току що изгледах филма.. не беше толкова хубав колкото си мислех. В тази област просто няма по-добри от руските военни филми безспорно. (макар че някой немски много ги конкурират...немски/руски военни филми си поделят първенството)
Е може би защото бях в такова едно чуствително настроение най-накрая ми стана толкова тъжно
Филмът имаше много недоизпипани моменти, но като цяло не съжалявам, че го гледах. Сега трябва да поотпусна с малко комедийка, че просто няма заспиване. Знам, че посланието беше такова, но много по-оригинално и по-небанално (и не толкова тъжно най-вече
) щеше да бъде,
ако двамата се бяха срещнали като старци, а не той да умре.
ПП: не мога да не добавя, че по-малкия беше такъв сладур, просто *dreamy* *въздъх*. Постоянно въздишах по него, ето още защо не съжалявам, че го гледах
