Просто имате очквания за нещо,като Технолайз,Лейн или от сорта

Страхотно аниме, всичко се изграждаше някакси постепенно. Толкова много символизъм и екзистенционални въпроси.
Всеки персонаж си имаше опредлена роля.
Страх, разкаяние, страст, надежда, отмъщение, амбиция, саможертва, невинност, любов.
Какво го бяха нахлебили на скучно, защото съвсем скоро се разбирало, че протагонистът е непобедим.
Ролята на Кашарн беше съвсем различна, косачът в един разрушен свят пропит със страх от смъртта.
Въпреки това някои продължаваха да живеят или се примиряваха, а Кольо се опитваше да ги разбере.
Анимето заблестя след като епизодичността му започна да се слива.
Толкова общи идеи бяха предсавени по толкова красив и идеалистичен начин.

Определено принадлежи към "not the usual kind of anime"
И от мен получава 10/10

Ебаси края братче .... аз си викам дъ енд оф дъ уърлд ... па то ... Кашарн избега на некаде и оная мръша остана жива ... нещо не го схванах много много ... ултра странно накрая ми стана ... тоя Брейкинг бос сиг нещо чиповете му се разбазикаха ... в началото нямало да го пусне пък полсе килл Луна Заради графиката и битките 8 му слагам в Листа Но през цялото време филъри и аз незнам защо ... 1 еп интересно други 5 некфи безмислени ... тея герой дето в началото ги показваха ... нещо само това им беше ... сиг са руйнали вече аниуей ... добре беше за убиване на време

имах известни резерви към анимето,но ме зариби...Рядко да ми хареса протагонист толкова много като този...

Е, ако сте очаквали от анимето да е някакъв сай фай екшън с тъпа история сериозно сте сбъркали. Не че историята не е пълното клише, но начина по който е представена си е уникален (може би малко пресилено прилагателно ).
Отначало всичко върви много бавно, мудно, неясно. Всеки би го зарязал, защото чака сигурно някакво безмислено млатене. Замисъла е съвсем друг обаче. Това е едно онези анимета, които не стават за всеки, въпреки че няма нищо сложно в символиката. Даже си е доста просто за разбиране, трябва да си търпелив, за да изгледаш цялото и да схванеш пълноценно замисъла.
Да оставя на страна това, че анимацията си е много добра, също и OST-то. Всеки от главните герои беше напълно различен от останалите и всички заедно пресъздаваха перфектно обстановката на пост-апокалиптичния свят, в който се намират.
Страхотна идея във всеки епизод да се появява по един нов герой и да се види начина, по който този герой се държи в отчаяната обстановка.(най-много ми допадна епизодчето с роботът, който искаше да пребоядиса цял град в бяло) Както отначало всичко е бавно и мрачно, постепенно с появата на новите герои, действието се забързва и започват да се изникват едни картини с цветя и оптимистични персонажи - едни потънали все още в миналото, други все още крепящи се в реалността.
И в крайна сметка ни се изяснява що е т'ва цената на живота в един разпадащ се свят Заслужава си гледането, само ако се издържи на първите няколко супер депресиращи серии. Едно от най-силните анимета за 2008 xD

Никой не е писал тук от 5 години. SHAME!!!!!
Тотален спойл надолу!! (ама няма да го слагам в спойлер тага заради гадния бъг)

-------------
-------------

wtf why didn't anyone tell me that such a thing existed....i feel dumb now :Z

Ще си излея душата супер хаотично, ама карай да върви. Минаха две седмици откакто го завърших, а още съм в п0трес.... То не бяха пастелни красоти, игра със светлината, преливащи цветове, музика, страхотни гледни точки, батъл сикуънси с невероятна сакуга, режисура, изключителен детайл..... много изпипано от естетическа гледна точка. Ето че аниме наистина може да бъде изкуство, само че много трябва да търсиш, докато попаднеш на нещо такова. След края бях като смазан... Всъщност причината да искам да го гледам беше, че много харесвам стила на този Умакоши, който е правил дизайна на Харткеч и Сейнт Сея Омега, на практика е почти същото откъм кяра-дизайн, освен това анатомията рисува супер, най-вече крака и ръце.

Тва аниме прецаква перцепциите на човек - ако видя ръждясало желязо веднага си представям как се разпада и някой ми шепне в ухото "хоробиру, хоробирууууу!!!!" Може би бих го сравнил единствено с дот хак - бавно разгръщане на историята, дълги философски диалози, тотално удавено в музика макар и не на Каджиура; почти нямаше моменти, в които да не звучи нищо; акценти върху на пръв поглед обикновени неща като докосващи се ръце, морски вълни, летящи цветя и др., в комбинация със симфоничната музика на Каору Вада. how awesome is that???? Отначало не ми приличаше много на инуяша, но с напредъка на епизодите се появиха подобни мелодии особено от батъл сцените и една бавна, която много приличаше на темата на Кикьо. Явно не може много да си варира стила, но това като че ли важи за повечето композитори. (Лост Канвъс и то беше с подобна музика.) Една такава тежка атмосфера, всеки епизод бях на ръба да се разплача, без да знам защо. Винаги успяваха да покажат красотата, която заобикаля героите, въпреки цялата смърт и разхуха. След 8-мия епизод с певицата Джанис вече бях тотално погълнат. Тоя епизод имах чувството, че гледам аниме клип на Дафт Пънк.

Имаше прекалено много crowning moment of awesome, въобще няма да задълбавам в тая тема. Нещо, което вероятно би подразнило някои хора, да го наречем известна доза чийзинес, понеже все пак сорс материалът му е доста стар, от 70-те. А няма как да избяга от корените си, въпреки че е оригинална история. Например когато всички му крещяха името и повтаряха какво ще стане, ако го изядат; самите роботи, които бяха като тенекии с кабели и ставаха на купчина желязо, като умрат. Ако беше създадено след 2000, щяха да са я киборги, я холограми. Не че ми пречеше, просто се усещаше на места, че някои неща са dated.

Имаше голям акцент върху пейзажите и гледните точки, но не по начинът, по който бакетата го правят. Тук все едно епизодите бяха color-coded и палитрата беше много нежна, топла или студена според епизода, малко ми напомня на фоновете от Юмекуй Мери. Отделно и голям акцент върху тела, бицепси, лопатки, прасци, чатали, ръце, пръсти и т.н. най-вече при мъжките персонажи, а при женските - огромни разпилени коси, които се степят на вълни, цици тук-там, но много рядко. В първия момент като видях Брайкинг бос си помислих я, какво прави Куйна от Ноейн в това аниме. о___________O (само че натъпкан с повечко стероиди). На прегръдките също бяха отделили внимание. Голямо прегръщане на тез бицепси, голямо чудо... всеки епизод.... чак почнах да злобея по едно време.

Луна... the bitch called Moon... ме кефи много. Всички се отнасяха с почти религиозно поклонение към нея, в един момент вече започнах да се чудя дали наистина съществува или е просто метафора за надеждата, или нещо, което хората просто са си въобразили. Представена като божа кравичка и света мъченица, а тя голям кюбей се оказа. В крайна сметка историята не беше толкова комплексна, аз развивах много диви теории. След като препрочетох тв тропите няколко пъти, част от нещата ми се изясниха. Добре измислено беше -- тя е като контейнер, в който е събрана (и заключена) смъртта, но в момента, в който умира, смъртта се "разтича" из целия свят и започва ходенето по мъките. На Люзе епизода беше един от най-хубавите, там с огледалата и тежката реализация, че всъщност го обича...

За анимацията специално ми направи ми впечатление, че не са се опитвали да мамят и заблуждават окото. Там, където я няма, просто я няма, заместена е с красиви слайдове или stills, почти нямаше досадни флашбеци (само към края) или сток футидж, от които да пестят бюджет. И това за мен е по-добрият вариант. Донякъде страда от синдрома на шингеки с неравномерно разпределената сакуга, обаче пък там, където я има.... Превъртах сцените по няколко пъти, за да гледам фрейм по фрейм (thank you, VLC), в крайна сметка приключих анимето с над 2700 шота. Artistic flare = over 9000. Много се учудих, че са му дали В+ за анимация в АНН, според мен трябва да е А-. Ама за техните уонабита-критици е нормлно.

Откъм сеюта имаше добри попадения - Тору Фуруя и Юко Минагучи са много любими. Появи се в един епизод и Акира Ишида като бонус. :3 (Струва ми се, че вокалната част от темата на Луна я пее Юко Минагучи, ама може и да не е тя. Трябва да потърся инфо за оста после ако не ме домързи, да видя дали някъде са писали коя е, но ми прилича много на нейния глас.)

Анимето като цяло е странно. От онзи тип е, при които никога не знам какво да очаквам (само едно нещо към края успях да предвидя). При някои анимета гледам и всеки епизод е тъп, а вече като наближи края и си казвам, че СЕГА вече трябва да се случи нещо интересно, за да има поне едно redeeming качество сериала, но реално каквито и чудеса да се случат в този последен епизод, нищо не може да оправдае пропиляното време с тъпите 25 епизода преди него. Кяшаан е точно обратния случай - няма някакъв силен край с гръм и трясък, а вместо това всеки епизод е като последен, все едно го му гледах 24 различни края. И така в един момент вече изобщо не ме беше грижа как точно ще свърши, както бях с мадока - можех да спра да гледам до пред-предпоследния епизод и никога да не го довърша, без това по някакъв начин да промени мнението ми за него. Но определено не е от тези, които се иззяпват за половин ден, защото човек ще се отегчи. Аз гледах по 1-2 епизода на ден макс.

[рант]Най-тъпото е, че стои на харда ми от 3 шибани години и все го заобикалям, за да довършвам някакви боклуци от сезона и да си пълня мала с единици и двойки, а после да се оплаквам по разни форуми как вече няма нищо, което си струва да се изгледа.... И таз мойта пуста комплетистка мания никак не ми помага. Май трябва да последвам примера на велуш и да се науча да ДРОПВАМ, едва ли е чак такъв грях. Сериозно трябва да си отсея приоритетите - ще мога да видя максимален брой различни неща. За 24 епизодно аниме, което довършвам насила, ще мога да видя по един епизод от 24 различни сериала, от които все 2-3 ще ми харесат. [/рант]

Сега почва голямото търсене на подобни неща.

Подобни неща за мен са отново сериали които са епизодични с философски привкус - Kaiba, Kino no Tabi, Mushishi, Ergo Proxy, защо не Haibane Renmei и Galaxy Express 999 (филмите), че донякъде дори и Texhnolyze.

Тези се сещам за момента, нямам време да премина през целия си лист в сега, предполагам че по-голямата част си ги гледал...

Защо никой не брои Jinrui wa Suitai Shimashita за философски...аз такива дълбоки неща виждам в него ?

Към горните бих прибавил Aru Tabibito no Nikki, Katanagatari, Bounen no Xamdou (с някои уговорки), Dead Leaves, FLCL, Memories, Tenshi no Tamago, Paprika, Nekojiru-sou...

Пък може и да се сетя за други после...

Ксамдо го гледам в момента, хах
Но повече ми прилича на еврика 7. Като че ли няма много такива. Сега ще има да гледам кяшаан и да му се радвам поне 1-2 години, докато ми писне. После ще изчакам малко да го забравя, за да го гледам пак.

Може да пробвам някои от другите, макар че повечето са гледани

rurien, аз бих ти препоръчал да погледнеш ОВА-та Casshern: Robot Hunter, който е само от 4 епизода. Определено не е на същото ниво като Casshern Sins, но дава интересен бекстори на персонажите и в известен смисъл е любопитно да се види как се е развил франчайза.
А сега даже видях, че са преди година са качили по тракерите Shinzou Ningen Casshan (1973), което преди време доста го търсих и ще си го насроча за гледане.

И понеже стана дума за препоръки, мога да добавя и Night on the Galactic Railroad, който, макар и детски, се оказа доста тежък за гледане (по подобие на Tenshi no Tamago) и определено си струва, най-малкото за да се види историята, по която има толкова много референции в други анимета.

@posteriori -- Да, и него ще видя, мерси
Свалих го, ама чакам малко време да мине от сериала, да не се пренаситя и да си почина психически :Z
Мислех си даже и за оригиналното аниме, щом е за него мога да направя изключение за vhs сорса... XD Въпреки че изглежда малко... hard to enjoy може би. Но нищо, интересно ми е да се тествам и да си видя реакцията. It's gonna be a challenge