Беше доста интересно-тъмната страна на японското общество.
Идеята за единност от една страна е хубава,но от друга страна личността на човек се загубва,сливаш се с масата.Макар че за някои хора това е добре дошло-хората които нямат възможност да изпъкнат с нещо,да се откроят,да променят живота си предпочитат да са сред други като тях.А някои просто не издържат и откачат и/или се самоубиват.
Културите ни са много различни,затова няма как да разберем точно как мисли един японец и какво го кара да мисли по този начин.Поне аз немога... .Не казвам че не ми е интересна културата им, напротив ,те са народ с много богата култура и история.И завидното е , че и в днешно време те развиват своята култура , до някаква степен я нагаждат с изискванията на новия,развиващ се свят.Макар, че културата която са трупали в продължение на дълги векове ,ни изглежда най-малкото странна даже на места абсурдна,то за тях е начин на живот.И някой по-горе беше казал ,че самоубийствата най-често са от невъзможността на индивида да се приобщи и да приеме тази култура.

Наистина много интересна тема,много нещо може да се изпише по въпроса(от хора които знаят какво пишат, а не като мене разсеяни )

Ми в кръга на очакваното беше, поне за мен. Най-тъпо ми звучи това да ти правят мръсно на работата - е там където си изкарваш хляба не трябва се правят на дечковци. Това за майките също е голяма простотия. Предполагам че от този начин на живеене у хората се зараждат комплекси...

а замисляли ли сте се за вариянта че отнощението към чужденците е различно не просто защото СА чужденци, а защото не мислят като японците
чудя се тези чужденци които са имали лошия късмет да се родят извън япония но с доста близко до японското съзнание (което си е бая рядкост очевидно), дали имат шанс да се внедрят достатачно ако си го поставят за цел и са решили че мястото не им е баш в родината (и са достатачно наивни че да пробват )

О, да факт е, че има чужденци, които са се внедрили...айде не напълно, но доста здраво в японското общество. Разбира се японците винаги ще гледат на тях като чужденци, но самите те си се държат като японци, до известна степен мислят като японци и поне по-близките им хора може би дори се и държат с тях като с японци. Но това са наистина страааааашно редки случаи. Няколко десетки, най-много стотици да са. Определено един чужденец няма как да се превърне в японец, но с повечко усилия и вътрешна нагласа има поне шансове да изпита културата им.

Ам.. съжалявам че трябва да повдигна въпроса отново, но ми стана неприятно как оплюхте мнението на гайкокуджин, което напълно съответства с моите наблюдения. Съгласен съм, че в Япония е доста чисто на места, но пък мисля че е абсурдно как псувате мръсотията в България и се превъзнасяте по Японската подреденост и чистота. И все пак за Safiir, Русе и Варна са също толкова чисти колкото частта от Осака, която съм пообиколил. В Токио не съм бил но бих предположил, че ситуацията е подобна на тази в Осака. И тя въобще не може да се сравнява с Берлин или Хановер, че дори и със Сеул. НЕ казвам че не е чисто, казвам че не е нищо особено - няма много боклуци, но ги има. Също така, за стандарта на живот - да, получават повече пари, електрониката им е на цени малко по-скъпи от тези в България, дам ПО-скъпа е, не си правете илюзии. И въпреки че отношението заплата/цена на електроника в Япония е къде-къде по-добро отколкото в България, смятам че е глупаво да се определя от него стандарта на живот, предвид че човек си парите, които човек дава за електроника са малка част от парите, които харчи като цяло. А за другите методи за харчене на пари сравнението е доста по-различно. В супермаркета близо до университета един резен диня (около 1/6-1/8 диня) струва 400 йени (около 6 лева). Сравни ми това с цената в България. 400 грама домати са пак 6 лева. Една ябълка е 1.50 лв. Но пък не всичко е толкова крайно, просто плодовете и зеленчуците са неоправдано скъпи, предвид че са пластмасови и безвкусни, но явно японците не протестират. Месните продукти - шунка, разни пилешки неща са на цени 3-4 пъти по-големи от тези в България, но пък млякото, ориза и разни типично японски храни са 1.5-2 пъти по-скъпи отколкото у нас. Така че за да ядеш разнообразна храна стандарта на живот е сравним с българския (под български имам предвид този в София, защото не съм икономист и не знам какви заплати получават хората в другите градове - имам наблюдения само относно София). Но пък храната, както знаем не е всичко. Трябва да можеш да се разхождаш насам-натам, при което стигаме до градския транспорт, от който бях потресен първите дни. Билетче с автобус за разстояние от сорта на студетски-цум е около 4 лева, билетче за монорейл за разстояние от порядъка младост - обеля е 6 лева. Билета за шинкансена токио-осака е над 250 лева отиване и връщане, автобуса е около 180. Това, което е сравнително на приемливи цени са влаковете и то само когато разстоянията са наистина големи и ще ти отнемат повече от час с колело. А пък за наемите няма смисъл да си говорим. Хубавото в София е че можеш да си вземеш апартамент под наем в обеля и за 20 минути и левче с метрото да си на цум. В Осака ако наемеш апартамент в центъра 300те хиляди средна заплата ще ти се видят като 100те лева пенсия на баба ти, а пък ако избереш някъде в покрайнините ти се очертават 2-3 часа на ден пътувания с неособено евтиния японски транспорт.

Но да, статията не беше за сравнение между стандарта на живот на българите и японците. Не казвам че японците живеят в мизерия, но не виждам защо си мислите че българите живеят супер по-зле. Смятам че нещата са сравними, японците ни водят, но не с толкова колкото се опитвате да го изкарате. Иначе поздравления за статията. Нещата, които съм забелязал засега напълно потвърждават това част от това, което си написал, други неща, които си писал ще ми трябват доста повече години наблюдения за да мога да преценя, но предполагам са доста верни. Хубаво е да се отърсят хората в България от идеализирането на всичко що е чуждо :]

Много хубава и интересна тема . Аз искам като стана малко по-голяма да замина да живея в Япония. Още от малка си го мечтая, а и с аниметата желанието ми се увеличи още повече. По-добре е така в Япония, защото тук в България е много по-зле. Няма ред и с чужденците не се отнасяме добре. Бих живяла в Япония

Тези ти мисли се дължат на тяхната самопропаганда. Може би си мислиш, че знаеш нещо за тяхната страна, култура или за японците като цяло, но реалността е съвсем различна. Мои познати са ми разказвали изключително гадни истории, а самият аз съм се сблъсквал с някои много грозни моменти, които дотогава не ми бяха познати и страшно много ме нараниха. Така да се каже, чувствах се предаден, защото и за мен беше нещо като идеал...
Както и във всяка друга страна, така и в Япония има още много какво да се желае. Аниметата ги остави. Там нито приказват правилен език, нито показват част от тежката действителност. Имаш ли представа за това колко японците обожават клюките и интригите, например?
Ти като си момиче, два пъти по-зле. Ако си мислиш, че в България половината момчета са смотаняци или лицемери (и няма да сгрешиш), то в Япония са пълните боклуци. Представи си жена, която носи супер тежко и 10 момчета я гледат? А относно онези тенденции да се правят на педали... това май по-добре да не го засягам.
И накрая - ако си видял един японец, видял си всички. Тези хора сякаш не притежават емоции. Вечно носят една маска на лицето, която винаги е под формата на усмивка. Не знам просто как успяват да я поддържат през цялото време. Не се ли уморяват вечно да играят. Е, и тук ги има много такива (мразя такива хора), но какво да се прави...

Обобщение: Бъди реалист малко повече. Съжалявам, че го казвам, но по-добре да го разбереш отсега, отколкото да бъдеш ужасно разочарована в бъдеще.

Ами на мен Япония винаги ми е харесвала. Може би е така, но това са си различни хора с различни разбирания. В България не е много по-различно. Япония си има и лошите страни, но и България не остава по-назад. В България също хората са толкова еднакви. Отдавна съм се разочаровала от България и Япония едва ли ще ме разочарова повече.

Решението си остава за теб. Аз само се опитвах да те предупредя. Дано пък извадиш късмет, за разлика от мен.

Ае да ти кажа, аз очаквах да е далеч по-зле отколкото се оказа. Че си имат много проблеми - имат си. Но поне за момента живота в Япония определено повече ми харесва от този в България. Естествено това много си зависи от човека. Имам една позната, която не може да ги понася японците. Супер много я дразнят. Въпреки, че е решила да си кара докторантурата в Япония. Тъй че не може да се каже дали ще ти понесе Япония без да отидеш да поживееш.

Стиа си се обяснавал, ми давай снимки. :-0

Сигурно си прав. Докато не го видя със собствените си очи, не бих взел някаква конкретна позиция, но много хора тук се самозаблуждават прекалено много, та исках малко да им сваля представите на земята.

Ехем, напоследък съм настроен на тема образование, а и забелязвам, че и по медии, и общо взето навсякъде около мен се обсъжда доста, тия дни~/седмица особено. (не говора за образованието в България, а за образованието като цяло). Та въпроса ми е: домашното обучение (или home schooling-a, което звучи доста тъпичко на англ. , neva mind xD) наблюдава ли се в Япония? Разрешено ли е? И ако да, до колко е разпространено и какво е отношение на обществото спрямо тези семейства? (предполагам не добро :-0)

Принципно мога да гугълна, ама сега ме мързи (а и нема време де) + информацията кой знае дали ще е достоверна.

Имаш предвид деца, които не ходят на училище, а учат само вкъщи ли? Ами принципно до 9-ти клас обучението в училище е задължително, тъй че до тази възраст home schooling-а би бил нелегален. А дали съществува в Япония...нямам представа >< Предполагам, че в някои екстремни случаи като например ако детето е болно и не може да ходи на училище...но принципно ме съмнява да е често срещано явление.

Аха, начи може би нямат такава наредба....В някои страни има и е позволено. Например в Щатите е доста разпространено и си е легално. Карат се в последствие някакви изпити и ти издават диплома/сертефикат (всъщност гледах за такива български семейства, които обучават децата си тук, дават им да правят някакви тестове и ги пращат в Америка да им ги оценяват :-0) . Иначе в България също няма наредба и ако не си пращаш децата на училище, ти лепкат некви глоби (или би трябвало, нещо ме съмняват), но мисля че може да се учат в домашни условия и после да се явяват в училище само да ги изпитат (задочно един вид).


п.п.I. Как да е. Мерси за отговора. ^^
п.п.II. Дуд-а над мен -> solecito: е баннат направо