1
Улиците го вълнуваха. Улиците тук го вълнуваха.
Привличаха го не големите пътища, управлявани от времето, псувните и вредните газове, а малките павирани улички, виещи се по-навътре, в сърцето на квартала. Небрежно паркираните до тротоара коли, минувачите, клоните на дървета, които тук-таме цапаха земята с мрачните си сенки... интересни му бяха дори пръснатите по паважа боклуци, шишета от минерална вода, празните кутии от цигари. Би се сравнил с героиня на любовен филм от шейсетте, стига да познаваше такава.
Докато не се запозна с хората.
Беше се разбързал към вкъщи, за да провери резултатите си, но това "разбързване" постоянно го бавеше. Не се притесняваше ни най-малко от изпитите, знаеше, че захапал перфектно и двата, но просто нямаше желание да се прибира у дома. Защото не се чувстваше у дома.
Затова и се шляеше в малките улички повече от всеки друг път. Като усещаше, че приближава, завиваше напосоки и всичко се завърташе. Целият свят се върти, когато си на кръстовище и решиш да поемеш надясно, а трябва да вървиш напред.
А улиците се сменяха, оставайки си все същите. Всеки автор на любовна лирика би продължил в същия дух. Всеки автор на криминалета би настоял за промяна.
Промяната дойде, ала не по нечие настояване. Тя се вмъкна в пейзажа и остана незабелязана до момента, в който Явор излезе иззад ъгъла и пое по нова улица, същата като предишните на вид. На двайсетина метра от него, застанали до висока зелена ограда, разговаряха група момичета.
Подмятаха си реплики почти без значение, смееха се, опрени на циментовия парапет, и някак си бяха едновременно част от фона и нещо различно и необикновено.
Никога не му се бе случвало това - да види подобна компания и изведнъж да изпита желание просто да отиде и да ги заговори. Айде бе, да подхване разговор с абсолютно непознати момичета - това да не ти е 19-ти век.
Вървеше умишлено бавно, сякаш за да се откъсне от това свое аз, което го дърпаше към отсрещния тротоар, но не се притесняваше. Беше му някак вяло, ръцете му висяха свободно в джобовете, не се чувстваше уверен, но не бе и смутен.
В крайна сметка просто спря на метър от тях и подхвърли:
-Хубава улица.
Колкото и странно да му се стори това, разговорите секнаха. Очите се спряха върху него и зашариха по хубавото му лице. Вместо отговор, върху лицата на някои момичета изби руменина, а след няколко секунди всички дружно се хилкаха и споделяха съучастнически погледи.
Каква изненадваща реакция. Нито частица смут не допълваше изражението на Явор.
- Ние най-много си харесваме тази.-рече едното девойче, тъмнокосо и опитващо се да докара малкия си бюст до нещо прилично с много пъчене и много изрязано деколте.
- Но не би било лошо да сменим обстановката, а, Лили?-захили се отново другата.
- Искате ли да го направите с мен?
Ухили се леко и ги изгледа. Не му пукаше какво ще стане. Не го интересуваше дали ще изяде шамар или просто ще го пратят по дяволите. Нямаше чувство за срам, нито за миг, сякаш бе претръпнал след всичките тези години....
Ама и как глупаво звучеше това - всичките тези години. Все едно човек на 15 се нуждае от ново начало.
А момичета отново го наблюдаваха, без да предумат. Нима не бяха разбрали какво се бе опитал да намекне? Всъщност, той самият не бе сигурен как точно щяха да “сменят обстановката” с него. И след като двайсет секунди след последните си думи все още не бе получил отговор, Явор започна да изпитва съмнения.
Трябваше ли човек да обмисля изказванията си? Досега не се бе замислял по този въпрос, а и не му се бе налагало. Сега, с всички тези хилещи се момичета около себе си, които не съзнаваха, че няма полза от предизвикателното облекло, освен ако не се отделят от любимата си уличка, той за пръв път започваше да сравнява. Да сравнява и да прави изводи.
- Охааа! – радостния възглас като че дойде от Лили. – Разбира се, защо да не сменим обстановката... с теб?
- Чудесно, нека се разходим тогава – нова усмивка, в която този път не бе вложил старание да наподобява тези на заобикалящите го.
И в този момент в живота му навлезе още една дама и то във вида, в който майка й я е оставила на този свят.
Изхвърча от най-ниския балкон на сградата, и махна надолу. Дрехи нямаше, а кожата й блестеше мокра на силното лятно слънце.
- Лили, трябва ми хавлия!
- Помоли мама, по дяволите!-извика в отговор момичето.
- Не мога, за бога, гола съм!
"Ама тя е гола на балкона пред мен" помисли си Явор. После разбра, че за нея това сякаш няма значение.
- Добре, мамка ти, идвам, влез в шибаната баня, ще ти донеса проклетата хавлия след минута.
Девойката изчезна в сградата, и Явор мигом съжали.
- Сестра ми, Ирина.-струваше му се, че трябва да звучи извинително, но всъщност тя просто я представи.
- Мда.-рече, без да може да изгради друга мисъл. Всичко друго изискваше висша мозъчна дейност.
- Не се притеснявай, – поде отново Лили – тя е малко...
- КАЧИ СЕ ВЕДНАГА ГОРЕ, РАЗВРАТНИЦЕ ДРЕБНА!
- Идвам ма, идвам!
Ако знаеше, че докато наблюдава тичащото към входа на малкия блок момиче, Ирина бе вперила поглед в него самия, Явор с готовност би обърнал глава. Женските гърди бяха нещо скрито, нещо тайно. Излагането им на показ бе твърде неестествено и грозно като постъпка... или пък не?
- Ей, хубавецо!
Тя говореше на него. Волята на момчето не се подчини. Мокрото тяло на изпадналата в смъртна опасност заради липсата на хавлия сестра отново попадна в полезрението на Явор, ала този път грубо, буквално, с цялата си дързост и подчинена на красивите му извивки натуралност. Предишния път в съзнанието на момчето бе изплувал образа на речник по испански език с неговия лик, резбован върху дървената корица. С причина, най-вероятно.
-Стой там, непознато секси момче, ще сляза долу след минутка!
"Кво?" беше първата му, тиха умствена реакция. След това съзнанието му прехвърча стихийно към кратък анализ на думите й. "Секси?" - ама наистина, какво значи тази думичка, секси? Има ли някакво смислено значение? Не значи "хубав" - ебаси грозните темерути им викат "секси". Не беше сигурен какво значи. И все пак му стана някак приятно.
- Ъъ... окей.-не можа да отдели повече от устата си, а девойката пак изчезна навътре.Сестра й влетя във входа, а другото момиче се закиска
- Иринчето върти същия номер от две години насам.... – взе да обяснява то – Вероятно те е забелязала през прозореца на банята, харесала те е... Прави същото, щом забележи хубавец на улицата.
- А ти и сестра й винаги ли сте тук? Признавам, тази гледка бе покъртителна, ала все пак не бих си представил как Ирина моли самото момче да му донесе хавлия....
Явор се чувстваше по-объркан от всякога. Говореше, без да мисли за думите си и дали те звучат на място, или не. Мислеше за себе си и за другите, за своето място в обществото и за речници по испански... с неговия лик, разбира се.
Както седеше вцепенен и зяпаше вратата, тя се отвори и отвън изхвърча Ирина - облечена и ухилена до уши.
Сестра й слезе задъхана след нея.
- Ааа, дочакал си ме.
- Рядко някой си сваля дрехите, преди да сме се запознали.-усмихна й се убедително, без да знае дори откъде идва всичко това.
- Не съм се събличала специално заради теб. Не че не бих го направила.
Погледна я още веднъж и разбра, че говори съвсем сериозно. Това момиче сякаш никога не се шегуваше.
- Дообре, прекрасно, како, това е най-забележителната ти свалка за сезона.
- Сериозно, Ирина, как го правиш тоя номер?
Тя се обърна и ги изгледа.
- Абе вие нямате ли си друга работа?
- ТОЙ беше нашата “работа”, преди да се появят ти и циците ти – озъби се Лили, а приятелката й закима с глава като полуидиот.
- Е, да бе, друго щеше да е, ако се бяха появили само циците ми, нали?
Сестринска обич. Явор бе чул за нещо подобно по радиото.
- Ти си на двайсет, за Бога! – разгорещи се Лили.
- Абе, я марш от тука! Марш! Изчезвай, преди да съм казала на мама какви неща държиш под леглото си.
Коктейл от злоба, ярост и срам изпъстри лицето на сестрата на Ирина и с една последна псувня момичето обърна гръб на тримата.
- Хайде изчезвай и ти, бе!
Дръзката приятелка на Лили също побърза да се изнесе. Ето, че и вторият натрапник бе отстранен.
- А сега, миличък, – рече спокойно Ирина – започвай да ми разказваш за себе си, че нямам търпение да те хвърля в леглото.
.
Иначе си мисля, че усещам кой докъде е писал от вас двамата, но няма да казвам. Ще си чакам развитието 
.
