Знание срещу Мъдрост

.......Първо, поотделно, нека да видиме кое какво е... От определенията по речници, най-точно ще да е " благоразумие, съобразителност, предпазливост, спокойствие, хладнокръвие". Точно както си го представят повечето от нас, при изговаряне, тази думичка вдъхва някакъв респект. Изображение на белобрад дядо знаещ много и говорещ малко, тъй като думите са ценно средство. Действително, мъдроста включва в себе си знание, но знания има бол на този свят - знанието в мъдростта е базирано най-вече на опит, живот, видяно и научено от практиката, не винаги добра. Мъдростта като цяло е изкуството да използваш знанието си. Когато знаеш нещо, ако не можеш да го употребиш, то е безмислено, че изобщо го знаеш. Самото знание.... само по себе си е свръхнедостатъчно. Често ми се случва да обясня нещо и да получа отговор "знам". Знаеш, не се съмнявам, но самото знание не докарва до никъде, ако не бъде използвано. Мъдростта използва знанието по най-спокойният и удачен начин. Създава съобразително решение, което едновременно да поучи, проницавайки хладнокръвно и философски даденият проблем. Така изведено, до тук мъдрост > знание и това е ясно, но не съвсем..

.......Както вече казах, знанието на този свят не е само едно. Ако човек е мъдър за едно, за друго може да си няма понятие, но това не прави по-малко мъдрец. Под знание влизат категориите "наука, репрезентация, умения, учения, информация",.... означава познание, вещина, осведоменост. Но така става твърде конкретно. Знанието за което аз говоря е вселенското знание. Това, което не определяме ние като такова, а това, което е заложено във времево-пространствения континиум и на което ние можем само да дадем име. Абсолютни закони на този свят няма, съответно няма и абсолютно знание. То би могло да достигне висоти, в които да опровергае себе си, но да продължи да съществува. Колкото повече знание има човек, толкова по-трудно става овладяването на следващото ниво и толкова повече човек се тормози, че не е стигнал до никъде.. Знанието е съвкупоност от познания, която ние натрупваме. Обаче, тези познания, са кръстени - ние имаме познанията, базирани на интелект - тоест - имаме описано знание. Ако нямаше как да го опишем, щяхме да имаме само знание. Тоест знанието същестува, а ние само го кръщаваме. Следователно знанието > мъдрост, защото без знание няма мъдрост и обратното. Колкото и находчив да е човек с житейски опит, мъдростите му няма да го избавят, от незнанието.

.......Понякога не е нужно да прилагаме хитрости и "чалъми", при положение, че знаем нещо, тъй като вселената е така устроена, че знанието да излиза наяве с и без нашата воля... От друга страна мъдростта не може да бъде предавана, а знанието - може! Знанието е безценно и безплатно, за мъдростта трябва да се плати - около живот време~ Но мърдостта си отива с мъдреца, а знанието остава завинаги след знаещия...

.......Е, двете думички обикновенно вървят ръка за ръка, но тук реших да ги противопоставя, тъй като в крайна сметка са си просто думички ;] Нямам точен въпрос на темата нооо... да речем ->
Ако трябва да избирате - да сте знаещ/пасивен/ или мъдър/активен/ кое бихте избрали например...

Всъщност, вместо да отговоря на въпроса ще си го интерпретирам по свой начин и ще си отговоря на собствения въпрос, надявайки се, че бидейки преобразование на оригинала, ще получиш отговор и за него. (брей, за не знаех че знам толкова много думи, ве...).
Значи мене много ме дразни като кажат - той знае мнооого, значи е много умен. Еми така знае баба така си бае и аз така ще почна като нея - колкото и огромни запаметитилни способности да има човек, никога не може да стигне повече от... колко да са - 20мб уордов текст?(на уорд може да се пише и ситно ). Компа ми събира 500гб информация. Тва ще рече че е няколко стотин)или хиляди?) пъти по-умен от най-умния човек. Да, би трябвало да е, нали знае повече? Тъй де, ама който е писал на php, C++, C#, Pascal, или друг език за програмиране просто си знае ква мъка е да накараш един компютър да провери колко аджеба пъти се среща дадена цифра в дадено число. А човек тва го прави само като погледне числото. Та кой каза е по-умен?
На компютъра му липсва и най-основна логика, той не може да прави анализация на данните с които разполага, нито пък може да ги използва ако не му кажеш точно как, кога, дали, и мн други. Та къв е смисъла да знаеш хиляда енциклопедични простотии, като не една такава тъпа и грозна машина може по 1000? Според мен един човек трябва да помни главно неща в една сфера (професията му) а другото да си го знае откъслечно от обща култура. Вярно е, че е нужно да разполагаш поне с една средно голяма база данни, ама повече на дали ти трябват, ако не ти е от полза в работата.
Та аз избирам логиката, способността да анализираш, и да вадиш изводи, отколкото зверската скорост и капацитет на запомняне.

Според мен първо е знанието, а след него идва и мъдроста. Според мен не следва, че щом си на 80 години значи си мъдър, просто си стар. За да си мъдър трябва да знаеш нещо, може би да имаш опит или да имаш някакво умение в което да си наистина много добър. Но всичко това пак се свежда до знанието, никой не може да знае всичко, така че всеки обичайно се специализира в някаква област. Тоест накрая според мен всичко се допълва, първо трябва да си натрупал знание и накрая хората могат да те смятат за мъдър.
Има и друга страна, ако си гениален(луд учен или Шикамару ) тоест много ама много умен можеш бързо да съобразяваш и да си вадиш бързи изводи, но дали умен и мъдър е едно и също. За мен поне са две различни неща

Въпроса колкото е интересен толкова е и често срещан.
Знам че всеки би казал тук че мъдростта е по-важна. Но нека се спрев мърху идеята на Sayan, че мъдрост без знание няма и обратното. Е поне за 1-вото съм съгласен.
Знанието е запомнена информация - вече сдъвкана от някой и предадена ни чрез думи (за учебниците и книгите пример). Ние четяйки нещо в даден учебник, за жалост, приемаме това знание като безпорно, ноупровержимо... И защо? Самото ниво на знание и знанието като качество отдавна служат за манипулиране. Тоест ние вярваме и мислим посредством знанията който имаме на лице, но както казах те са често променяни по енда или друга причина. Тъй че като цяло знанието(не искам да останете с впечатлението че говоря за всичкото знание) си е един нож с две устриета.
Тук идва втората част на идеята - мъдростта. Както казах по-рано много от вас директно биха казали, че мъдростта е по важната. Ок. Но, мъдрост без знание не може да същаствува, тъй като ние чрез знанието сме накарани да възприемаме околната ни среда по един начин - тоест сетивата са ни манипулирани по един начин. Или ако искате ще разгледаме проблема и от психическа нагласа, която е изключително важна за анализирането на даден предмет/събитие и т.н., а точно този анализ определя "мъдрото" ни разбиране на нещата.
Тоест на кратко мъдростта ни е подвластно на сетивата, а сетивата ни са подвластни на капацитета от знание което ни служи за използването им.
Като цяло нещата ми се струват такива, в по-голяма или по-малка скала. Зависимост от индивуалните възможностти.
Решението на въпроса са неуспоримите знания => реална мъдрост. Но са твърде малко нещата на който можем да се доверим на пълно. Всеки сам трябва посредством свой размишления/начини да положи една основа от истинна информация. Но тук идва фактора че тази основа и тези знания са твърде трудни за добиване, и макар че основата е трудна, на горе "постройката"(ако щете поставете тази постройка като обърната пирамида) става все по сложна поради по големия хоризонт от знания който слагаме под въпрос.
Чак тогава, имайки поне основата ние можем да говорим за истинска мъдрост.

сега си лягам и не ми се чете но да дам някво определение: знанието ти помага да оцелееш а мъдроста ти помага да живееш правилно веднъж щом нямаш проблеми с оцеляването, под оцеляване разбираме всичките му форми от най-буквалното до изкарване на хляба, плащане на сметки и формални отношения със закона
лошо е че хората са толкова заети да "оцеляват" че нямат време да живеят, и се е стигнало до степен оцеляването да стане начин на живот, което е тотално грешно, за живот не може да се брой времето прекарано на работата(освен ако не е мечтаната) или в пазаруване и път или вие се сетете кво още
що става така? щото хората нямат достатачно правилно знание, веднъж имат ли ще им се отвори време и да помъдряват и от там да живеят щастливо

Аз ли бъркам нещо, защото съм почти 100% убеден, че съм писал в такава тема ?

всъщност всичко се определя от опита

Да ама тия дето имат много опит... са много дърти
И оттам нататък на кой да предадат опита си... На... непослушните наследници... примерно...

Но да все пак е друго като имаш дъртак до себе си, който ти дава съвети.

И все пак знанието е много празно понятие. Защото много хора притежават знание... Много малко обаче умеят да прилагат теорията в практика. И точно тези не се нуждаят от мъдрости. Както и наблюдателните...

И всичко, което написах е много странно и объркано, но се надявам поне малко да сте ме разбрали

във форума си по-неадекватен от наживо снуки нещо странно се бори в теб