Mephisto написа:
Ето един човек, на когото му е "останал горчив привкус от морската вода". :D
Въпросите ми са за интерпретацията на изкуството.
Профанистичното повърхностно "четене" на картините интерпретация ли е все пак (макар и маргинална), или всеки опит на неразбиращ да интерпретира изкуството безрезултатно е всъщност обида за автора на творбата? :wink:
тва сигурно е най-дълго мисления отговор на планетата, ...XD
та така... за да ти отговоря, бих искал първо да разгледам изкуството, или по-скоро функцията на изкуството като такова, и на твореца, съответно, за да мога да стигна след това до "профанистичното четене"...
значи, започваме с уговорката че да определиш
функцията на изкуството е мoже би най-невъзможното и безсмислено нещо на света... за това следните размисли са по-скоро песъчинка на плажа, отколкото монолитната скала, около която се върти теорията.
една от функциите на изкуството, и според мен една от по-съществените функции (която при достатъчно дълбок размисъл почти изчерпва изкуството като такова), е да извисява. да приближава човек до божественото, ако щеш, до това което е над и отвъд посредствеността на ежедневието. защото именно творчеството е израза на тази "извисеност" у човека и посредством акта на създаване човек сякаш надраства собствената си природа на творение и се превръща в Творец, и това неминуемо води със себе си една екзалтираност, една забрава на ежедневието, едно откъсване от посредственото (помисли за който и да е велик товрец, било то художник или литаератор и ще разбереш за какво говоря...). и доколкото творенето, по думите на не един поет и художник, е именно това доближаване до божественото, именно това извисяване, това моментно задоволяване на изначалния копнеж у човека, то неминуемо и възприемането на изкуството на свой ред също носи частица от този заряд. защото, ще се съгласиш, всяко едно възприемане на едно произведение на изкуството е своеобразно пре-създаване, в един момент всеки от нас се превръща в Творец (и какво по-прекрасно от това да бъдеш ти самият Шекспир, макар и за един сонет...) и на свой ред къса оковите на земното и на посредственото (тази дума май я написах хиляда пъти вече), оттук и клишираните до неузнаваемост сентенции че никой човек не може да прочете една и съща книга два пъти и проче...
но, тази трактовка на изкуството излага и един друг проблем, а именно - този за самодостатъчността на изкуството. защото, според мен, наистина стойностното изкуство не се прави за другите - то не е подчинено на публиката, на читателя или на зрителя в галерията. то е подчинено на онзи глад, на онова изначално чувство на неудовлетвореност, което преследва всеки човек на изкуството, и именно за това, разбира се, е тежко и трудно смилаемо, особено за не кой знае колко културния човек. но това по никакъв начин не е обвързано нито с автора, нито с този, който съ-преживява творбата, с "истинския" зрител...
а доколко всъщност е възможно въобще едно четене на високо произведение на изкуството от плебса, еми в контекста на по-горните ми думи може би донякъде... виж, сега без да искам се сетих за началото на едно произведение на О. Уайлд (не помня вече кое... знам само че не The Importance of Being Earnest), в което главния герой говореше за Шопен, ако не ме лъже паметта, и за удивителния ефект, който би имала неговата музика върху простия човек, неспособен да изпита в живота си възвишените страсти и терзания, достъпни нему единствено именно чрез тази музика, която той би слушал в захлас. може би наистина в един момент, а всеки би се съгласил, истински стойностното изкуство има този потенциал, творбата се явява един мост към възвишеното за бедния духом? може би, макар и привидно недостъпен, един шедьовър на класиката наистина разкрива, дори на един прост човек, красотата на Битието, дълбочината и безкрайността на човешката природа...
но да, аз всъщност съм един безподобен сноб, който всъщност не вярва "в доброто и в човека, в романтиката, в празните копнежи" и мисля че едно наистина профанизирано четене, както ти самият каза, е най-честия резултат от сблъсъка на плебея и Изкуството. защото ти казваш "профанистичното повърхностно четене", тоест едно ограбване на потенциала, едно своеобразно отричане на пълнотата и дълбочината на произведението, тоест, това въобще не е четене. защото, ако единствения способ за възприемане на изкуството е елевацията, одухотворяването, окриляване даже, ако искаш да се поотнесем малко с думите, на индивида, то какво тогава е половинчатото, недвършеното, възприемане. не е ли една сянка на скулптурата, не е ли едно приглушаване на звуците на музиката?... и как тогава може въобще това да бъде извинено като "възприемане" на изкуството...
макар разбира се да има един безкраен субективизъм в интерпретацията на изкуството, който да обрича на провал всеки един опит за поставяне на "норма" за "правилна" и "грешна" трактовка или възприемане, то някак тази трактовка засяга сякаш посоката, в която се движи мисълта. но никой не отрича нуждата мисълта да се движи, да има мисъл дори, още по-изначално, макар и поела в грешна посока... а също смятам, си се нагледал на примери за ако не пълната липса на мисъл, то поне за една такава мудност и ленност на ума, която просто не позволява никакво движение, накъдето и да било. ето именно във този случай, смятам, се получава това "безрезултатно" интерпретиране на изкуството...
а за да не се получава така, е нужно както наличието на определен културен фонд, на един определен набор от знания и умението за тяхното рационализиране, така и една определена одухотвореност на индивда, поради липсата на по-добрa дума, която не винаги може да се култивира пълноценно... тоест, колкото и апокалиптично да звучи, може би някои от нас наистина са слепи за изкуството...
друг е въпроса докoлко това е важно за самото изкуство, това, което ти наричаш "обида за автора"... според мен изкуството е достатъчно автократно, ако щеш, за да не се влияe от подобни "фактори"... оттyк и липсата на нyжда да се забранява достъпа на плебса до високото изкуство....
макар, ако се замислиш, то и сега има норми и порядки, които от части да ограничават достъпа до наистина сериозното изкуство... е, поне в цивилизования свят има....
ето, това беше... сигурно има още три пъти по толкова, но се страхувам че ще започна да се повтарям, а то и сега си е предизвикателство за желаещия да го прочете... даже направо си мисля как трябва да те черпа ена бира, ако прочетеш цялото мнение...:)
