Сред червеите, които ти гризкат останките ли?

Ти си мъртав, кво ти пука?

Именно

целта е да експлойтваш системата на живот тоест матрицата, за да може да приложиш концепта за свобода на практика, а бе системата е далече от перфетктност, ставнително лесно може да се възползваш от пукнатините и

е ок де не е толко лесно, но вапроса е хората да се научат че е възможно
същото се отднася не само за свободата, но да речем и за щастието, само трябва да мислиш там.. 5 години и ще ти хрумне как става

Никъде не може да се намери свобода "в пълния смисъл на думата"... Най-малкото ОСВЕН защото всеки си има собствен "смисъл" на думата, за всеки смисъла най-често включва и нарушаването на чужди свободи...

С нищо Обаче, ако ти в своя полет почнеш (примерно, тъй като решаваш, че можеш да правиш каквото си поискаш) нарочно да се блъскаш в нечий друг, това вече нарушава неговата свобода. За това става въпрос...

за мен свобода е да напиша каквото си поискам в темата
без модераторите да се намесят и със личната си свобода да
истрият мнението ми
нирвана

Важно е да си свободен, дори когато не си.

Така... та кой питаше за универсален отговор?

Важното е да кажеш някоя пълна глупост, дори и когато никой не те пита

Логрусе, понякога трябва да си прост за да разбереш колко просто са устроени някои неща в света... Дракона на нашите мечти очевидно има няква идея, не го карай да се чувства нежелан...

Добреееее. За бавно развиващите се (визирам теб Лоргус) и за неразбралите: Важно е да си свободен (поне духовно, мисловно), когато си затворен, ограничен, притиснат и т.н. (тоест не свободен) под каквато и да е форма.

еха драконче, така и не разбра, че няма значение какво пишеш, какво приказваш ... ти си ни оставаш любимец за подигравки

Състоянието на "свободен" не е физически или мисловно обвързано. То е състояние на духа. Тук не се визира "лишаването от свобода" , "робство", или нещо подобно. Когато се говори за Свободата с главно "С" се има в предвид точно това - състоянието на духа. Понеже съм сигурен, че не разбираш - ти изтъкваш очевидни неща, ей за туй аз поне ти се смея. Придаваш си пак важност, сякаш си хванал Платон и Аристотел за мъдете

Тъй - не може да си свободен и не-свободен едновременно. Капиш ? Подобен род "парадокси" , в кавички защото реално не съществуват, са игра на думи. Те идват, като определение, отвън навътре. То е "силово" и не е "истинско", защото понякога средата се опитва да те промени и да ти наложи чужда/допълнителна самоличност, с която да те постави в желания от нея "Ред". Да те вкара в системата, един вид. Затова истинското познание за себе си идва от вътре навън, дори и когато на пръв поглед изглежда, че се случва обратното.
Сега ще ти пусна мухата - кой определя наистина (хъх) кой какъв е? Ако аз определям себе си и решавам дали съм свободен или не, е едно. Две, ако определя някои друг. И вече стигаме до задължителния конфликт - можеш ли да бъдеш свободен, когато някои друг те определя като "не свободен" и доколко въобще твоето лично усещане за "Свобода" е свързано с това на "другия" ? Конфликтът е, че докато другият може да поддържа всякакви илюзии, как "другият" е свободен и/или не свободен, то твоят "Аз" (насочено към теб) не може. Пробвай, ако не ми вярваш Помисли си първо за какъв се имаш, изложи някакви доводи. После пробвай да мислиш върху себе си обратното, изложи нови доводи. После пробвай да разсъждаваш как ти си от една страна свободен, а от друга не и как така твоята "свобода" не те прави "Свободен". Възможно е да преминаваш от състояние в състояние, но не и да си двете едновременно. Освен, пак повтарям, ако чуждата преценка, не е по-решаваща от твоята собствена. Тогава на каква основа градим "силата" на тази чужда преценка. Не може да е всяка, нали?
Също така, защо можеш да кажеш за някого, че той е "свободен и не свободен" , а за себе си никога не би могъл да си помислиш подобна глупост ? Елементарно - защото изпитваме чувството за "сила" определяйки какъв е другия, независимо, че може да дрънкаме потресаващи глупости, важното е че ние "решаваме вместо него" . Нашите решения може да са нелогични, глупави, изсмукани от пръстите и тн., но хората са склонни да приемат, че света е такъв (тоест тук вкарваме следното равенство "светът=другият") какъвто те си го измислят. Другите са това, което ние искаме. И чувството на "слабост" когато трябва да определим какви сме ние. Слабост, в онзи смисъл на думата "шоколадът ни е слабост". На нас ни е слабост какво точно сме ние, защото касае нашето его, "аз"-а.
и тн и тн
дерзай, малко гущерче ... дерзай да пораснеш голямо и да можеш един ден да полетиш ... ако не ти скършим крилцата, преди това ... разбира се

За където си тръгнал, Лоргус, аз вече се връщам. Не откриваш топлата вода (нито пък аз). Изписа сумати размишления уж са твой, а само да покажеш, че си прочел някакъв учебник или статия по психология. И какво? Всъщност не написа нищо. Това което аз синтезирах в едно изречение ти го разтегна в много повече, а можеше и да продължиш да си разтягаш локумите. Но нищо. Ти си философ, четеш Платон и Аристотел.

Върни се на горния ми пост и го прочети внимателно. Току виж чатнеш какво съм написал.

последното ми мнение по философските въпроси е че всичко е state of mind, начин на възприятие, който е изцяло наше дело и можем да го променяме когато си поискаме, баш практичното приложение на теорията за това че мозъкът ни изгражда реалността такава каквато е (да можем да променяме реалността)
всъщност реалността не е никаква и това е големия трик, ние и придаваме значение, тя не съдържа такова по природа
вземете събитието "риба плува" - това е толкова грешно, а "риба плува бързо" - е дори по-грешно
рибата не плува всъщност, камо ли с някакво определение за скорост (това е субективност) или каквото и да е определение, просто ние го възприемаме по този начин, и ако променим този начин - променяме реалността, не ми се обяснява защо рибата не плува и що повечето неща в живота ги възприемаме грешно щото си е бая дълго а вече не ми се пишат дълги философски постове, пък и хората трудно ще видят разликата между законите на физиката(които са непроменими) и самата реалност като цяло или части от нея (което вече е менимо)

това се однася и за свободата, а и е доста универсално в същност, ако го разбереш и успееш да приложиш няма да ти трябват хилядите други евентуални решения и теории които толкова отчаяно се опитвате да създадете (отчаяната част не я забелязвате : D ) и след това фейлвате тайно

та това всичко е пряко свързано с заключението, че ние не можем да бъдем свободни нито да бъдем не-свободни, ние просто сме.. останалото си го създаваме... ако искаме, някои каза че техниката е да си свободен дори когато не си, аз казвам че техниката е да си нито свободен нито не-свободен, а просто да си

ае стига толко че да не се върна назад по пътя на търсенето на пътя по който вие все още вървите или ще вървите (или не), щото тоя път те кара да изглеждаш все едно се правиш на многознайко, само едно нещо трябва да се знае преди да цепиш на страни от пътя - начинът на възприятие трябва да е естествен, това се прави чрез чувстване не чрез мислене/философия