Херменевтика на апокалипсиса
част 1


Всички искаха да грабнат светлината , да я попият с ноктите си , да разкъсат нежната и обвивка и да изпият кръвта й. Целият свят бе прегърнал култа към лъчите , алчно трепнещ в отчаян екстаз на мълчание. Философия на масите - група хора деградираща отделния индивид. Макар селяците с вили вече да не съществуваха , човешката популация обгърна принципа на безредието , готова да командва собствения си живот. Отделни донкихотовци , мечтаещи за щастлив край , кръстосваха разбития механизъм на социокултурната еволюция , готови да сграбчат възможността да се преборят с поредната вятърна мелница. Но и те вече не бяха като едно време – красивият романтизъм на чистата човешка душа отдавна бе иззет на търг от безскрупулната политика на тълпата. В рамките на няма и 50 години човекът бе потъпкан , продал душата си на стадото , а този нов култ към светлината помири християни с мисюлмани , протестанти с католици , израелци с палестинци и като цяло направи невъзможното – общочовешко обединение , за което толкова отчаяни идиоти бяха мечтали. Днес вече всеки беше дете на света... Ха! Хората се молеха на всеки кръгъл час , безмълвно извили тела към небето , гледайки право в слънцето , нетрепващи като мраморни статуи.
Като изключим общото умопомрачение , човечеството бе постигнало 2 излючително важни неща – бе спряло да се развива и най-после панелите за слънчева енергия се бяха разпространили , поглъщайки по пътя си старото електричество. Още се опитваха да изобретят автомобили , които се захранват със светлина , но за нещастие учените бяха прекъснали всякаква мозъчна дейност , вперили вече увредените си очи в слънцето.

- Каква идилия! - просъска Луната , вече толкова бясна , че се бе персонифицирала в човекоподобно създание. Впери изпепеляващ поглед в Слънцето , но искрите , извиращи от очите й , не спомогнаха с нищо за унищожаването му. Напротив – той грейна още по-силно , черпейки сила от гнева й и обожанието на хората.
- Хей , аз нямам вина – нацупи се Слънцето , вече приело образът на симпатичен младеж – аз дори не искам да изглеждам така.
Не че нямаше да се съгласи , при положение , че е прав. Но все пак бе бясна. Онзи самозван пророк на новата вяра я бе нарекъл жалко подобие на огледало. Нея! Луната , която преди бе муза на поетите , икона за влюбените , възпявана в долнопробни разкази на ужасите и предълги оди на романтизма , сега бе наричана с такива епитети. Вярно , наистина беше оригинален и ако не беше толкова бясна , щеше да го оцени подобаващо , но да проповядват , че не би съществувала без онази празноглава светулка , бе наистина прекалено. Идваше й да се фръцне , но отдавна вече не беше петнадесетгодишната лигла от преди милиарди години.
- Знаеш ли какво , миличък , омръзна ми цялата тази захаросана история.
Е , няма да ги търпиш дълго , спокойно – усмихна се той и и подаде ръка , за да се преместят на друг астероид. Луната изхъмка , гледайки въпросително към изкрящия си приятел. Виновна усмивка се разля бавно по лицето му , изкривявайки иначе красивите черти дадени му от хората. След серия от провлачвания и „значи“-та , Слънцето я побутна със сериозен жест да седне върху космическия камък.
- Хммм... Нали знаеш , че скоро ще има затъмнение ? Е , след 15 дена има голям шанс да настъпи края на земния свят , апокалипсис , рагнарок или както искаш го наречи.
Тя го погледна преценяващо и поклати глава. Е , хората имаха нужда от едно голямо разтърсване , което да ги вразуми. А и ... култът към луната със сигурност беше по-романтичен от този към слънцето. Вече се виждаше като кралица , седнала върху трона си , наречен Айфелова кула. И без това харесваше гледката там. Усмихна се.
- Е , какъв е проблемът? Все ще остане някой , който да възроди човешкия род , преродил се отново в родообщинния строй.
Крайно съмнително. - измънка Слънцето и избегна погледът й. - Виж , вчера се събрахме със Сатурн и Венера в Астероидния пояс да пийнем по едно и ...
- Тройка ? - прекъсна го Луната , вперила съмнителен поглед в него.
- И да беше , какво от това ? - той се покашля , опитвайки се да скрие виновно очи. -Та , Венера се срещнала със Земята преди известно време. Той бил много депресиран, константно пиян и ужасно отчаян. Зорницата го навестила и нали я знаеш , че гледа бъдещето на звезди ? Е , този път се надрусала със прах от бели джуджета и имала видение. По време на затъмнението щяло да настъпи пълна анархия , да започнат войни , заради някакво суеверие и ееее, нали помниш сондите , които хората вкопаха в теб. ? - Луната кимна. - Еми щели да ги взривят и да те разцепят , което ще наруши гравитацията и хммм , Зорницата споменала , че може да се изсипеш върху Земята и да я разрушиш.
Още смилаше цялата информация. Глупавите хора щели да я разрушат? Че те имаха ли толкова акъл? Слънцето я гледаше притеснен , промъквайки се към нея с идеята да я прегърне. Цялата история с отворената връзка преди 2 милиона години доста развали отношенията им. Не че тя не беше права , да го зареже , но някак си му липсваше цялата идилия на обясненията в любов и дялкането на метеорити като рози. Почти я бе стигнал , когато тя скочи , изтръска си полата от астероидния прах и заяви твърдо като протагонист , който знае , че е такъв и няма търпение да пребие лошия , тъй като е наясно , че един шоунен винаги има щастлив край.
- Затъмнението няма как да го спра , но отивам да си поговоря с хората на четири очи.
Слънцето я гледаше как се отдалечава , запътила се устремено към земята , подритвайки дребни парченца метеорити към нея. Преди да се загуби , той се сепна и извика след нея:
- Нали знаеш , че хората са милиарди? Не можеш да направиш така , че да останат само с четири очи!

Следващият епизод: Пъпчив японец албинос и котка наемен-убиец ^^ Сри , пичове...

~ Идеята е симпатична и ми харесва Персонифицирането на небесни тела е интересно хрумване , а иронията много си я бива на места ~ особено що се отнася до човешкия род . Поздравления за добре свършената работа ~

Една ~ две забележки :
~ нежната и -> й
~ мисюлмани -> мюсюлмани
~ И май на едно място май беше забравила тирето за пряката реч на единият от двамата герои
Но понеже всичко това са козметични промени трябва просто да му хвърлиш още едно око

Много ми харесва ~ малко ми е кратичко в сравнение с предните ти работи ,но ще чакам втората част с голямо нетърпение

Като цяло ми хареса. Нямам търпение за "котка наемен-убиец"

Получило се е много интересно това с олицетворението на небесните тела.Иронизирането на човешката раса също е добро,в началото имах чувството,че чета нещо наподобяващо фейлетон .
"котка наемен-убиец" -следващата глава май се очертава забавна.

XD якооо ^^


сасусакуто е ебавка, а XD хитро, хитро

иначе наскоро гледах точно такива филми само за края на света и ми е някакво мн готино

текста направо ми избоде очите но пък ми хареса много ....

Мерсииии , мерсииии XD
Шиелши , верно се получи СасуСаку номера :р Бтв мерси за дребните грешчици (: Като ми мине главоцепа ще ги оправя ^-^

Текстът е съобразен с поослепяващи хора като мен , на които им е много гадно да се взират в маса дребен текст

Следващата глава я очаквайте след 17ти , защото имам контролна по Археология и едва ли ще имам време да пиша XD

Нещо не ме кефи целия замисъл с разврата на небесните тела

Абе ква котка наемен убиец ве, менти ни тука Нимерията както си ще, а СасуСаку-то в заглавието на темата, си е чист, но супер хитър трап за привличане на вниманието.


Иначе историята звучи много добре и оригинално.