Горда съм от миналото на България, когато е била велика, мощ, от която са се страхували доста народи...сега .... лайк, понякога съжалявам, понякога ми е кофти, понякога ми е все едно, че съм българка...положението сега е жалко...В сравнение с предшния си статут, България със своите гадни дребнави прости хора, които само гледат да излъжат на дребно, е едно близко подобие на държава от третия свят -.-

2ри отговор...добре, че имаме велико и предизвикващо възхищение минало, иначе щях да съм последния отг...

По този въпрос, на свестния отговор ми е дал един помак в ютуба, от тия дето се турчеят и псуват българите. Като го попитах, що още е тука, като ей къде е границата, ми отговори:
"Родината си е родина, и не я избираш ти."

Горд съм да се нарека българин!

не мога да се гордея с нещо което е под всякаква критика..

Вторият отговор. Не се срамувам, но не мисля, че имам причина да бъда точно горда, че съм отрасла в общество с абсолютно преобърната ценностна система, което не признава авторитети, което не търси начин да се оправят нещата, а търси оправдание защо аджеба са такива, търси виновен (винаги е някой друг)... Всеки чака някой друг да направи нещо, а и, разбира се, защо да си дава зор, като няма да спечели нищо? Че нали само наивните глупаци правят нещо без изгода, а пък ние не сме такива я - изпечени тарикати сме... Жалко е
И най-жалко е, че това положение си е обществена тайна - всички го знаят, всички се оплакват от него, обаче никой нищо не прави... Знам ли, някак си трябва да се промени самата народопсихология - по някакъв начин да се накарат хората да се откажат от навика да мразят всеки, който е или се опитва да бъде над тях и да се амбицират те също да постигнат нещо. По-строг управленчески режим, може би? *свив рамене* Не че от позицията си на типична тийнка имам знанията и стабилната представа за света, за да измисля тоя "начин" де, но определено имаме нужда от смяна на самата форма на управление. От сегашната и още два века да се оплакваме, нищо няма да се промени нито в нея, нито при нас.

Ай оставете поп Кръстъо намира, а?

Не се гордея, но не се и срамувам. Приемам го. Знам, че сме сервилни, знам че само назад гледаме, ама сме си наши. А и не мога да кажа, че ме е срам, защото държавата и обществото от българи, в които живея са ме направили такава. какво, и себе си ли да не харесвам?

аз съм горд с това, което съм станал в България, горд съм с бълграсият народ и как е оцелявал през вековете, но не съм горд с тези които ни управляват !!!

Обичам РОДИНАТА, Мразя ДЪРЖАВАТА !!!

Най-вече се гордея, че съм Българин, защото държавата ни е съществувала близо 13 века (нали... официално ) и независимо какво казват хората, ще продължи да съществува...

Това казвам засега... След време може и да добавя...
че ми идват много неща на ум...

Ами не, не съм горд. С какво да се гордея? С постиженията на предците ми, от които е останал само споменът? С личности чиито дух и идея са изгубени преди близо век? С това, че съвременните млади хора се гордеят с това, че са набили накой, наругали са учителя си, напсували родителите си, надрусали са или са се напили като свине и след това са правили простотии на поразия? С това, че в училищата ни можеш да се научиш предимно на простотии и лошо поведение? С това, че нямаме нито един честен политик? С това, че съм жител на най-западащата "европейска" държава? С това, че работя за жълти стотинки и никой по света не зачита съществуването ми? С красивата природа и нейното унищожаване? С прекрасният ми роден град-европейска столица, който е по-зле от африкански град в много отношения? С ужасният манталитет на народа, който ни дърпа все по-надолу? Ако това са поводи за гордост, то явно аз съм някакъв объркал се човек. Има едно единствено нещо което ме кара да се гордея, че съм българин и това е факта, че съм наследник на една велика нация, но дотам, защото тази велика нация се самоунищожава с всяка изминала година, което убива всяка капка гордост у мен!

Една от причините да се гордея с народа си и званието българин!

И да...и не...пф Радвам се,че предците ми са постигали големи неща и тн или пък българската история,но...тия неща са вече минали...Е...да се гордея? Има ли някъкво значение всъщност?Каква полза имам от това и с нещо би ли променило нещата ако просто се гордея със страната си.Така или иначе нищо друго не съм способна да сторя... Има ли значение и за огромното обкръжение от простаци,в което се намирам,чиито единствени неща,с които се гордеят е колко са се напили през последната нощ,надрусали,набили някой и тн?
Да...гордея се с миналото на нацията ни,но...до там Ем дано се случи нещо което пък да промени,мнението ми >.>

Горд съм че съм българин, ама като знам, че се самоунищожаваме направо ми се доплаква.......

Яко е, че има хубави постове. Хора мислещи реалистично и гледащи критично на родината ни. Иначе с колкото и големи букви да напишете "България над всичко" или "Горд съм, че съм българин" и т.н., няма нищо да промените. България няма да стане по-велика. Някога е била, но няма смисъл да живеем в миналото, на една велика държава (империя.... някой се поизхвърли малко по-назад).Ако не се оправим настоящето и осигурим славното и велико бъдеще, то миналото е нямало значение.

Няколко велики индивида не правят един народ велик.
За нас няма път,няма бъдеще,няма надежда.Не сме веилики,не сме специални - изглежда няма и да сме.
Коронясани с отчаяние,вечно търсещи кого да обвиним за собствените си грешки...и пак ще кажем "България над всичко!" все едно наистина го мислим.И дори "на ръба на пропастта" пак ще намерим сили в себе си да бъдем лицемери и егоисти,и на всичкото отгоре ще бъдем и горди!Плюя на тази гордост.

а защо трбва да чакаме да ни признаят за велики заради няколко човека защо не се опитаме да бъдем велики както са направили тези няколко човека или поне да опитаме