Само че другите не се изхвърлят чак толкова с изказвания като "няма риск-няма развитие-няма щстие"
Ако например от малък искаш да станеш много добър футболист нормално е да започнеш да тренираш и постепенно да
се развиваш да постигаш по-добри резултати докато правиш тава което обичаш и преследваш мечтата си.
Ако си упорит и имаш талант ще преминеш през един куп промени, успехи и т.н. без да оставяш щастието ти да зависи само от късмета ти.

Защо хората ги е страх да рискуват да бъдат щастливи?

Защото сами си налагат психически бариери. Защото твърде много мислят и забряват да чувстват и действат по интуиция. Страх от промяна, страх от загуба... това за мен е нереално. Гледайки от негативната страна - това е вярно, но защо пък тази загуба да не е била нужна? Във всяка една ситуация има нещо положително; нещастни са хората, които виждат само негативното.

Не ми харесва идеята нещо или някой да контролира живота ми, но ако нещо е било писано, то се случва. Ами ако? - това е възможно най-вредната отрова която човек може да приеме... прояжда те бавно и прогресивно, без спирачки... Никога не съм виждала смисъл да се самоунищожавам по този начин, станалото - станало. Точно това ме е направило това, което съм сега и това, което ще бъда утре. Има ли смисъл да отричам истината? Защо искам да я отрека- бариерите, които сама си поставям. Не се ограничавайте, не се поставяте в калъпа, през който минава масата... това е пътят към абсолютното щастие според мен.

защото това може да ги направи и много нещастни

щастието е нещо като огъня,може да те опари ако не внимаваш какво го правиш.Хората инстинктивно усещат заплаха.

За да бъдат щастливи ,понякога трябва да свалят личния си щит за хора на които не вярват,които може и да не знаят как да ги правят щастливи.

В известен смисъл съществува една невидима бариера,която не можем да разбием сами,и не правим нищо за да я махнем от пътя,само чакаме другия или съдбата да действа и търсим вина някъде там.Колкото по голямо е вероятното щастие,толкова по здрава е тази ментална стена-толкова по страшно изглежда то..

В крайна сметка всичко се крепи в главите ни- ума може да превърне в ад всеки рай,и в рай- адът. Щастието е абстракция,дума която може да означава всичко. Като се замисля, няма да разберем от какво се страхуваме,защото докато не е изпитано,няма да може да бъде квалифицирано като щастие, следователно човек се страхува от неизвестното,а не от думата щастие.

За мен лично щастието е в намирането на някакъв смисъл да се живее,да знам какво искам и да имам план как да го постигна.. ако не ми се прави нищо,и не знам какво искам-тогава съм нещастен

Предизвиквам те да намериш нещо положително в това да участващ в осъществяването на някой от мокрите сънища на Belgarion.

You play dirty

То има ли нещо негативно в цялата ситуация ? Ако участвам значи съм го искала : ) все пак аз живея моят живот и никой не може да го управлява. Ще науча нещо ново от извратеното му подсъзнание и наученото мога да оползотворя

Явно не си запозната с мокрите сънища на Белгарион >< След като свърши с теб (всъщност дори преди да свърши с теб) вече няма да си жива. Което е и доказателството ми, че рисковете не винаги са хубаво нещо. Като не знаеш перфектно добре какви са възможните последици и въпреки това рискуваш показваш не смелост, а дебилност.

Винаги може да извъртиш добрите намерения до дебилност

Нали знаеш, че пътя към ада е постлан с добри намерения

Ами наистина, вярно е,че не съм запозната с фантазиите му... В крайна сметка, ако сбъркам сама ще съм си виновна и ако цената е живота ми, защо да не я заплатя? Не е като да ме е страх от смъртта и ако това за теб е дебилно, за мен не е

Ти щото си била изправена пред смъртта та да знаеш дали те е страх от нея :sigh: А дано някой ден те изнасилят на някой купон пък ще видим тогава дали ще продължиш да искаш да "рискуваш".

Той ще бъде доволен от това xD

=> положително xD



Sexually аbused women often turn to prostitution...
...дам на това му викам оползотворяване

@Safiir
Всъщност не ме познаваш Много си самонадеян. Не ми се спори повече, а и да ти кажа, че не си прав едва ли ще ми повярваш...

Груб си, но благодаря за злобното пожелание, надявам се да не се случи .

Едит: Bleed4me - мисля, че е очевидно, че нямах предвид проституция ;/

просто: защото ако са щастливи, после ще са нещастни. и въпреки това се опитват да са щастливи, дори да е странен или непонятен начина - това са си хорица

Защото е по-добре да живееш в мизерия, отколкото да умреш в мизерия...

Снуки не е по-добре или по-зле, нито пък някой е тръгнал да "избира" подобно нещо.
Може би трябва да уточня за пореден път, че "Човекът" е поставен пред избор. Тоест той преди да се стигне до обвинението, че е страхлив и че е "избягал" , е бил смел, бил е креативен, отворен ... въобще било е поставено началото на "възможност" . Търсенето е отвело до кръстопът.

Ето я и другата фундаментална метафора - търсенето на щастието. Търсейки го, по пътя по който вървим, стигаме до разклонение. От едната страна - търсенето продължава, от другата е потенциалната възможност то да е ТАМ и съответно ние да го намерим. За да има разделяне, значи имаме някаква житейска драма, имаме ъъъъ страдание ъъъ нещо ни измъчва. Саянски каза "аз не рискувам" , ама ти като не рискуваш и това не ти стои като избор, то тогава няма го страданието на "да рискувам или не" и съответно еди вид нямаш разделяне на своя път. Ти си вършиш по него и намираш/търсиш.
Говоря когато си готов да рискуваш, когато търсиш този риск, защото той ще разруши статуквото, което по дефоут в тази ситуация е източник на страдание.

Пак пренавивам лентата.

Имаме източник на страдание. Търсим как да го "разплетем" и да го премахнем. Със средствата, с които разполагаме, стигаме до определено решение. Тогава е изборът - да рискувам да поема по този път, или въпреки всичко, което съм вложил за да стигна до този момент - да не рискувам и да потърся друг вариант. Тогава когато "страхът" е източник на несигурност, на неувереност в собствените си действия и преценки и то не нормалното, което е за всички нас и което ни спира да правим най-големите глупости, а СКОВАВАЩИЯТ ужас на неизвестното.

Въпросът е поставен не само за да мога сам да си отговоря на него (нали като е в писмена форма, мисълта ми има "основа" върху която да работи), а и да бъде поставен под критика - положителна или отрицателна.

Моят отговор е - защото хората нямат вяра.