Тъмно е. Само синята неонова светлина, излъчваща се от уредбата разрушава непрогледността на мрака. Прави стаята и всички предмети в нея нереални. Омекотени. Въздушни. Нежни. През прозореца долита шума от преминаващите автомобили. Постепенно заглъхва и отнася със себе си света. Стаята, обляна в синя светлина е изолирана. Недостъпна.

Тихо е. Момчето и момичето са опрели челата си едно в друго. Тя отваря очи. Той е плашещо неподвижен. Чувстващ. Тя се опитва да прозре през затворените му клепачи. През плътта му. Любовници. Опознаващи се. Откриващи се. Светлината хвърля магията си върху телата им. Голите й крака са съвършени. Цялото й тяло е друго. Ново. Тя гледа. Усмихва се. Изучава тази игра на светлината.

-Обичам те.
Гласът му е много тих. Тя настръхва. Болка. Някъде дълбоко вътре в нея. Замайва я. Поглъща я.
-Обичам те.
Горещ дъх. Трудно й е да познае гласа си. Дълбок. Женствен. Крехък в своята отдаденост. Силен в своята категоричност.
-Това е единственото сигурно нещо в живота ми.
-Страшно е.
-Знам.
-Ти ме плени.
-Страшно е.
-Знам.

Тишина лежи между думите. Тежест. Искреност.

Двамата отново допират чела. Преливайки един в друг. Залепнали. Единствената светлина в стаята идва от притихналата уредба. Неоново синьо. Утрото наближава безпощадно бързо. Откраднатият момент изтича. Любовниците трябва да се разделят. Трябва са безчуствени един към друг. Трябва да скрият любовтта. Оставят я. Тук. В тази стая. Тя ще ги очаква.

Той отключва вратата. Тя е готова. Облечена. Излиза на студа. Сама. Незащитена. Поглеждат се за последно. Няма думи. Няма любов.

До следващата им среща...

много е хубаво, поне според мен де

Не е лошо... Но до като го четях ми беше адски тъпо и си задавах въпроса "уот дъ фък е направило момичето". Каква е тая е абаротна? Ние нямаме ли си "з"? "Чуства" има леко друг правопис.
Като цяло на мен ми беше тъпо, като го четях, но има нещо хубаво в него. Не е хубаво според мен.

Добре. Приемам. Поправих грешките.

Ъъъъъ .... опити за нещо , което можеше да стане мн по-добро , ако се беше постарала малко повече. Опитвам се да ми хареса , но ... честно , замисли се дали всичките тези кратки изречения не идват малко в повече , защото си попрекалила.