Той дръпна силно от лулата, натъпана със 20х екстракт от салвия. Усети слабия й, леко блудкав вкус в устата си. Нейното изгарящо проникване в белите му дробове. Задържа дима колкото можеше повече и накрая отпусна. Пое лулата за втори път и пак смукна.
Усети мравки как пълзят по тила му. Взря се в жаравата в кратера на лулата приличаща на миниатюрно инферно. И изведнъж трипа започна.
Околните форми започнаха да изглеждат ръзмазани и нереални. Придобиваха странна текстура подобна на кръпки. Кръките започнаха да се разнищват. И тези нишки започнаха да се преплитат, като едновременно с това се навиваха в безкрайна спирала. Той усети как от устата му започва да тече фонтан чиста иворна вода. И усети как го обзема ужаса. Тази вода може би бе и душата му. Кой знае. Всичко бе толкова реално. Толкова истинско. По-истинско от онова далечно място откъдето идваше.
Погледна отново към спиралата. Тя се бе превърнала в горска пътека, като през клоните се процеждаха слъвнчеви лъчи. Цареше спокойствие. и уют. Като в обятията на любим човек с който се знаете от години. Той продължи през пътеката и стигна до една поляна. И там видя него.
В центъра на Поляната никнеше величествено дърво със лице на старец. Короната му бе разлистена широко, стволът му бе могъщ. Той усети инстинктивно, че пред него стои Бащата на всички дървета. Създание по- висше от човека, знаещо тайни неасимилируеми от човека с краткия му живот. Нещо древно. И могъщо. Можещо с едно помръдване на корените си да промени съдбата на човечеството. ДЪрвото отвори очи и го погледна. Погледът бе мек и благожелателен, но същевременно леко укорителен. Наведе виновно очи. И попадна отново в спиралата.
И чак тогава забеляза че се е превърнал във сфера. Сфера от светлина. Друго което забеляза, бе че спиралата е гърлото на ръчна месомелачка. Месомелачката на световете. И го мелеше него заедно с много други светли сфери приличащи на него. Души на хора.
"Може би всеки свят е една душа, както всяка душа отделен свят. Това ще рече че понеже светът е обитаван от съзнания с души, то всеки свят душа бе състаен от други души светове."
Усети се как е минал незабелязано през месомелачката и се бе омешал със смлените му себеподобни... Цялата каша се движеше като река. В далечината той видя как се цепи на две.
"Няма да ходя настрани. Ще продължа напред! По средния път. Направо. НАПРАВО!!!! " Продължи напред оставяйки зад гърба си реката от смляни светове- души. И разбра, че е направил грешка. Неговият устрем напред бе забавен. Светът ставаше оранжев. Чувството бе странно. Лепкаво. И изваднъж разбра че е заклещен във гигантско парче кехлибар. Щеше да стои там за вечни времена. Но времето поне почна да тече бързо. Покрай него започнаха да се стрелкат забързани форми. На неземни създания със своите мисли и чувства, със своите малки проблеми. От време на време го гледаха вкаменен във кехлибара и отминаваха.
И изведнъж кехлибарът се пукна. И Той се озова отново на познатия си стол във познатат му стая. Срущу нег се бе надвесил приятеля му "Бавачка".
- Добре ли си подяволите. Почна да се лигавиш, да се хилиш като идиот и по едно време почна да крещиш "ТАТКООООО!!! ТАТКОООО". Сигурен ли си че си добре?
- Леле, ************, това нещо е невероятно. Неописуемо. Впрочем колко време се хилех?
- Около.. Приятелят погледна часовника... - 7 минути. На теб колко ти се сториха.
- Не мога да определя. Викове минаваха като секунди и секунди като векове.
- И сега какво?
- Ще взема да опиша преживяното. Леле и това чудо салвията се поръчва легално в нета... Бах мама му. Ама наистина съм се препотил яко...
и са много добро качество.. ето го сайтчето 
[/center]
