нях... въображаемото себеописание /измислих нов израз / е по- трудно, отколкото мислех ^^"
sry за забавянето... ще гледам утре- другиден да пусна... ^^"

Оле много е яко... Направо ми изпълва душата като го чета ^.^ Браво Браво Райче

мързелът е гадно нещо, да знаете чак сега завърших главата.. после ще едитвам и ще я направя годна за четене надявам се да не ви убия с това ужасяващо скучно описание, но... ^^"
сега, Enjoy ^_^ :

-Хайде ставай, очаква ни дълъг път!- отворих очи бавно, но вместо слънчевата светлина, на хоризонта имаше само безкраен мрак

-Колко е часът?

-Има ли значение? Да тръгваме.

-Спи ми се...

-Не, не ти се... Омръзна ми да обяснявам...

-Какво? Не си ми казвал нищо...

-Мислиш ли, че след като вече си мъртва имаш нужда от сън? Да си забелязала, че не сме яли тези 3 дни, а ти дори не се сети?

-Значи... мога да не се храня... и да не спя...

-Можеш и много други неща. Има си и предимства да си мъртъв... затова и си намерих работа тук- за да не се връщам обратно

-Мога да се върна?!

-Да, само че няма да помниш абсолютно нищо и ще си новородено...

-О... а ако остана тук?

-Ще си намериш работа естествено... или по- точно ще ТИ намерят работа.

-Работа?

-Ами да. Например аз сега съм посрещач... това е най- търсената професия. Разбира се, за да станеш посрещач, трябва да си запознат с всички тънкости на Отвъдното, да можеш да обясняваш добре и увлекателно, да си разбиращ и мил – след тези думи единствено си помислих ‘такъв, какъвто ти не си...’- да знаеш дори малките пътечки и още много, много други качества....

-А други професии?

-Е, има естествено... строител, чистач, портиер...

-Нещо по- добро?

-Какво им е на тези? Това, че в живота, тези професии не са нехаресвани, не значи, че тук са такива... Ако си строител, то строиш красиви и огромни сгради; чистачите нямат почти никаква работа- обикновено работят по час или два на ден; портиерите се запознават с различни хора...

-Да... може би не е толкова зле...

-Е, има и по- висши постове... но те не са отредени за момичета- самоубийци... на 15 каза, че си... нали?

-Да, мислех, че ми личи...

-Не и с това тяло... Сега тръгваме, иначе и днес няма да стигнем Алъро.

Пътят беше дълъг и скучен, а единственото нещо, за което можех и исках да мисля, беше външността ми. През главата ми минаха толкова много възможности, че нямаше как да преценя на кой приличам тук...

-Ето го- вдигнах поглед от еднаквостта на пясъка и проследих посоката, която сочеше Тодор, пред мен се откри забележителна гледка. В по- преден план се виждаха ниски къщички, които с далечината увеличаваха своя ръст и най- далечната сграда, до която достигаше погледът ми, изглеждаше, все едно докосва небето...

-Алъро...- прочетох табелата, обкръжена от розови храсти и отново обърнах поглед към града... Величието му ми напомняше на странната слънчева стая, но тук всичко бе много по- мащабно и трудно за възприемане.- Красиво е...

-Да, сега да тръгваме, искаше огледало, нали?- тръгнах след него по постоянно увеличаващия широчината си път към града. След още няколко минути се появиха и първите къщи по края на улицата, с китни градини и бели огради. - Ето тук- спря пред една от къщите и я посочи с глава- ще те запозная с Мария и ще се видиш...

Влязохме, вратата беше отключена, а вътре нямаше никой. Чуваше се тиха музика, предполагам класическа, не ми хареса особено, но не знаех как да я спра. Тодор отвори първата врата и посочи стаята

-Огледалото е вътре, ще те почакам.- тръгнах с всичките си объркани мисли и предположения към желаното обяснение.

Огледалото заемаше почти цялата стена, наистина голямо... приближавах се бавно и с притворени очи... странен страх ме обземаше все повече с всяка секунда..

Вече пред огледалото... усещах как дъха ми се отразява в него и се връща към кожата ми... очите ми бяха притискати, точно сега не исках да знам как изглеждам...

Руса, дълга и къдрава коса... зелени, ярки и светли, големи очи... това не може да съм аз... къса черна пола, която дори не бях забелязала досега и червена блузка... това не съм аз...

Ужасът изпълни очите ми- та това не беше и ТЯ...
--------------------------------------
-Какво има?

-Т- това не може да съм аз...

-Може, ти си... Сега ела, за да-

-Тук има ли някакви дрехи?

-Облечена си

-Не искам и няма да стоя така... – не можех да откъсна очи от тази непозната в огледалото.. знаех кой би трябвало да е, но наистина не исках да вярвам на очите си... Намерих си нормални дрехи- дънки и не чак толкова прилепнала за мен блуза, вързах косата си на опашка и бях готова за път- Тръгваме ли?

-Не, утре сутрин... сега ще изчакаме Мария... – чакахме известно време, но въпреки това, което ми бе казал Тодор по- рано, се изморих и ми се спеше... може би просто навик..
Утре ще се запозная с Мария и ще отидем до Алъро, ми каза... а сега ще заспивам....

13.04.
Отвъдното

Рая, главата е много хубава . Сега ме гложди любопитството коя е тази " тя". Браво!

X2

Днес прочетох 3та и 4та глава, ще изкажа мнението си за всяка поотделно.

3 - Прекалено кратка, лично на мен не ми се стори особено интересна, въпреки че ме развълнува, но това се дължи единствено на страстта ми към истории, развиващи се в голяма мрачна къща с много стаи, в които героят попада на разните там таини.

4 - Не можеш да водиш толкова дълги разговори, без да вмъкнеш поне едно описание, мързелът ти е осакатил първата част от главата. Още нещо, което не ми хареса: Единствената интрига в главите досега се въртеше около главната героиня и все още неизясненият й външен вид. Затова аз лично се надявах да я опишеш с повече от едно изречение.

Дъмп ^^' всъщност твоето мнение чаках
сега ще я редактирам- поне последната ^^" и ще видим какво ще се получи~
мерси ^_^

live~ xDDDDD ето още една глава/ден, въпреки че сигурно е позабравенка историята xD enjoy~ ^^








Да спиш, дори да не е нужно, е доста приятно и освежаващо. Да сънуваш, дори да знаеш, че сънят не е твой, е обнадеждаващо.
Да се събудиш, и да те очаква един едва наченат път, е чисто и просто гадно.

След като се събудих тази сутрин, слънцето още едва се показваше зад огромните сгради на Алъро. Къщата на Мария не беше чак толкова голяма и лесно намерих банята. С огромната надежда всичко да се оправи, измих косата си.

Боя... да, беше боя, при това от тези, които се отмиват по- лесно и от шампоан... Косата ми отново е кестенява. Намерих ножица и я подкъсих до равнището, на което бях свикнала да я виждам- дълга достатъчно, за да покрива раменете ми, но не повече. Когато я изсуших, вече наистина приличах на себе си. Все пак лицето ми си беше същото... само тялото някак не пасваше...

След малко на вратата на стаята ми почука Тодор. Изражението му наистина си заслужаваше. След няколко минути учудено взиране, успя да проговори:

-Косата ти..
-Да, моята коса- засмях се
-Изглеждаш различно
-Приличам на себе си. В истинския живот.- и наистина беше така. В огледалото вече не виждах нея, а себе си... така със сигурност ми беше по- лесно. Още повече, къщата беше пълна с огледала- във всяка стая, в която влязох тази сутрин, имаше поне по две големи огледала, закачени за стените, а в шкафовете се намираха и малки огледалца, някои дори с лупи за увеличаване.
-Лицето ти такова ли е било, докато си била жива?
-Да, абсолютно същото.
-Цветът на очите?
-Да... само дето имах зелени лещи... извадих ги... очите ми са си добре кафяви, а и мразя да имам нещо в тях.
-Странен случай си. Ще попитам Силвър след като стигнем до него. Той е запознат с повечето странности, които стават тук.
-Защо да съм странна? Изглеждаме както искаме, сам го каза, а и мога да изглеждам като себе си, нали?
-Да, ако нямаш идол. Но това не е точно така... би трябвало или да си идола си, или да си себе си. Това средно положение, в което си ти не е често срещано, даже аз дори не съм чувал за втори такъв случай. Силвър ще каже, сега ела, ще те запозная с Мария, тя има да ти каже две- три интересни неща.

Странен случай... може би това ми се полага, за това, че се самоубих от любовни мъки. Колкото повече мисля за това, толкова по- малко смисъл откривам в цялата работа, а и в моите действия като цяло. Доколкото Тодор ми каза вчера, Мария е гадателка. Вижда минало, настрояще и бъдеще по- ясно от другите, разтълкува сънища, ако още имаш такива, и ти помага да откриеш ‘правилния’ път, каквото и да значи това.

Заведе ме в една от стаите, в които не бях влизала сутринта. Каза ми да мълча, а след това спокойно отвори дървената врата, украсена с резба на цветя и слънца.

-Здравей, дете мое- започна тя, убеждавайки ме, че е просто обикновена гадателка, без завидни способности, точно като тези в света на живите, които единствено се стремят да вземат малко повече пари. Все едно очите й ми го крещяха. С тези изтъркани фрази, човек не създава добро впечатление.- Ще ми кажеш ли името си? – и с това потвърди всички очаквания и ме накара да не вярвам на нито една нейна дума безрезервно.

Каза много неща през този десет минутен разговор. Някои наистина бяха интересни, но към повечето не гледам с добро око. Та кой би повярвал, че музиката се създава тук, а после се предава като сън на живите музиканти, или може би на това, че ако се качиш на най- високата сграда на Алъро, можеш да докоснеш облак?
Едно от малкото неща, в които се убеждавах за пореден път е, че искам да се срещна със Силвър- явно той беше най- видната личност из цялото Отвъдно...

След разговора с Мария, с Тодор тръгнахме към града. Наближаваше обедно време и слънцето напичаше все по- силно докато вървяхме по невероятния път към града.

Колкото повече време минаваше, толкова повече хора започваха да минават покрай нас. Някои поздравяваха Тодор, други се усмихваха приветливо, някои не ни забелязваха, докато четвърти ни подхвърляха идеята, че не им харесваме особено, чрез погледи.

Не ни отне повече от час- час и половина, за да стигнем до това, което трябваше да бъде главен път за колите.

-Ето я и магистралата!- възкликна Тодор и вдигна ръка. Колкото и да търсех, погледа ми не откриваше никакъв вид превозни средства.

Пред нас се приземи огромна птица. Червена, с малки петна оранжево и черно по перата си и ярко жълто по човката си.

Нашето превозно средство.

Явно Тодор не се качваше за първи път на това... нещо, което по- късно нарече ‘кола’, защото съвсем безстрашно седна на гърба му и ми подаде ръка, за да го последвам. След секунда вече се бяхме издигнали доста над земята, където не бяхме единствените, възседнали подобна птица.

-До апартамента ми. – чу се приглушено ‘КРА!’ и потеглихме. Завоите на тази височина наистина са страшни, още повече, когато няма нещо достатъчно стабилно, което да ти вдъхва доверие и в което да се захванеш.
След няколко минути се озовахме на тераса на някой доста висок етаж от поредната бяла сграда. Спътникът ми слезе преди мен и ми подаде ръка:

-Стигнахме. – в момента, в който вече не докосвах птицата, тя излетя из въздушните птечки покрай блоковете. – Влизай, влизай.- беше отворил вратата на терасата и ми сочеше вътрешността на апартамента.

Не беше нещо особено. Всички стени бяха бели, таванът също, но пък и си личеше, че е добре поддържано. Не беше много богато обзаведено, но пък не беше и празно.

Доста приятно и освежаващо след четири дни разходки из Отвъдното. Времето минава по- бързо тук, имам чувството... случиха се толкова много неща...

Преди малко ме настани в тази гостна стая, след като вечеряхме. Може би нямам нужда от храната, но както и съня, тя е доста приятна. Тук има и други дрехи, които ми се струват по мярка, така че ще ги облека утре.

Имам да задавам много въпроси на Силвър, с когото трябва да се срещнем утре. Надявам се да сънувам... да сънувам и да е нещо хубаво...

14.04.
Отвъдното




------------
гледах да няма толнова много многоточия, не знам дали се е получило
уж проверявах за правописни и пунктуационни грешки, но ще прощавате, ако има ^^"

Добре написано, но само една забележка имам. Не може ли да има малко повече действие. В смисъл да се случи нещо по-разнообразно. Разбрахме само, че героинята е "странен случай", а после сцената с Мария ми се стори безмислена. Всъщност, като че ли цялата глава беше предисловие за срещата със Силвър. Иначе правописни грешки не видях само един въпрос, не съм сигурна, но не е ли "..Силвър, с когото.." Е това е от мен.

е, сега... не може всеки ден от живота ти, бил той и в Отвъдното, да е изпълнен с едно от друго по- интересни неща xD според мен, де ^^"
и ще си поправя 'когото'-то, мерси ^_^

преди тиретата, както съм ти казвал, също има празно място, не е вярно, че само след пунктуационните знаци има " " ^^

изглежда и звучи много добре

..ок ^^" ще го имам предвид за следващата глава ^^"
иначе мерси ^_^

малко съм го позарязала ''xD
пиша нещо друго в момента, но ще видя до няколко дни да напиша нещо ^^'

Изключително добра идея оО''
особено ми хареса частта със сънищата :>
congrats ^~^

Sakurako, чета това, което пиша '' и с всяко прочитане ми харесва все по- малко и по- малко, защото и аз си намирам грешки ^^'
това за гадателката- нарочно не съм го разказала, би трябвало да има тази част по- напред в историята. А и все пак моето мнение би трябвало да фигурира~ казах, мисля, още в началото, че ще слагам мои преживявания и впечатления ^^'

Това с дрехите и косата наистина не е доизмислено, но ако аз бях там~ на нейно място, колкото и да ми е любопитно, нямаше да погледна надолу, нямаше да хвана и да разгледам кичур от косата си и в никакъв случай нямаше да се опитвам да си създам впечатление за лицето си с ръце =D
може би си е мой дефект, но предпочитам да го видя наистина, в огледалото, отколкото само да се дразня с предположения... ^^'
Иначе мерси за коментара ^_^

и на Лиса мерси~ ^_^