смисъл да се опитваш да си щастлив. Т'ва съм го забелязала от отдавна. Хората толкова обичат да са нещастни и да мрънкат на другите за това, тъй че за к'во да рискуват , видиш ли , че като си щастлив и не може да мрънкаш и да се оплакваш.

Много мразя, когато някой слага всички под един знаменател...

E , не е всички - не слагам себе си

Хайде да се направя и аз на компетентен Древните гърци са вярвали, че красотата и щастието се намират в умереността!Даже мисля, че това е мисъл на Аристотел, но не си спомням добре.Смисълтът е, че крайностите не водят до нищо добро!Както някой спомена в началото на темата цаката е в умерения риск.Умният човек мисли за последиците и дали е готов да ги посрещне.Има случаи, когато рискът е оправдан и си заслужава и обратното.Въпросът е да преценим правилно даденият риск от кой вид и да вземем правилното решение.Разбира се винаги съществува варианта, в който не можем да преценим и трябва да действаме като непукистите и да не се ядосваме за нещата, които не зависят от нас.Това беше от мен, дано съм прозвучал умно

Това е голяма грешка, надявам се да не продължиш да мислиш така. Умереността не е нещо добро, по-скоро е нещо като ограничение, ти не искаш да си ограничен, нали?
ако хората не стигаха до крайности се съмнявам че щяхме да се развием изобщо..

ако не друго то поне знам че умереността не е нещо добро, защото го чувствам,
пък ако помислиш също се стига до този извод - с както са свързани "най"-нещата, свързани са с крайности, например силата, любовта, технологията, всичко е свързано по някакъв начин с надминаване на границите на възможното - стигане до крайности - за да си победител трябва да си най-силен - крайност, ако убичаш би направил всичко за другия - пак крайност, за напредък в технологията се изисква разширяване на сегашните и граници - пак крайност.... просто примери де

не се оплитайте в умереността, нищо велико, силно или такова което изпъква пред другите не е умерено, защото умереността = на ограничение, вие не сте ограничени, нали?

Когато не си поставяш ограничения, всичко е въпрос на късмет.
А аз съм карък. Така че предпочитам да се ограничавам според собствените си възможности и от време на време да поемам приемливи рискове, отколкото да се впусна в най-големия хаос в живота си и да излеза от него с голяма дупка на гъза. Защото когато знаеш какви са границите, които можеш да преминеш само в краен случай - тогава си готов да поемеш отговорност за своите действия.

Да си ограничен, не значи, че не си отворен за чужди опит и знания. Значи просто, че мислиш, че познанието ти за себе си е достатъчно, че сам да правиш изборите в живота си, а не да се лашкаш между чуждите граници. Разбира се поради нечия сравнително логична идея "да си ограничен" значи да си тъп.
Иначе ако знаеш как да си направиш живота перфектен - ти можеш да го направиш и в рамките на тези граници, които сам си поставяш. Ако не знаеш - само сваляш ограниченията и чакаш някой друг да ти дърпа конците. Опитваш се да бъдеш "непредсказуем"... само защото някой ти е казал, че да бъдеш "непредсказуем" е хубаво нещо - ти се опитваш да го направиш, а не го правиш...

Затова бих се съгласил, че умереността е нещо хубаво. Защото е верно, че от опит глава не боли, ама дозата прави отровата. И затова всичко е добре в умерени количества. Всъщност ако питате мене най-боли глава от опит, ама тва е друга тема.

Това е за ограниченията, които сам можеш да си поставиш. Ако говорите за чужди граници - е тогава няма кво да си говорим, то е ясно, че трябва да си доста тъп, за да оставяш други хора да ти определят границите. Но пък... понякога "неограничените" хора това правят...

нее нямах предвид кой е тъп или умен с думата "ограничен", е може би само като закачка

имах предвид че точно като си надминеш тая своя граница, тогава стават интересните неща, там е силата и развитието, естествено че можеш да останеш с дупка в гъза, ама може и да спечелиш, докато ако се страхуваш от риска и от дупката в гъза, със сигурност няма да спечелиш,
нали знаете - който рискува може да спечели може и да не спечели, ама който не рискува, е той никога не печели

почвам да обичам метафоричните примери, гот са, ето един - в играта на табла се печели и губи, има шанс да загубиш щото се хвърлят зарчета, но ако си добър играч, можеш да спечелиш дори с лош късмет от зарчетата, но ако не почнеш да играеш табла е тогава само може да гледаш от страни как някой друг печели, таблата е живота

Звучи ми познато:

тва филм ли е?

@Frostburn Метафората ти не струва, защото най-малко не е вярна!Предполагам, че Федерер е играл бая табла докато стане ракета номер 1 в света?По твоите думи излиза, че всичко в тоя живот е късмет и прогрес може да се постигне само чрез "неограничено" "рискуване", а усилия, упорство, талант и още какви ли не фактори не съществуват!Твоята теза е меко казано глупава и КРАЙНА, а прочете много добре какво следва от крайностите.

това което не струва, xads, е твоето тълкуване на примера. Таблата няма нищо общо, твоята препратка към Федерер беше потвърждението че не си разбрал бъкел от тва дето казах, защото това което искам да кажа няма нищо общо с играта табла, но има общо с примерът за таблата, който действа като метафора
а "усилия, упорство, талант и още какви ли не фактори" са част от това да "си добър играч", което от своя страна няма нищо общо с това което се опитвам да кажа, и което със сигурност се съдържаше в думата прогрес по подразбиране, но ти явно не си разбрал
прогреса не се постига с неограничено рискуване, а със събкупност от всичко + неограниченото рискуване, то е само част от мозайката без която тя няма да е пълна, сега да не се хванеш да мислиш за примера с мозайката

Защото е лесно и не изисква труд,както и страхът от провала
Други въпроси

Аз винаги рискувам, тръпката си е тръпка, и наистина се чувствам щастлива.
Ако не бях рискувала сега сигурно щях да седя още на село, да гледам замечтано през прозореца и по цял ден да въртя филм след филм...

Е това е и щот си живяла на село...

~Стахът е най-големия враг на човека~
най-големия враг на щастието му, това си мисля, ако не вярвате - казвам и че е от собствен опит това откритие, ако все още не вярвате - не знам как да ви помогна, но вие губите накрая..